Инфлацията в САЩ не се забавя. Тя отново се засилва

Основната причина политическият натиск върху Федералния резерв да не е накарал пазарите да залагат на по-дълбоки понижения на лихвените проценти е може би най-простата: инфлацията в САЩ е просто твърде бърза, за да го оправдае, а има и признаци, че отново започва да се ускорява, пише Майк Долан за Ройтерс.

Предпочитаният от Фед измерител на инфлацията – базисният ценови индекс на разходите за лично потребление (core PCE), който изключва волатилни елементи като храните и енергоносителите - отново пълзи нагоре. Няколко алтернативни показателя за цените на дребно също показват натрупване на напрежение с началото на 2026 г.

Въпреки че РСЕ докладът за декември ще бъде публикуван едва след две седмици, миналата седмица председателят на Фед Джером Пауъл даде знак, че според централната банка базисната PCE инфлация е била 3% в последния месец на миналата година.

Базисна инфлация от 3% не само е с цял процентен пункт над инфлационната цел на Фед от 2%, но и се движи в грешната посока. Това би бил най-бързият темп от над две години насам и с повече от 40 базисни пункта по-висок от нивото ѝ през миналия април.

Това без съмнение е причина за пауза.

Още по-притеснителни са сигналите от януари, че ценовите повишения може да се засилват както за домакинствата, така и за бизнеса. При наличие на възходящ натиск върху икономическата активност и разширяващ се растеж на бизнес кредитирането, напълно основателно е да се запита човек дали сегашните лихвени настройки на Фед изобщо успяват да ограничат инфлацията.

Според UBS онлайн цените на дребно, измерени чрез Digital Price Index на Adobe, са се повишили през януари с най-големия месечен ръст в 12-годишната история на показателя. Въпреки че януари обикновено е месец с по-ускорена месечна инфлация в сравнение с останалите, поскъпването тази година е било най-бързото, регистрирано в това проучване.

Освен това годишната онлайн инфлация от 2,9% е най-високият темп от периода след пандемията от Covid-19 между 2020 и 2022 г. - моментът, в който Фед започна рязкото затягане на кредитните условия. Този показател остана отрицателен през по-голямата част от следващите три години чак до миналото лято.

Тъй като януарският скок на индекса е движен основно от цените на електрониката, компютрите, домакинските уреди и мебелите, според UBS това може да е знак, че митата върху вноса на президента Доналд Тръмп започват да се прехвърлят върху потребителите, макар че банката призова за предпазливост заради волатилността на данните.

Онлайн инфлация

Колко сериозно може да бъде в по-широк план това, че американските онлайн търговци на дребно вдигат цените толкова рязко в началото на новата година?

Донякъде изненадващо, онлайн пазаруването все още представлява сравнително малък дял от общите разходи за търговия на дребно в САЩ - около 16%. В същото време до една трета от потребителите посочват, че пазаруват както онлайн, така и във физически магазини.

Икономистът на UBS Алън Детмайстер също отбелязва, че индексът на онлайн цените е изпреварвал сходна кошница от индекса на потребителските цени (CPI) както нагоре, така и надолу по време на пандемията, поради което заслужава внимателно наблюдение.

Освен това американските компании също отчитат ускоряване на ръста на входящите разходи тази година.

Януарските проучвания на ISM за производството и сектора на услугите показват, че и без това силният ръст на „платените цени“ се е ускорил още малко през миналия месец. Това поражда опасения за забавено „прехвърляне“ на тези разходи върху потребителите.

Ако се комбинира това с проучванията на Фед, които показват засилване на кредитния растеж, с годишен ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) над 4% и относително стабилен пазар на труда, много представители на паричния орган вероятно се питат дали допълнително разхлабване на кредитната политика е разумно в този момент.

Ръководителят на клона на Фед в Ричмънд Том Баркин, например, изглежда не се чувства комфортно в тази ситуация и смята, че икономиката може би сега започва да усеща със закъснение ефектите от фискалната и паричната експанзия.

„Инфлацията все още остава над нашата цел. Това е така от 2021 г. насам“, казва Баркин. „Приемам този устойчив пропуск много сериозно. Днешните инфлационни данни, независимо от въпроса „защо“, оказват значително влияние върху утрешния ценови натиск“, добавя той.

За президента и неговата администрация цялостната картина може да помрачи предизборната му кампания, фокусирана върху „достъпността“, и също така да постави под въпрос призивите му за рязко понижаване на лихвените проценти.

За номинирания за следващ председател на Фед Кевин Уорш това увеличава натиска върху първото му вероятно заседание начело на институцията през юни, особено ако дългогодишният „ястреб“* се опита да аргументира пониженията на лихвите, които президентът изисква. Това, което той ще каже дотогава за позицията си, сега ще бъде особено чувствително.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.