Европа се изправя пред нова енергийна криза с по-празни хазни

Ръстът на цените на енергоносителите, предизвикан от войната на САЩ и Израел срещу Иран поставя европейските правителства под натиск да помогнат на домакинствата и бизнеса, но заради затруднените финанси в някои големи икономики техните възможности са ограничени, пише Ройтерс.

Това намалява вероятността те да предоставят същата широка подкрепа, каквато беше оказана след пълномащабното нашествие на Русия в Украйна преди три години, когато субсидиите и другата помощ достигнаха стотици милиарди евро.

Помнейки енергийната криза от 2022 г., която засили притесненията за разходите за живот и разгневи избирателите, правителствата започват да реагират, включително с рекордно освобождаване на петролни резерви.

Сега Франция, Гърция и Полша въвеждат различни мерки като ограничения на маржовете на печалбите и отстъпки, които не струват много на държавната хазна, а Германия иска и да регулира цените на бензина. Но може би ще трябва да положат повече усилия.

„Ако доставките на газ от Катар останат прекъснати за още няколко седмици и цените на газа се повишат, правителствата вероятно ще се намесят и ще въведат отново някои субсидии“, счита Франк Джил, главен анализатор за региона на Европа, Близкия изток и Африка (ЕМЕА) в S&P Global Ratings.

Правителствата все още не знаят къде ще се установят колебаещите се цени на енергоносителите. Но е ясно, че са предпазливи относно фискалните мерки.

Великобритания заяви, че е твърде рано да замрази акцизите върху горивата, а френското правителство отхвърли призивите на опозицията за намаляване на данък добавена стойност (ДДС) върху бензина. Италия обмисля да използва приходите от ДДС, генерирани от по-високите цени, за да финансира намаляване на акциза върху горивата.

Разликата с 2022 г. е, че пандемията от Covid-19 и последвалата енергийна криза доведоха до бюджетни дефицити в европейските икономики, които са с почти три процентни пункта по-високи от тези през 2019 г., казва Джил.

Икономическият растеж е по-слаб, отколкото преди четири години, а лихвените разходи са по-високи, докато европейските правителства вече увеличават разходите за отбрана. Германия увеличава заемите за мащабен план за стимулиране на икономиката.

Цените на петрола се доближават до върховете от 2022 г., но не и цените на газа

Въпреки че цените на петрола се доближиха до 120 долара за барел тази седмица, близо до връхната им точка през 2022 г., енергийното положение в Европа не е съвсем същото като през 2022 г. Цените на газа са се повишили с над 50% от началото на войната, но са само една шеста от нивата над 300 евро за мегаватчас, които достигнаха тогава. И Европа не бърза да замести нито един доставчик, както направи с Русия.

Но ако високите цени се запазят и правителствата трябва да предоставят подкрепа, това може да засили фискалния натиск във Франция и Великобритания предвид високия им бюджетен дефицит, коментира пред Ройтерс миналата седмица Федерико Барига-Салазар, ръководител на рейтинговата агенция Fitch за Западна Европа.

В Централна Европа S&P заяви, че инвестиционният рейтинг на Унгария е в опасност предвид вече щедрите мерки за подкрепа, въведени преди изборите през април.

Испания, Португалия и Гърция имат по-силни финанси, но по-виските разходи може да навредят на възстановяването им, отбеляза Барига-Салазар.

Що се отнася до Италия, която положи големи усилия да възстанови фискалната си репутация, Scope Ratings предупреди, че забавяне на растежа може да усложни излизането ѝ от мерките за бюджетна дисциплина на ЕС.

Целеви мерки

Предвид ограниченото поле за действие мерките за подкрепа, които правителствата поддържаха в широк мащаб през 2022 г., този път ще трябва да бъдат ограничени и по-целенасочени, отбелязват икономисти на Barclays. Великобритания и Германия вече повториха това послание.

Morgan Stanley съобщи, че мерките за подкрепа в енергийния сектор, предприети от правителствата в еврозоната, са добавили до 3,6% към БВП през 2022-2023 г., когато правилата на ЕС за ограничаване на дефицита бяха замразени по време на пандемията. Сега, според оценките, те биха могли да предоставят подкрепа от едва около 0,3% от БВП на година, като се придържат към правилата на съюза.

Ако Ормузкият проток остане затворен повече от месец и се появят признаци за забавяне на растежа, ЕС би могъл да позволи на някои страни временно да се отклонят от правилата, счита Morgan Stanley, която очаква, че те ще изразходват до 0,6% от БВП годишно за финансиране на целеви мерки.

Ще е нужен сериозен спад, за да пристъпи ЕС към ново замразяване на правилата си, допълва Morgan Stanley.

По-важното е, че по-високи разходи по дълга сами по себе си са ограничение.

„Не виждам някоя страна да има големи възможности във фискално отношение в момента, тъй като те се опасяват, че ще бъдат наказани“, казва Грегоар Песк, главен инвестиционен директор на звеното за фискирани доходи в Amundi, най-голямата компания за управление на активи в Европа.

През последните години инвеститорите в облигации станаха по-чувствителни към фискалните отклонения, а Великобритания и Франция се оказаха на прицел в Европа.

Германия, с нисък дълг, и Испания, с висок растеж, имат повече възможности да реагират, казва Песк.

Ключът към достъпността на всякакви мерки за подкрепа ще бъде колко от разходите правителствата могат да компенсират.

Една от стратегиите е въвеждането на данък върху свръхпечалбите на енергийните компании, който много европейски страни приложиха предишния път и Италия вече обяви, че ще го направи. Но Джил от S&P отбелязва, че миналия път приходите далеч не са покрили разходите за субсидиите.

Критиците казват, че субсидиите и ценовите тавани ще повишат търсенето на енергия и ще окажат натиск за повишаване на вече високите цени.

„В краткосрочен план най-добрият вариант е да се даде възможност и да се стимулира намаляване на търсенето“, казва Георг Захман, старши сътрудник в института „Брюгел“.