Как ЕС може да компенсира високата задлъжнялост?

Изходът от наложилата се тенденция на нарастваща задлъжнялост на страните от Европейския съюз (ЕС) ще бъде труден. Негативният сценарий за Европа включва засилване на инфлационните процеси, ново повишаване на лихвите и навлизане в рецесия. Дефицитите вече са структурни за икономиките и премахването им би изисквало сериозни реформи с риск от социално напрежение. Това посочват експерти в анкетата на Bloomberg TV Bulgaria „Има ли решение за трупащите се дългове в Европа?“.

Докато брутният дълг в ЕС надминава вече 80% от БВП, държавите членки планират допълнителни дългове. През последните години се наблюдава сериозна активност на дълговите пазара от европейските държави. Сред най-задлъжнелите са Гърция, Италия, Франция и Испания.

Петко Вълков, началник управление "Трежъри" в ББР:

През последните години задлъжнялостта на страните от Европейския съюз нараства значително, включително и в периоди на икономически растеж. Изходът от тази тенденция ще бъде труден. Най-лесният вариант би бил ускоряване на икономическия растеж, така че той да компенсира високата задлъжнялост. На практика обаче това звучи прекалено просто, за да се случи лесно, тъй като Европа е изправена пред редица сериозни препятствия.

През последната година наблюдаваме увеличени разходи за отбрана, които не допринасят за подобряване на икономическите условия. Търговските напрежения със САЩ, включително частично договорената, но не финализирана сделка за 15% мита, също оказват негативно влияние върху растежа. Допълнителен натиск идва и от нарастващата конкуренция от Китай в автомобилния сектор, както и от продължаващата война в Украйна.

Към това трябва да добавим и дълбоки структурни проблеми: по-високи разходи за живот в сравнение с други региони, прекомерна бюрокрация, демографска криза, забавяне на производителността и недостатъчен технологичен напредък. Решаването на тези проблеми изисква реформи – както административни, така и насочени към подобряване на иновациите, стимулиране на труда и справяне с демографските предизвикателства. Всичко това звучи просто на теория, но е изключително трудно за изпълнение и изисква действия не само днес, а буквално още „вчера“.

Ако тези стъпки не бъдат предприети навреме, негативният сценарий за Европа включва засилване на инфлационните процеси, ново повишаване на лихвите и навлизане в рецесия. Тези рискове вече са осъзнати, но колкото по-бързо бъдат приложени необходимите мерки, толкова по-голям е шансът да се избегне тежка икономическа криза.

Мартин Търпанов, ръководител отдел "Дългови инструменти" в DeltaStock:

Фискалните правила в ЕС са заложени в Пакта за стабилност и растеж от 1997 г., като основата им идва от Договора от Маастрихт (1992 г.). Те определят две ключови ограничения: съотношение дълг към БВП до 60% и бюджетен дефицит до 3% от БВП.

До 2009 г., преди световната финансова криза, повечето страни в еврозоната спазваха тези параметри. След кризата държавният дълг започна трайно да расте – от около 60% до 80–90% от БВП, като пикът беше достигнат по време на COVID, когато правилата бяха временно разхлабени. В момента дългът е около 80%, а връщането към 60% изглежда трудно.

Проблемът е, че дефицитите вече са структурни за икономиките и премахването им би изисквало сериозни реформи с риск от социално напрежение. Въпреки това има положителни примери – Гърция и Италия успяха да намалят дълга си и да подобрят бюджетните показатели, а Гърция дори има положително салдо.

Съотношенията дълг/БВП и дефицит/БВП зависят не само от размера на дълга, но и от икономическия растеж – при достатъчно висок и устойчив растеж дори умерен дефицит не е проблем. Основните пречки пред постигането на 60% обаче са големите разходни ангажименти: Зелената сделка, увеличението на разходите за отбрана в рамките на НАТО, и инвестициите в иновации. Дори страни с традиционно стабилни финанси като Германия смекчават политиките си, създавайки огромни фондове и временно премахвайки дългови ограничения.

В крайна сметка Европа харчи повече, отколкото произвежда, и страда от тежки социални системи и бюрократични бариери. Намаляването на дефицитите е възможно, както показват примери като Италия и Гърция, но постигането на устойчиво ниво на дълг ще бъде бавен процес, възможен единствено след мащабни реформи. 

Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант в "Елана Трейдинг":

Устойчивостта на икономическия растеж спрямо растежа на бюджетните дефицити зависи от това дали икономиката, в номинално изражение (реален растеж плюс инфлация), се развива по-бързо от дефицита. Ако това е така, с времето задлъжнялостта намалява. Основният проблем е, че дори стабилните икономики периодично преживяват кризи, при които растежът спада, а разходите на държавата се увеличават, задълбочавайки дефицитите. Често кризите се посрещат с по-големи държавни разходи, което ускорява натрупването на дълг. Високите лихвени проценти, които вероятно ще останат по-високи от нивата преди пет години, са допълнителен натиск върху финансовата стабилност.

Исторически опит показва, че и частният сектор може да допринесе за устойчивост. След кризата от 2008 г. американските домакинства започнаха да ограничават задълженията си, а след COVID-19 и бизнесът предприе подобни стъпки. Държавите също трябва да извлекат поуки и да оптимизират публичните разходи, вместо просто да ги увеличават, особено за чувствителни пера като отбрана.

В ЕС проблемни примери са Франция и Италия, които десетилетия поддържат високи дефицити и нива на дълг. Във Франция държавните разходи надвишават половината от БВП, което ограничава гъвкавостта на бюджета. За да се постигне устойчива политика за десетилетия напред, е нужно икономиките да растат в номинално изражение по-бързо от дефицитите.

Това обаче изисква по-висока инфлация като компонент на номиналния растеж, защото реалният растеж в задлъжнели икономики вероятно ще бъде нисък – около 1-2% в САЩ и по-нисък в Европа. Така стабилността предполага инфлация от 4% в САЩ и 5-6% в ЕС. Това са сериозни предизвикателства, дори без да се отчита рискът от бъдещи кризи.

Михаил Димитров, финансов анализатор в ПФБК:

Исторически погледнато, има два основни начина за справяне с висока задлъжнялост – икономически растеж или инфлация, или комбинация от двете. По отношение на растежа европейският бизнес е под силен натиск. От една страна, той е обременен с високи данъци и тежка регулаторна рамка. От друга, целите, поставени от Европейската комисия, често представляват допълнителна пречка за ускоряване на икономическото развитие. Към това се добавя и изключително неблагоприятната демографска ситуация – застаряващо население, което в близко бъдеще ще натовари още повече пенсионната система.

Тези фактори правят ускорения икономически растеж в ЕС трудно постижим. Поради това реалистичният сценарий за намаляване на задлъжнялостта през следващите години изглежда по-скоро чрез по-висока инфлация, отколкото чрез бърз и устойчив растеж. Това обаче е по-негативният от двата варианта, тъй като високата инфлация подкопава покупателната способност, създава несигурност и дългосрочно може да ограничи инвестициите и производителността.

Васил Караиванов, макроикономист и преподавател в Стопански факултет на СУ

Задлъжнялостта на Европейския съюз нарасна значително, като голяма част от средствата бяха насочени към социални разходи. Това прави проблема труден за решаване, освен ако не се преструктурира начинът на финансиране или не се постигне много бърз растеж на брутния вътрешен продукт, който да компенсира дълговете.

Ако задлъжнялостта беше използвана основно за инфраструктура и инвестиции, които носят икономическа възвръщаемост, растежът би могъл да покрива задълженията. В реалността обаче, в много страни като Франция и Италия, значителна част от новия дълг е за покриване на текущи социални разходи. Същият риск се наблюдава и в България през последната година.

Излизането от подобна ситуация ще бъде трудно без промяна в начина, по който се трупат нови задължения. Неизбежно е дълговете да продължат да се увеличават, но ключовият въпрос е дали те ще се използват за инвестиции, стимулиращи икономическия растеж, или за текущи разходи без дългосрочна възвръщаемост.

Единственото устойчиво решение е икономиката да расте значително по-бързо от дълга. Само при такъв сценарий ще бъде възможно постепенно намаляване на задлъжнялостта и стабилизиране на публичните финанси.