Държавните фондове в Персийския залив бяха създадени за черни дни. Те може би дойдоха

Десетилетия наред държавните фондове в Персийския залив съхраняваха и увеличаваха богатството от петрол и газ, като инвестираха в чуждестранни активи и на международните пазари, за да създадат резерв от 5 трлн. долара за черни дни, пише Ройтерс.

Този момент може би наближава.

Атаките на Иран в Персийския залив в отговор на израелските и американските удари може да предизвикат фискални сътресения. Цените на петрола нараснаха с 35% през изминалата седмица, след като атаките намалиха значително износа на въглеводороди през Ормузкия проток и спряха производството в съоръжения като най-голямата петролна рафинерия в Саудитска Арабия и заводите за втечнен природен газ в Катар.

Продължителен конфликт може да принуди финансовите министерства в Рияд, Абу Даби, Доха и Кувейт да предприемат действия, тъй като правителствата са изправени пред допълнителен натиск от нарастващите разходи за отбрана, прекъсването на доставките – от храни до лекарства, и по-широко забавяне на икономиката, което може да последва, отбелязват анализатори.

„Държавните фондове осигуряват на страни като ОАЕ силни финансови буфери и правителствата в региона ще разчитат на огромните си държавни богатства, ако и когато това е необходимо“, коментира Робърт Могиелницки, който управлява консултантска компания в областта на инвестициите и геополитиката в Париж и е сътрудник в Арабския институт за държавите от Персийския залив.

Продължително прекъсване на трафика през Ормузкия проток, през който преминава около една пета от световното потребление на петрол, ще засегне гигантите Saudi Aramco и Националната петролна компания на Абу Даби, които в миналото пренасяха по-голямата част от износа си на суров петрол през протока. И двете компании разполагат с алтернативни маршрути, но нито една от тях няма достатъчен капацитет, за да компенсира обема, който обикновено се пренася от Персийския залив.

„Въздействието на сегашната криза, свързана с Иран, зависи от това как ще се развиват енергийните потоци и цените“, коментира компанията за анализи Global SWF в доклад от сряда.

Предизвикателство за набиране на средства

Икономиките на страните от Персийския залив се опитват да се откъснат от зависимостта си от природните ресурси, но все още разчитат в голяма степен на въглеводородите за подкрепа на публичните финанси, които са в различно състояние. Докато за ОАЕ се очаква да отбележи фискален излишък от близо 5% от БВП през 2025 и 2026 г., големите разходи на Саудитска Арабия доведоха до бюджетен дефицит от 276 млрд. рияла (73,54 млрд. долара) миналата година, като се прогнозират дефицити и за следващите няколко години.

Това се случва, докато конфликтът в Иран продължава да нарушава глобалните вериги на доставки.

Анализатори на JPMorgan вече намалиха прогнозите си за растеж на секторите, които не са свързани с петрола и газа. Те предвиждат спад от 1,2 процентни пункта в страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив – Саудитска Арабия, ОАЕ, Оман, Бахрейн, Кувейт и Катар, спрямо по-ранните им прогнози за растеж, както посочват в бележка от четвъртък. Най-рязка е ревизията за ОАЕ с 2,3 процентни пункта. Секторът на въглеводородите може да се възстанови по-късно тази година в зависимост от продължителността на конфликта, счита JPMorgan.

За секторите, които не са свързани с въглеводородите, JPMorgan предупреди, че някои щети ще останат, а рисковете за по-широката програма за диверсификация, включително вътрешни инвестиции, преки чуждестранни инвестиции и привличане на таланти, сега са по-високи от преди.

Набирането на средства чрез продажба на международен дълг също може да стане по-скъпо.

През януари Саудитска Арабия одобри план за заемане на средства в размер на 217 млрд. рияла (57,86 млрд. долара) за тази година. Суверенният ѝ фонд, Държавният инвестиционен фонд, както и Aramco, банки и други компании са набрали около 27 млрд. долара от началото на тази година, съобщи JPMorgan на 2 февруари, едно от най-високите нива на активност в началото на годината в историята.

„Държавният инвестиционен фонд може да се сблъска с повече (финансови и оперативни) ограничения (отколкото изцяло портфейлно ориентираните му конкуренти), тъй като не е само глобален инвеститор, но и основният двигател на финансирането на Визия 2030“, коментира Ана Накваловаите, преподавател в Оксфордския унивреститет, специализирана в държавните фондове.

Държавният инвестиционен фонд вече се преориентираше към вътрешния пазар и кралството си поставя за цел да привлича капитали в условията на нарастващ фискален натиск и необходимостта да финансира правителствената програма Визия 2030. Планът предвижда правителствени инвестиции в размер на стотици милиарди долари в сектори като туризъм, за да се намали икономическата зависимост от въглеводородите.

