От кампанийност към устойчивост - обновяването на сградите у нас навлиза в нов етап

277 млн. кв. м жилищна площ в България се нуждаят от обновяване. Това се равнява на 82 хил. многофамилни жилищни сгради и 980 хил. еднофамилни сгради. Целта е до 2030 г. да бъдат обновени 56 млн. кв. м жилищна площ, като за 12 млн. кв. м има осигурено финансиране. Данните бяха съобщени по време на националната конференция „Финансиране за енергийна ефективност: Националният план за саниране и ролята на местните власти".

В бъдеще програмите за обновяване на сградите трябва да бъдат насочени към създаването на устойчив, енергийно ефективен и достъпен за гражданите сграден фонд. Целта е да се постигне постепенно и последователно обновяване на съществуващите сгради, така че да отговарят на съвременните изисквания за енергийна ефективност, безопасност, комфорт и устойчивост и да гарантират достъпност на програмите до всички групи от населението, заяви Дора Янкова, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.

На 30 декември България представи пред Европейската комисия първия работен проект на Националния план за саниране на сградния фонд, който е съобразен с изискванията на Директивата за енергийните характеристики на сградите. През тази година ще бъдат проведени публични консултации с цел реално изпълнение на плана. Предвидени са обсъждания със строителния сектор, финансови институции, Фонд ФЛАГ, Фонд на фондовете, банките, съобщи Янкова. За момента е осигурен публичен ресурс до 2029 г., а с финансовите институции ще се обсъждат варианти за финансови инструменти извън публичните средства.

„Общините следва да бъдат водещи партньори. Всеки кмет, който иска да структурира и модернизира града си, трябва да има разбиране как ще извърши санирането“, посочи Янкова.

В бъдещите програми за обновяване на сградите ще се прилага интегрираният подход, като той ще включва не само мерки за топлоизолация, но и за модернизиране на инсталациите, въвеждане на енергийноефективни системи за отопление и охлаждане, използване на възобновяеми енергийни източници и мерки за адаптация към климатичните промени, съобщи заместник-министърът. „Ще се работи за преминаване от отделни кампании към устойчиви и предвидими програми за обновяване, които да дадат дългосрочна сигурност на гражданите, бизнеса и строителния сектор“, добави тя.

Важен елемент в бъдещите програми ще бъде специалното внимание към енергийно бедните и уязвими домакинства. Янкова съобщи, че подготовката на правилата и изискванията за енергийно бедните е на финалната права. Националният план за саниране на сградите предвижда тези групи да получават целенасочена подкрепа с възможности за по-висок процент безвъзмездна помощ, опростени процедури за кандидатстване, координация със социалните политики. Целта е обновяването на сградите да допринесе за намаляване на енергийната бедност, по-ниски разходи за енергия и по-добри условия за живот.

Бъдещите програми за обновяване на сградите ще се основават на комбиниране на различни източници на финансиране – европейски средства, национален ресурс, финансови инструменти с участие на частния сектор. Ще се развиват модели, които осигуряват по-голяма гъвкавост, включително възможности за съфинансиране, гаранционни механизми и стимули за участие на гражданите, съобщи Янкова. Националният фонд за декарбонизация ще работи като централен механизъм за мащабиране на инвестицията, добави тя.

Привличане на частни капитали

Декарбонизационният фонд ще бъде първоприемник на Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми източници, съобщи Николай Налбантов, директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“ в Министерството на енергетиката. „Идеята е той да замени единствено кредитното финансиране с координирани финансови инструменти, така че да се привличат частни капитали с мултиплициращ ефект“, посочи Налбантов.

Националният фонд за декарбонизация запазва модела на управление на Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми източници, а стратегическата му цел е да се премине от кампанийно финансиране към устойчив модел. Но привличането на средства във фонда е голямо предизвикателство, за момента наличните финансови ресурси са ограничени, призна Налбантов. Причината е, че за разлика от други фондове няма нормативно регламентирани и гарантирани източници на финансиране.

