МВФ сви прогнозите за растеж на петролните страни от Персийския залив

Международният валутен фонд (МВФ) намали прогнозите си за растеж за страните в Близкия изток заради войната с Иран и предупреди, че продължителен конфликт може да окаже допълнителен натиск върху икономиките в региона.

Износителите, които разчитат на стратегическия Ормузки проток, който остава почти изцяло блокиран, ще отчетат по-големи свивания на икономиките си в сравнение с държавите с достъп до по-разнообразни търговски маршрути, посочват от МВФ, цитирани от Bloomberg.

Икономиката на Катар, един от най-големите износители на втечнен природен газ в света, се очаква да се свие с 8,6% тази година, което е намаление с почти 15 процентни пункта спрямо октомврийските прогнози на базирания във Вашингтон фонд. Брутният вътрешен продукт (БВП) ще се свие с 6,8% в Ирак и с 6,1% в Иран през същия период.

Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ), двете най-големи икономики в Персийския залив, се очаква да нараснат с 3,1%, което е намаление със съответно 0,9 процентни пункта и 1,9 процентни пункта спрямо предишната прогноза.

„Затварянето на Ормузкия проток, прекъсването на производството на петрол и природен газ и тежкото въздействие върху въздушния трафик до и през Персийския залив имат незабавни икономически последици“, заяви МВФ.

Директорът на МВФ за Близкия изток и Централна Азия Джихад Азур заяви, че ефектите от войната може да се влошат, ако конфликтът продължи по-дълго.

Фондът тази седмица намали прогнозата си за световния икономически растеж до 3,1% при най-оптимистичния сценарий, при който конфликтът е сравнително краткотраен, а цените на петрола са средно 82 долара за барел. При най-тежкия сценарий, при който енергийната инфраструктура претърпи много по-големи щети, глобалният растеж ще падне до по-малко от 2%.

МВФ няма конкретни очаквания за това кой сценарий е по-вероятно да се осъществи, каза Азур в интервю за Bloomberg в сряда. „Референтният сценарий е сценарият, на който базирахме прогнозите си, но предвид несигурността около шока, трябваше да разработим друг сценарий“, добави той.

Войната, която започна със съвместните бомбардировки на САЩ и Израел срещу Иран на 28 февруари, вече е отнела живота на хиляди. Ответните атаки на Иран бяха насочени към арабските държави от Персийския залив и доведоха до щети на ключови енергийни обекти, включително завода за втечнен природен газ Рас Лафан в Катар.

Дългосрочното въздействие на войната все още остава неясно и много зависи от това дали прекратяването на огъня, постигнато миналата седмица между САЩ и Иран, ще се запази и стабилността ще бъде възстановена, посочват още от МВФ.

„Въпреки че щетите върху производството и износа на въглеводороди са основният фактор, големите ревизии надолу отразяват и по-ниската икономическа активност, която не е свързана с въглеводороди, тъй като производството и услугите (например туризъм и логистика) също са засегнати“, допълват от фонда.

„Войната в Близкия изток е тежък шок със силно въздействие върху региона, но също така с последици и отзвук по целия свят“, според Азур. „Страните в региона не са засегнати по един и същи начин. Това е, което отразява асиметрията на шока“, коментира още той.