Възможно ли е да се намали работният ден у нас?

С промени в Кодекса на труда от това лято вече не се отчита сумарно работното време и повечето българи работят по 12 часа на ден, вместо по 8 часа. Този коментар направи в ефира на БНТ финансовият експерт Мика Зайкова. Нейните думи бяха по повод въведената в Швеция 6-часова работна седмица. Причината за намаленото работно време е нуждата от по-доброто съвместяване на личния живот с работата.

Зайкова припомни, че намаленото работно време не е новост в Швеция – първата компания, която го е приложила, е Toyota, тоест идеята е тръгнала от частния сектор, а едва след това държавата е предприела регулацията.

Същевременно страната има 43 хил. евро брутен вътрешен продукт на жител, допълни още експертът.

Зайкова беше категорична, че различни изследвания показват, че в сектори като услуги и други, които не са свързани с непрекъснато производство, работещите са по-ефективни, ако започнат работа по-късно.

Именно колко ефективно се работи е проблемът у нас, посочи от своя страна съветникът на икономическия министър Владимир Каролев. Според неговата статистика производителността на българина е 4,90 евро на час, а на шведа – 45,50 евро на час. „За един час един швед произвежда точно толкова в евро, колкото 9,5 българи. Очевидно е, че няма как да си намаляваме работното време“, допълни експертът.

Каролев посочи още, че разликата в броя на населението не е чак толкова голяма – 9,5 млн. души в Швеция, спрямо 7,5 млн. у нас, но БВП на страната е десет пъти по-висок, тоест 10 пъти по-голяма стойност създават всяка година.

В студиото на националната телевизия двамата експерти изказаха противоположни мнения относно заплащането на труда в страната. Според Каролев при положение, че българите произвеждат 4,90 евро на час, то не може да се очаква по-високо заплащане. Мика Зайкова пък посочи, че производителността на труда е свързана и с въвеждането на новите технологии, с което страната ни закъснява.

Каролев призна, че „насищането на шведската икономика с нови технологии е много по-високо“, но допълни, че средната образованост на шведите – независимо от степента на образование, е много по-висока. Според него именно в тези насоки трябва да бъдат насочени усилията на българското общество – увеличаване на инвестициите в производството и подобряване на качеството на образованието.

Експертът посочи примери за висока производителност на труда у нас -  в ИТ сектора, където има фирми, в които средната заплата надхвърля 2,5 хил. евро.