IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Италия и България - големите изпитания за енергийното единство на Европа срещу Русия

Докато Европа се подготвя за недостиг на енергия през зимата, изборите в Италия и България може да са изпитание за решителността по санкциите срещу Русия

19:55 | 23.09.22 г. 2
Българският президент Румен Радев и руският му колега Владимир Путин в кулоарите на Международния икономически форум в Санкт Петербург през 2019 г. Снимка: EPA/БГНЕС
Българският президент Румен Радев и руският му колега Владимир Путин в кулоарите на Международния икономически форум в Санкт Петербург през 2019 г. Снимка: EPA/БГНЕС

Европа е изправена пред два избора тази зима. Първият е да приеме ограничаване на потреблението на газ, което вероятно ще нанесе големи, трайни щети на тежката индустрия и разходи за стотици милиарди евро за управление на растящите енергийни цени и ускоряване на енергийния преход. Вторият вариант е да приеме унищожаването на украинската държава от руския президент Владимир Путин и замисъла му за агресивни войни в бъдеще, пише Al Jazeera.

Вторият вариант, разбира се, е напълно неприемлив. Но способността на Европа да остане единна в отхвърлянето му е изправена пред две предстоящи изпитания – изборите в Италия на 25 септември и в България седмица по-късно. И в двете страни политически сили, които клонят по-силно към Путин от останалата част на Европа, може да дойдат на власт, потенциално застрашавайки сплотения фронт по въпроса за санкциите срещу Русия.

Нека да е ясно – енергийните проблеми в Европа са резултат от икономическата война, която режимът на Путин води едновременно с нападението му над Украйна.

Москва вече дори не си прави труда да прикрива този факт. Макар че Кремъл в исторически план отхвърля обвиненията, че използва енергията като политическо оръжие – смехотворно твърдение за всеки неутрален наблюдател, говорителят на Путин Дмитрий Песков заяви на 5 септември, че газовите потоци няма да бъдат възобновени по „Северен поток 1“, свързващ Русия и Германия, докато са в сила санкциите. Това е най-големият единичен източник на тръбен газ от Русия за Европа.

Първоначално Русия твърдеше, че газопроводът е бил спрян в края на август за поправки. С падането на преструвките Путин заплаши неотдавна, че Москва ще спре енергийните доставки, ако Г-7 осъществи плановете си да наложи таван върху цените на износа на руски въглеводороди.

Европа трябва да признае, че има причини Кремъл да използва газовото си оръжие още по-открито от преди – страната губи както на фронта на санкциите, така и във войната в Украйна.

Според вътрешен правителствен документ, видян от Bloomberg, руски експерти и ръководители прогнозира далеч по-дълбоки щети за икономиката от публичните признания на правителството на Путин. Заради главоломния ръст на цените на въглеводородите БВП на Русия вероятно няма да се свие толкова много, колкото се очакваше, но телекомуникационният ѝ сектор, фармацевтичната индустрия, машиностроенето, гражданската авиация и дори земеделието са опустошени.

Това важи и за армията – изтощителният напредък, който войските на Путин постигат в Донбас, се случва на висока цена. Това трябваше да бъде светкавична операция за сваляне на украинското правителство, установяване на марионетен режим и завземане на големи части от опустошена територия. Напредването в последно време на украинската контраофанзива в Херсон и близо до Харков разбива малкото останал мит за военната мощ на Русия. В същото време се говори, че Москва трябва да взема дронове от Иран и боеприпаси от Северна Корея.

Предполагаемият съюзник на Русия Китай не желае да рискува нарушаване на санкциите, за да я снабдява с оръжие или да ѝ предложи достъп до кредити. Твърди се, че Пекин дори няма да позволи на Русия да обменя свободни китайската валута, която купи.

На фона на тази неизгодна стратегическа позиция Кремъл се опитва да използва енергията като оръжие в най-голяма степен. Кремъл вярва, че може да накара Европа да мръзне, за да смекчи санкциите. Заплахата от студена зима вече помогна на Москва да си осигури подкрепата на Унгария, която разшири покупките си на руски газ и притиска ЕС да отмени санкциите върху руски олигарси.

Големият въпрос: Италия и България ли ще са следващите страни, които ще се отметнат? В Италия съюз на десни партии е фаворит за спечелване на мнозинство на предстоящите избори. В него влиза бившият премиер Силвио Берлускони, който остава политическа сила и е известен като приятел на Путин. Макар вече да не беше на власт през 2015 г., визитата му в окупирания от Русия Крим е единствения път, когато бивш лидер на страна от Г-7 е посещавал региона след анексирането му от Путин.

Част от тази коалиция е и Матео Салвини, лидер на настоящата най-голяма партия в италианския парламент „Северна лига“. Преди време той също хвалеше Путин, а през 2017 г. подписа споразумение за сътрудничество между „Лига“ и управляващата партия на руския президент „Единна Русия“. През 2019 г. поредица от записи разкриха как приближен съветник на Салвини обсъжда осигуряването на руски пари за партията му. Той открито призова за „преосмисляне“ на наложените санкции на Русия по време на предизборната кампания.

Но Джорджа Мелони, която ръководи въздигащата се партия „Италиански братя“ – към момента партията води в социологическите допитвания, подкрепя санкционния режим и заяви, че ще се придържа към санкциите на ЕС и НАТО срещу Русия заради нашествието ѝ в Украйна. Допитвания в последно време установиха, че Мелони ще спечели над половината от десния вот и вероятно два пъти повече гласове от „Лига“ на Салвини. Коалиционно правителство начело с Мелони със сигурност ще има други спорове с Брюксел, но тя изглежда осъзнава, че може да използва подкрепата за Украйна и за санкциите, за да си откупи пространство за отстъпки по други въпроси.

Какво да кажем за България? Реформаторското правителство на премиера Кирил Петко беше сред първите в ЕС, които отхвърлиха руския газ след нашествието. Коалицията на Петков рухна заради вътрешни борби през юни.

Служебното правителство, назначено от президента Румен Радев, дългогодишен привърженик на по-близки отношения с Москва, иска да води преговори с Газпром за възобновяване на газовите доставки от Русия.

Резултатите в социологическите допитвания почти не са се променили, откакто българите гласуваха за последен път през ноември 2021 г., третите парламентарни избори същата година. Но партията на Петков губи подкрепа напоследък.

В същото време съюзникът на Радев Стефан Янев, който е за по-мека позиция към Русия, създаде нова политическа партия, която може да премине прага за влизане в парламента.

Докато Европа избира политическото си бъдеще, запазването на единен фронт за руските санкции е от съществено значение за победа в продължаващата икономическа война. Българските и италианските избиратели скоро ще си кажат думата и цяла Европа трябва да наблюдава.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 19:52 | 23.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Политика виж още

Коментари

2
rate up comment 1 rate down comment 1
khao
преди 1 година
До: Alex Silver ти що не си на фронта да се биеш за руския свят, ти еааа мамата продажна?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 1 rate down comment 2
Alex Silver
преди 1 година
Нещастници, сляпо изпълняващи волята на сюзерена. Утре ще скочат и от 12 етаж, ако това може да се изтълкува като единство на гейропавите крпещу Русия.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още