В момента се подготвят два ключови документа за Декарбонизационния фонд. Първят, работата по който е в напреднал етап, са оперативните правила, където ще се разпишат инвестиционната стратегия, финансовите продукти, комбинацията на финансови инструменти, ролята на фонд-мениджъра и взаимодействието с центровете за комплексно обслужване. Вторият ключов елемент е изборът на т. нар фонд-мениджър, като се търси стратегически партньор, който да помогне при структурирането на финансовите инструменти, да привлече допълнително финансиране и да управлява публичния ресурс, съобщи Димитър Ганев, председател на УС на Националния фонд за декарбонизация.

„От ключово значение е да изберем правилния фонд-мениджър. Съгласно изискванията на Закона за енергийната ефективност той ще бъде юридическо лице или консорциум от юридически лица и първоначалният му мандат ще бъде тригодишен, след което мандатите ще бъдат от пет години“, добави Ганев.

Крайните получатели на средствата от фонда ще бъдат собствениците на еднофамилни жилищни сгради, които според Ганев имат огромен потенциал за енергийни спестявания, публичните сгради и сградите на бизнеса, които ще инвестират в реновация и възобновяеми източници.

„Структурираме трайна промяна в модела на финансиране, който ще включва гаранции, заеми, комбинирани финансови инструменти, грантови компоненти под формата на капиталова отстъпка, субсидиране на лихви“, посочи Ганев. Очаква се Декарбонизационният фонд да заработи до края на годината, ако фонд-мениджърът бъде избран навреме.

Обновяването на жилищните и нежилищните сгради е комплексна тема, това не е само зелена, иновационна, социална политика, а комплекс от политики, заяви Малина Крумова, заместник-министър на околната среда и водите. Тази комплексност изисква координация между институциите, допълни тя.

„На фокус са общините и те трябва да бъдат подкрепени, за да могат да използват максимално ресурсите и възможностите, които им дават наличните инструменти – публични средства, които са налични за тях, но и публични средства, които сами могат да генерират чрез промяна на местните данъци“, посочи Крумова.

Освен Националния фонд за декарбонизация, усилията за обновяване на сградния фонд ще бъдат подкрепени финансово и от Социалния план за климата, чийто фокус е търговията с емисии от второ поколение, съсредоточена върху системите на сградния фонд и транспорта, Социалния климатичен план, Националния доверителен екофонд. По отношение на иновациите и научната дейност може да се използва Фондът за иновации. „Тепърва започват преговорите за следващата Многогодишна финансова рамка, която залага като цели на ЕС и страните членки декабронизацията, намаляване на климатичните промени, адаптация към климата“, посочи Крумова. „Нужно е да постигнем синергия между всички налични инструменти, така че да работят заедно и да се допълват“, изтъкна тя.

Нови моменти

Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), очерта някои нови моменти в изискванията за енергийна ефективност на сградите. Въвежда се понятието сгради с нулеви емисии, които трябва да бъдат по-добри минимум с 10% от сградите с близко до нулево потребление и да не генерират емисии на място. Това става чрез използване на енергия от възобновяеми източници, на ефективна централна отоплителна или охладителна система. Нов момент е потенциалът за глобално затопляне, който трябва да се изчислява съгласно методика, която предстои да бъде изработена. Част от необходимите изчисления са свързани със строителните материали, които се влагат в новото строителство, обясни Алексиев.

Паспортът за сградно обновяване трябва да даде ясна картина на стъпките, които би трябвало да се предприемат за постепенно обновяване. Друг елемент е незадължителната схема за оценка на подготвеността на сградите за интелигентно управление. Целта е системите на сградите да бъдат активно управлявани, включително сградата да се отвори към мрежовата комуникация с цел по-гъвкаво и оптимизирано управление на енергията за собственика на сградата и подобряване на капацитета и възможностите на самите мрежи.

Съществен елемент във всеки нов проект за сгради е инфраструктурата за електрическа мобилност, като се въвеждат различни изисквания и срокове за жилищни и нежилищни стари и нови сгради. Ново изискване е също на фаза проектиране да се обръща внимание на усвояването на отпималния потенциал на слънчевата енергия, съобщи Алексиев. Предвидено е също създаването на общоевропейска база данни, в която страните членки минимум веднъж в годината ще публикуват национални данни за сградния си фонд, включително данни за експлоатацията и потреблението на енергия в сградите. Тези данни трябва да бъдат достъпни за собствениците на сградите и за трети страни – консултанти по енергийна ефективност, проектанти, при заявка от собственика.