Въпреки проблемите с бюджета Москва няма да изчерпи скоро военния си резерв

Колко дълго могат да издържат резервите?

За целия месец януари средната цена на Уралс отново се покачи до 50 долара за барел и както Гранвил, така и Уийфър заявиха, че ще бъде важно да се прецени въздействието върху цената на руския петрол и руския износ, тъй като пълното въздействие на последния кръг от санкции става все по-ясно.

От 5 февруари страните, които налагат санкции, разшириха ембаргото, за да забранят на корабите да пренасят петролни продукти с руски произход, а Международната агенция по енергетика очаква руският износ да спадне, тъй като той се затруднява да намери алтернативни търговски партньори.

Експортната цена на руския суров петрол се разглежда като основен фактор, определящ колко бързо ще бъде изразходван руският Фонд за национално богатство, най-вече ключовият му резервен буфер от 310 млрд. китайски юана (45,5 млрд. долара) към 1 януари.

Русия увеличи продажбите си на китайски юани, тъй като приходите от енергоносители намаляха, и планира да продаде чуждестранна валута на стойност 160,2 млрд. рубли между 7 февруари и 6 март, което е почти три пъти повече от продажбите на валута през предходния месец.

Въпреки това Русия все още разполага с много средства в резерва си. А самият Гранвил заяви, че Кремъл ще спре да изчерпва резервите си от юани много преди те да бъдат напълно изчерпани, а ще прибегне до други средства.

„Пример за това е идеята на Министерството на финансите за определяне на данъчното облагане на петрола в зависимост от сорта Брент, а не от сорта Уралс (т.е. значително увеличение на данъчната тежест за руската петролна индустрия, от която се очаква да компенсира удара, като инвестира в логистика, за да намали дефицита спрямо Брент), или предложението на първия вицепремиер Андрей Белоусов големите компании, които са натрупали печалби през 2022 г., да направят „доброволна вноска" във федералния бюджет (предполагаем размер: 200-250 млрд. рубли)", казва Гранвил.

Няколко доклада от миналата година навеждат на мисълта, че Москва може да инвестира в поредната вълна от резерви в юани и други „приятелски" валути, ако приходите от петрол и газ позволят това. И все пак, предвид настоящата фискална ситуация, Москва може да не успее да попълни валутните си резерви за известно време, казва Агата Демаре, директор по глобалните прогнози в Economist Intelligence Unit.

„В наши дни статистиката е държавна тайна в Русия, особено по отношение на резервите на държавните инвестиционни фондове - много, много трудно е да се разбере кога ще се случи това, но всичко, което виждаме от фискалната позиция, показва, че нещата не вървят много добре, и затова е ясно, че Русия трябва да изтегли средства от резервите си", казва тя пред CNBC.

„Освен това тя има планове да емитира дълг, но това може да стане само на вътрешния пазар, така че е като затворена верига - руските банки купуват дълг от руската държава и т.н., и т.н. Това не е точно най-ефикасният начин да се финансира държавата и очевидно, ако нещо се срине, тогава цялата система се срива“, посочва Демаре. 

Първите кръгове на санкциите след инвазията в Украйна имаха за цел да блокират Русия от световната финансова система и да замразят активи, държани в западни валути, като същевременно забранят инвестициите в страната.

Санкциите не целят „срив" на руската икономика

Уникалният състав на руската икономика - и по-специално значителната част от БВП, която се създава от държавните предприятия - е основна причина, поради която руският вътрешен живот и военните усилия изглеждат, поне на пръв поглед, относително незасегнати от санкциите, смята Уийфър. 

„Това означава, че в трудни моменти държавата е в състояние да влага пари в държавните сектори, да създава стабилност и субсидии и да поддържа тези отрасли и услуги", добавя той. 

„Това осигурява стабилизиращ фактор за икономиката, но също така, разбира се, в добри времена или в периоди на възстановяване, това действа като котва“, казва още Уийфър.