Стратегически поврат

Вследствие на световната финансова криза фондовете в региона се превърнаха в спасителна мрежа за инвеститорите, като се включиха в подкрепата за финансови компании като Barclays и Credit Suisse. Не всички залози се оправдаха и през последните години фондовете станаха по-стратегически.

Те направиха големи инвестиции в технологии и изкуствен интелект, като превърнаха секторите в стълбове на усилията си да изведат икономиките си от зависимостта им от петрола.

Държавният инвестиционен фонд е инвестирал десетки милиарди долари в местни и международни технологични проекти, включително дял в SoftBank, Vision Fund. Mubadala е инвестирала в роботика и инфраструктура за изкуствен интелект на стойност 30 млрд. долара.

Те също така навлязоха с инвестиции в медиите, развлеченията и спорта като част от усилията си да упражнят мека сила и да уловят растежа в секторите, насочени към потребителите. Държавният инвестиционен фонд придоби мажоритарен дял в Electronic Arts и инвестира милиарди в професионалния голф чрез LIV Golf, както и в бокса и електронните спортове.

Миналия декември саудитският фонд, L'imad от Абу Даби и Катарският инвестиционен фонд обединиха сили, за да подкрепят офертата на Paramount Skydance в размер на 108 млрд. долара за Warner Bros Discovery. Това е тристранно еднократно сътрудничество, което се случва рядко, и разкри апетита на страните от Персийския залив за активи от производството до създаването на съдържание и нарастващото им влияние в глобалните сделки.

Но ако военната ескалация продължи и вътрешните нужди нараснат, има опасност инвестициите да бъдат спрени, според Накваловаите.

„Приоритет е сигурността на гражданите и веригите за доставки, например продоволствената сигурност и питейната вода“, отбелязва тя.

Регионален прецедент в Кувейт

Създадената през 1953 г. Кувейтска инвестиционна агенция с капитал от 1 трлн. долара, която е първият държавен фонд в света, показа ролята, за която са създадени държавните фондове. Когато иранските сили нахлуха през 1990 г., лондонският клон на агенцията на практика се превърна в министерство на финансите на страната, като организира преводи към правителството в изгнание.

Оттогава всеки голям фонд в Персийския залив поддържа подобна логика – да трупа излишъци и да ги използва в криза, дори да работи по коренно различни мандати и стратегии. Докато Държавният инвестиционен фонд на Саудитска Арабия, например, е местен инвестиционен двигател за осъществяване на Визия 2030, Кувейтската инвестиционна агенция и Инвестиционният фонд на Абу Даби могат да инвестират само в чужбина.

Държавните фондове имат варианти

Разбира се, не всички държавни капитали могат лесно да бъдат мобилизирани в случай на по-дълбока криза. За някои фондове като Mubadala по-големият им фокус върху частния капитал, инфраструктурните активи и неликвидните алтернативи може да направи продажбата на активи по-трудна.

Американските държавни облигации и листнатите акции може да са първият и по-лесен вариант. ADIA от Абу Даби беше сред инвеститорите, които тази седмица се разделиха с голям пакет от акции в американската компания Medline.

„Публичните пазари са най-лесният източник на ликвидност, но те са и най-видимите и излизането от тях може да бъде скъпо при волатилност“, коментира Сам Бурги, финансов анализатор в InvestorsObserver. „Основният сценарий е, че държавните фондове от Персийския залив не са продавачи по принуда“, допълва той.

Някои инвестиции продължават засега.

Mubadala е сред група инвеститори, които са се ангажирали да инвестират около 4 млрд. долара в застрахователната компания Athora Holding, според изявление от петък, докато ADIA и Катарският инвестиционне фонд се появиха тази седмица сред основните инвеститори в IPO на японската компания за разплащания PayPay в САЩ.

По-вероятният сценарий е за забавяне на изходящите инвестиции и пребалансиране без много шум на портфейла, а не спешно разпродаване, казва Бурги.

Катарският инвестиционен фонд реши да вложи държавния капитал в страната в отговор на финансовата криза през 2008 г., за да стабилизира банковата система, като закупи активи от балансите на местните банки, за да възстанови доверието.

Петер Ядерстен, главен изпълнителен директор на консултантската компания в областта на набирането на средства Jade Advisors, казва, че вниманието ще бъде насочено към бързото възстановяване на доверието, но предупреди, че това може да отнеме време.

„Струва ми се, че портфейлите на държавните инвестиционни фондове ще претърпят краткосрочна реорганизация, но същото ще се случи и с други дългосрочни инвеститори по целия свят като дарителски и пенсионни фондове. Не смятам, че това ще се отрази на дългосрочните портфейли на държавните фондове в региона“, отбелязва той.