Светът плаща цената за войната на Америка срещу Иран

Едва ли има съмнение, че противопоставянето между Съединените щати и Иран струва скъпо на американците. Цените на горивата са се повишили с над една трета от началото на войната, а икономистите прогнозират ускоряване на инфлацията и забавяне на растежа. Според неотдавнашно проучване на Ipsos шест от всеки десет американци не одобряват конфликта, а мнозинството смята, че военните действия на САЩ в Иран ще се отразят негативно на личното им финансово положение. Само 1% вярват, че войната ще има положителен ефект върху собствените им финанси, а по-малко от една четвърт от анкетираните смятат, че конфликтът си е струвал. Защо тогава недоволството в Америка не намира по-ясен израз в протести?

Възможните обяснения са няколко, пише в анализ на Рави Агравал, главен редактор на Foreign Policy. Същото проучване на Ipsos показва, че 44% от американците са чули само „малко“ за конфликта, а 7% не са чули „нищо“, което подсказва или слаб интерес към световните дела, или ограничено лично и финансово отражение.

Друго скорошно проучване, на Gallup, показва, че американците са по-загрижени за здравеопазването, отколкото за икономиката. Освен това САЩ влязоха във войната с исторически предимства: превърнаха се в най-големия производител в света както на петрол, така и на природен газ, фондовият им пазар преживява подем, движен от бума на изкуствения интелект, а вносът печели от силния долар.

За повечето други държави обаче всяко от предимствата на Вашингтон се превръща в източник на уязвимост. Проучване, проведено в шест страни от глобалния юг, показва пълна осведоменост за конфликта, а седем от всеки десет анкетирани казват, че са „силно обезпокоени“ от поскъпването на живота. Повишената чувствителност към събитията в Персийския залив се обяснява отчасти с факта, че за разлика от САЩ мнозинството от близо 200-те държави по света са нетни вносители на енергия. По-конкретно, Азия формира 40% от световното търсене на енергия, което прави страните в региона особено уязвими при ценови сътресения.

Развиващите се икономики често нямат финансовата възможност да субсидират енергията за своите граждани, които така или иначе печелят далеч по-малко от американците и понасят несъразмерно тежко скока в цените. Освен това, както силният долар помага на американските вносители, така вреди на държавите, които трябва да харчат повече рупии или песос, за да купуват суровини, търгувани в щатски долари. И накрая, ползите от бума на изкуствения интелект отиват най-вече при американските компании и техните акционери. Така наречената „Великолепна седморка“, в която влизат Alphabet, Amazon, Apple, Meta, Microsoft, Nvidia и Tesla, е изцяло американска.

Богатите на петрол икономики в Персийския залив обикновено са в добра позиция да устоят на глобален икономически шок, но в случая именно те са особено дълбоко затънали в конфликта. За разлика от тях, Съединените щати имат географското предимство да нямат враждебни сили в непосредствена близост. Взети заедно, тези уникални преимущества на Вашингтон означават, че неговите граждани засега страдат по-малко от повечето хора по света.

Пакистан попадна във фокуса на вниманието с посредническата си роля в мирните преговори между САЩ и Иран, но далеч по-малко се говори за това колко силно Исламабад има нужда войната да приключи. Пакистан внася 80% от енергията си от Персийския залив. Конфликтът в Близкия изток изстреля цените на бензина и дизела в страната до рекордни нива. В резултат Исламабад въведе четиридневна работна седмица за държавните учреждения, нареди половината от федералните служители да работят от вкъщи, затвори училищата за две седмици и поиска от министрите да се откажат от две месечни заплати. Междувременно Пакистан беше принуден да потърси от Саудитска Арабия спасителен пакет от 3 млрд. долара, докато се бори да обслужва дълга си и да изпълнява ангажиментите си за ликвидност към Международния валутен фонд.

Трудностите на Пакистан се повтарят в цяла Южна Азия. Бангладеш, който внася 95% от енергийните си нужди и разполага с резерви за по-малко от месец, наложи дневни ограничения върху продажбите на гориво на фона на паническо изкупуване. Дака затвори университетите и нареди търговските центрове да приключват работа до 20 часа. Местните цени на втечнения петролен газ, който се използва масово както за готвене, така и за задвижване на рикши, са се повишили с почти 50% от началото на конфликта. За работник в шивашката промишленост, който печели еквивалента на 4 долара на ден, подобно поскъпване на газа за готвене означава болезнени лишения всеки ден.

И Шри Ланка премина към четиридневна работна седмица. В Непал транспортни стачки повишиха цените на ориза и зеленчуците в страна, където домакинствата в селските райони и без това харчат повече от половината си доход за храна. Дори в Бутан, самопровъзгласил се за най-щастливата държава в света, пред бензиностанциите се извиха дълги опашки.

Индия, третият по големина вносител на петрол в света и шестата по мащаб икономика, разполага с повече пространство за маневри от съседите си. В навечерието на местните избори този месец Ню Делхи намали данъците върху бензина и дизела, за да предпази потребителите от поскъпването, поемайки удара върху държавните финанси. И все пак 1,4 милиарда души в страната са дълбоко засегнати от конфликта. Индия внася 90% от втечнения си петролен газ от Персийския залив, а недостигът вече принуждава ресторанти в цялата страна да ограничават потреблението и да забавят работата си. Основният борсов индекс на страната е спаднал с 8% от началото на годината, а се очаква икономическото производство да се свие с около един процентен пункт заради конфликта. Индия внася и една четвърт от торовете си от Близкия изток, което повишава риска от продоволствена криза в икономика, която все още в голяма степен е аграрна.

