Какво щеше да прави златото без Китай?

Какво щяхме да правим без Китай? Това е въпрос, който много от компаниите в сферата на промишлеността си задават през последните години. Въпрос, който има особено специален резонанс що се касае до златото.

Нарастването на търсенето на физическо злато от втората по големина икономика в света стопира рязко изпадането на суровинния пазар в хаос. Процесът изпрати сигнал към пo-нервните инвеститори, които останаха сравнително положително настроени към жълтия метал.

Изгледите са настоящата година да бъде първата, в която търсенето на физическо злато на глава от населението в Китай ще нахвърли това в Индия, сочат данните на Reuters GFMS Thomson. Още по-интересен е фактът, че за първи път най-големият производител на суровината в света ще бъде и най-големият неин вносител, както изтъкват експертите от HSBC.

От началото на календарната 2013 г. китайският внос на злато се е удвоил до 864 тона според данните на инвестиционната банка Natixis. По този начин импортът е на път да надвиши границата от 1000 тона за първи път в историята.

"Не мисля, че ние напълно осъзнаваме размера и апетита на китайския пазар и неговите последици за цената на международните пазари", заяви Джереми Йист, ръководител на звеното за глобална търговия с метали в Standard Chartered. Въпреки това експертът изтъкна, че има известни индикации за забавяне на търсенето на борсата в Шанхай.

През тази година се наблюдава ребалансиране на пазара на злато. На Запад институционалните инвеститори намалиха позициите си в обезпечени със злато борсово търгувани активи, очаквайки промяна в монетарната политика на САЩ – основният двигател на цената на метала през последните години.

Златните вложения в борсово търгуваните фондове (ETF) са паднали от рекордните 2 700 тона в началото на годината до около 2 000 тона към момента, упражнявайки натиск върху пазарната оценка на суровината, която се смъкна с повече от 27 на сто спрямо година по-рано.

Разпродажбите, макар и не изцяло, се компенсираха от експлозията във физическото търсене от страна на потребителите в Азия, и по-специално в Китай. Индия също отчете рекорден внос през годината преди обаче търсенето да бъде силно засегнато от правителствените регулации. Това тласна стойността на суровината към значителен спад в периода април-юни, когато пазарната оценка се смъкна от 1 360 долара за тройунция до съответно 1 199 долара за тройунция.

"Къде щеше да се намира цената на златото, ако не беше Китай?", запита риторично Йист, цитиран от Financial Times. "Не бих се изненадал да станем свидетели на значителна подкрепа за златото на цена от 1 050 долара за тройунция", допълни още той.

Разпродажбите в периода април-юни продължават да са предмет на разгорещени спорове сред пазарните участници. Според експертите от Citi търсенето в Китай може да претърпи крах в предстоящите месеци, тъй като страната е "много добре заредена със злато".

"Търсенето изглежда се забави, след като цената на златото нарасна през юли и август", отбеляза анализаторът в Macquarie Матю Търнър. По думите му също така не е ясно каква част от покупките на Китай идват от "официалния сектор", което прави трудно прогнозирането на бъдещето търсене. Сред други анализатори пък се прокрадват подозренията, че централната банка на Китай е закупила няколкостотин тона през тази година, чрез което институцията е диверсифицирала вложенията си.

Всъщност дори и страховете от първото блокиране на американската администрация в последните 17 години, както и неразбориите покрай тавана на дълга, не бяха в състояние да тласнат нагоре цената на златото, която достигна близо двумесечно дъно по-рано тази седмица. Сходни бяха обстоятелства и по време на предходната бюджетна криза в САЩ през 2011 г, когато златото поевтиня под границата от 1 900 долара за тройунция.

Според анализаторите това по удивителен начин показва как настроенията към златото, най-вече на Запад, са се изменили през последната година, след като перспективите за свиване на стимулите от Федералния резерв станаха все по-възможни.