Новата космическа надпревара изисква нови правила

В космоса никой не може да чуе призивите за използване на мека сила. Просто попитайте Колумбия. През 1976 г. южноамериканската страна беше домакин на среща, на която присъстваха Бразилия, Еквадор, Уганда, Кения, Индонезия и двете Конго. Държавите обявиха, че участъкът от геостационарната орбита над тях не е част от космическото пространство над земята, а принадлежи изключително на тях.

Декларацията от Богота беше пълен провал. Въпреки че териториалните претенции на Колумбия остават записани в нейната конституция, декларацията никога не придоби по-широко признание и експлоатацията на „недвижимите имоти“ на подписалите я продължава.

Тази група страни споделяше обща констатация: че законите, управляващи космоса, са изготвени в полза на великите сили, а не на всички нации. И бяха прави, макар че това няма да ги утеши много, пише колумнистът на Financial Times Стивън Буш.

Откакто Договорът за космоса от 1967 г., който гласи, че всяко изследване трябва да се извършва „в интерес на всички страни“, беше подписан за първи път от САЩ, Съветския съюз и Обединеното кралство, способността на една държава да се отстоява в космоса винаги е била е неразривно свързана с капацитета ѝ да упражнява твърда сила на Земята. Една добра демонстрация за това е, че САЩ едностранно определят закони по въпроси, по които договорът от 1967 г. мълчи или е двусмислен, например търговски дейности като лунен и астероиден добив.

Кацането на индийския апарат „Чандраян-3" на Луната през август беше важен момент, защото предостави романтична илюстрация на нещо, което вече знаем: Индия е надигаща се сила през 21 век. Но моментът беше важен и поради друга причина: страната успя да достигне неизследвания Южен полюс на земния спътник за едва 74 милиона долара: малко повече, отколкото футболният клуб Арсенал плати преди време, за да си осигури услугите на германския национал Кай Хаверц. Ниската цена на тази лунна мисия по някакъв начин е невъзможна за много други страни и се дължи до известна степен на ноу-хау, придобито по време на 54-годишната космическа програма на Индия.

Но ниската стойност на мисията е и част от по-широк спад в цената на ракетната техника, който се дължи на частни компании като SpaceX. Част от успеха на Индия е демонстрация на нейната твърда сила. Но останалото е, че благодарение отчасти на индийските иновации, дори западащи световни сили, като Обединеното кралство, може да са в състояние да си позволят собствени лунни мисии, както и частни компании и лица с много по-малко състояние от Илон Мъск или основателя на Amazon Джеф Безос, чийто интерес към колонизирането на космоса датира от неговата тържествена реч като абитуриент.

Намаляващата цена на ракетите премахва една от бариерите пред създаването на космически селища. Една отлична нова книга, „Град на Марс“ на Кели и Зак Уийнърсмит, обаче разкрива убедително и забавно защо трябва да сме нереални оптимисти или невероятно глупави, ако искаме да създадем космическа колония скоро. За съжаление, много от нас са едното, другото или и двете.

Историята на конкуренцията между великите сили сочи, че страните правят ужасно много невероятно глупави неща, за да не се окаже, че пропускат нещо. Възможно е на южния полюс на Луната да има все още неоткрити ресурси: но е също толкова възможно той да е толкова илюзорен, колкото и мечтата за Елдорадо в сърцето на Африка.

Една последица от надпреварата за Африка беше разселването и убийството на милиони африканци. За щастие няма лунни хора или марсианци, които да изгоним. Но друга последица от надпреварата беше, че тя предизвика пряк конфликт между установените европейски сили. Състезанието за реално, или възприемано, предимство в космоса вече прави същото.

Преместването на фокуса в космическата програма на Индия от вътрешно развитие към лунни мисии и способност да се защитават индийските активи в космоса е отговор на тестването на антисателитни мисии от Китай, докато подновените цели за лунни мисии от страна на Съединените щати касаят по-скоро убедеността, че Китай се насочва към Луната, отколкото далечната възможност да има нещо, което си струва да се намери на Южния ѝ полюс.

Намаляването на цената на ракетната техника означава, че за разлика от времето на Студената война, изследването на космоса няма да бъде игра, играна главно от великите сили. Договорът от 1967 г., който е в основата на споделянето на космоса, все още предполага свят, в който тази дейност до голяма степен е дело на американците или на две вече несъществуващи империи: Британската и Съветската. В наши дни космическата надпревара се води от САЩ и Китай.

„Нищо в космическата среда досега не изглежда да изпълва човешкото сърце с желание за мир“, предупреждават Уийнърсмитови. Докато светът се подготвя за надпревара за Марс, изследването на космоса отчаяно се нуждае от нов набор от глобални правила.