Подобна е картината и в останалата част на Азия, която купува четири пети от суровия петрол и природния газ, преминаващи през Ормузкия проток. Филипините обявиха национално извънредно положение в енергетиката на 24 март. Тайланд нареди на държавните служители да работят от домовете си и призова населението да споделя автомобили и да пести електроенергия. Виетнам, една от най-бързо растящите икономики в Азия, разпореди на авиокомпаниите си да съкратят маршрути заради рязкото поскъпване на самолетното гориво. А увеличението в цените на торовете идва в най-неподходящия момент за регион, който е на прага на сеитбения сезон и същевременно е изправен пред историческа гореща вълна.

И по-богатите икономики не са защитени от болката, причинена от конфликта. Когато миналата седмица обяви пакет от 1,9 млрд. долара за субсидии за горива, германският канцлер Фридрих Мерц каза, че страната му ще усеща последствията „още дълго време“. Според информации Берлин намалява наполовина прогнозата си за растеж за 2026 г. Ирландия, една от най-скъпите за живот държави в Европейския съюз, по-рано този месец извика армията, за да овладее масови протести срещу растящите цени на горивата. Европейската централна банка, която се готвеше да намали лихвите през март, вместо това повиши прогнозата си за инфлацията и понижи очакванията си за растежа в еврозоната.

Европа може и да има по-голям капацитет да понесе икономически сътресения от много държави в глобалния юг, но континентът все още не се е възстановил от огромния енергиен шок през 2022 г., когато Русия започна пълномащабното си нашествие в Украйна. Европейският съюз, който разчита на природния газ за една пета от енергийното си потребление, видя как референтните цени се покачиха с над 70%, след като започна войната с Иран. Газовите хранилища в региона вече са на най-ниското си равнище от 2022 г. Европа ще трябва да плати висока пазарна цена, за да ги запълни преди зимата.

Различните държави плащат цената на войната по различен начин. Най-тежко страдат гражданите на страни с по-ниски доходи, ограничени резерви и слаби валути. По-богатите държави неизменно понасят по-малко. Но дори американските потребители да си въобразяват, че са относително защитени, рано или късно ще се окажат в грешка.

Тревожен сигнал дойде миналата седмица от Международния валутен фонд, който в най-песимистичния си сценарий вече изчислява, че световният растеж може да се забави до 2% тази и следващата година. По данни на фонда това се е случвало само четири пъти от 1980 г. насам. Една глобална рецесия неизбежно ще удари и американския бизнес.

Както писа New York Times, цената на конците в Бангладеш вече се е удвоила, защото полиестерът и найлонът се произвеждат от петрол. Това означава, че компании като Zara и Uniqlo скоро ще трябва да прехвърлят разходите от производствените си бази в Азия към магазините си в Съединените щати. Това още не се е случило, но веригите на доставки винаги настигат реалността. Освен това от хелий и сяра до волфрам, важни суровини, използвани в производството на полупроводници, торове и боеприпаси, са засегнати от блокадата на Ормузкия проток.

На второ място идват и по-преките разходи на войната. Икономистът от Харвардския университет Линда Билмс изчислява, че конфликтът в крайна сметка може да струва на американския данъкоплатец 1 трилион долара. Белият дом отказа да даде собствена оценка, но поиска от Конгреса да одобри 1,5 трлн. долара за отбрана през следващата година, което е увеличение с 40%.

Енергийното предимство на Съединените щати е сравнително ново явление. От 2003 г., когато Вашингтон нахлу в Ирак, страната е увеличила производството си на суров петрол със 130%, до голяма степен защото е открила как да добива нефт от шисти. Тази иновация даде мощен тласък и на производството на природен газ, който днес осигурява една трета от енергийните нужди на страната. Американското надмощие при природния газ ѝ дава безпрецедентно предимство пред останалите икономики. Това несъмнено е повлияло на начина, по който Белият дом гледа на разходите от започването на войни.

И все пак това енергийно предимство не прави Съединените щати защитени от реалността на един все по-взаимосвързан свят. Белият дом би допуснал грешка, ако се вторачи единствено в енергийното си превъзходство и забрави, че изостава от Китай при критично важните минерали и зависи от сложния глобален пазар за стотици други елементи, жизненоважни за всекидневния живот в Америка.

Белият дом е силно повлиян и от политическите нагласи. Ясно е, че Тръмп е загрижен за световната цена на петрола. В крайна сметка, американците обичат да шофират. Президентът възприема и фондовия пазар като барометър за здравето на икономиката, макар това да не е съвсем така. Може би затова Тръмп не спира да уверява инвеститорите, че цените на петрола ще паднат или че войната скоро ще приключи. Но дори Тръмп знае, че Техеран все още има думата. Колкото по-дълго Иран блокира Ормузкия проток, толкова по-вероятно е цените да настигнат реалността и ударът да стигне и до американския потребител. Колко още ще трябва да търпи останалият свят дотогава?

(БГНЕС)