Слабата йена отразява загубата на експортна конкурентоспособност от Япония

Йената отслабна толкова много, че за пореден път японското министерство на финансите заплашва да се намеси на валутните пазари, за да подкрепи нейната стойност. Ако направи това, то е обречено на провал, точно както се провали миналата година, въпреки че похарчи изумителните 9,19 трлн. йени, почти 2% от брутния вътрешен продукт, пише за Financial Times Ричард Катц, издател на Japan Economy Watch.

Интервенцията работи само когато дадена валута се отклонява от икономическия фундамент, но случаят днес не е такъв. Йената е толкова слаба - струва 25 процента по-малко спрямо стойността си преди две години - защото японските износители са загубили предишната си конкурентоспособност. Всъщност, ако настоящите тенденции се запазят, Япония може да бъде изпреварена от Корея по реален (физически) обем на износа.

Преди няколко десетилетия японската потребителска електроника, индустриални машини и автомобили бяха толкова очевидно превъзхождащи, че износителите можеха да налагат високи цени и все още да се радват на висок дял от световния износ. Днес обаче тези компании са загубили голяма част от блясъка си. За да продадат своите продукти, те трябва да намалят цените си, което води до по-слаба йена.

Всъщност „реалната ефективна йена“ е най-слабата от половин век, посочва Японската централна банка (ЯЦБ). Този измерител отчита разликата в ценовите тенденции между Япония и всички нейни търговски партньори. В резултат реалната ефективна йена показва как цените на японските продукти на чуждестранните пазари се сравняват с тези на конкурентите.

През последните две години основният фактор за стойността на йената беше разликата между лихвите по 10-годишните държавни облигации в САЩ и Япония. Когато американските ДЦК носят много повече доходност от японските, инвеститорите продават вторите, и следователно самата йена, за да купят долари, с които придобиват американски дълг. Този натиск намалява стойността на йената.

В действителност от юли 2021 г. има зашеметяваща корелация от 97% между ежедневните ръстове и спадове в лихвения диференциал и движенията на курса йена-долар. Интервенцията на японското финансово министерство миналата есен не можа да промени тази връзка, нито би го направила днес. Понастоящем лихвеният диференциал варира около 3,5 пр.п. и йената, която наскоро отслабна до 145 за долар, е в съответствие с тази разлика.

Ако лихвеният диференциал беше единствената причина за слабата йена, тогава повишаването на лихвите по японските облигации и понижаването им по американските би могло да реши проблема. В действителност няма вероятност йената да се върне към нивата, считани за нормални преди десетилетие или две. Напротив, лихвеният диференциал, която доведе до обменен курс от 100 йени за долар в началото на 2000-те години, сега предполага курс от 120 йени за долар.

Причината е, че дори и с евтина йена, японските компании имат проблеми да се конкурират в износа. За 30-те години до 2010 г., независимо дали йената беше силна, или слаба, Япония имаше търговски излишъци всяка година с изключение на една. От 2011 г. обаче страната страда от търговски дефицит през 9 от последните 12 години, въпреки че реалната ефективна йена през последното десетилетие беше с 25 процента по-евтина, отколкото през периода 1980-2010 г. Докато в краткосрочен план приходите от чуждестранните инвестиции на Япония могат да действат като противодействие на отслабената валута, по-дългосрочната посока на йената отразява слабостта в търговията.

Делът на Япония във физическия износ на богатите страни достигна своя връх от 8 процента през 1985 г. През следващите десетилетия делът стабилно спадна до 5,8%, въпреки постоянното отслабване на йената. В контраст, САЩ и Германия запазиха своя дял.

През 2000 г. японските компании за електроника се радваха на търговски излишък, равен на внушителните 1,3% от брутния вътрешен продукт; сега секторът редовно е с търговски дефицити. При автомобилите Япония скоро ще бъде изпреварена от Китай като най-големият износител в света, отчасти защото японските компании изостават в електрическите превозни средства, захранвани с батерии.

Ситуацията с автомобилите разкрива още една причина, поради която слабата йена не помага на износа на Япония толкова, колкото се надяваха властите. Японските производители на автомобили реализират повече от 80% от външните си продажби, като произвеждат в чужбина, вместо да изнасят от Япония. Същият модел се наблюдава в електрониката, машините и други продукти. Колкото повече японски компании преместват производството си в чужбина, толкова по-малък е тласъкът за износа от спада в стойността на йената.

Един последен момент: слабата йена означава, че японските домакинства и производители трябва да плащат повече за храна и енергия. И това оставя потребителите с по-малко пари, за да купуват продукти, произведени в страната. В резултат на това реалните (коригирани спрямо цените) разходи на домакинствата през 2023 г. не са по-високи, отколкото през 2012 г. Евтината йена не просто отразява икономическата слабост; тя разклаща допълнително слабата икономика.