Федералният резерв забавя ненужно лихвените понижения

Потребителските цени в Америка през януари се покачиха повече от очакваното (общата инфлация бе 3,1% на годишна база, а базисната 3,9% - бел. прев.) до голяма степен поради разходите за подслон. И макар че предпочитаният от Федералния резерв показател за инфлацията (разходите за лично потребление – бел. прев.) би трябвало да е по-смекчен, това беше напомняне, че пътят обратно към ниската инфлация остава неравен, пише за Financial Times Клодия Сам, основател на Sahm Consulting и бивш икономист във Фед.

Но по-големите сътресения в останалата част от икономиката и на финансовите пазари биха били грешка, която Фед би могъл да избегне тази година.

Добрата новина е, че инфлацията се охлади през последните няколко месеца и се движи бързо към целта на централната банка от 2 процента, независимо от данните за последния месец. Така че въпросът е кога и с колко Фед ще намали основната си лихва.

Както често се случва, централната банка е умишлено неясна. В интервю председателят Джей Пауъл каза, че екипът му трябва да види „повече добри данни без да е необходимо те да са по-добри от досегашните или дори толкова добри“. Но колко добри са достатъчно добри? Пауъл намекна, че месец май е най-ранният, за който Фед изобщо би обмислил намаляване на лихвения процент. Можем да очакваме от ръководителите му да искат още няколко месеца добри данни за инфлацията. Ясно е, че летвата е висока.

Фед претегля намаляването на лихвените проценти на фона на силна икономика. Брутният вътрешен продукт се повиши с 3% на годишна база през четвъртото тримесечие на 2023 г., далеч над прогнозата на Фед по това време миналата година за почти никакъв растеж. Равнището на безработица е под 4 процента за най-дългия период от 60-те години на миналия век. И всичко това със значителна дезинфлация.

Някои смятат, че този силен растеж означава, че Фед не трябва да намалява лихвите. Но този аргумент се основава на съмнителната крива на Филипс, която казва, че за да се намали инфлацията, безработицата трябва да се повиши. Икономиката през 2023 г. показа, че това е погрешно; високата инфлация всъщност до голяма степен се дължеше на смущения, свързани с ковида, които отшумяват. Освен това през 2019 г. имаше подобен растеж и безработица, успоредно с по-малко от 2 процента инфлация. В крайна сметка Фед има двоен мандат да преследва ниска инфлация и ниска безработица. Поддържането на високи лихви, докато пазарът на труда се пропука, не е приемливо.

В края на миналата година Фед отхвърли необходимостта от растеж под тренда, за да се намали инфлацията. Сега централната банка гледа на силния растеж като на „времеви лукс“ за изграждане на доверие в инфлацията. Логиката е различна, но тя рискува рецесия, от която поддръжниците на кривата на Филипс смятат, че имаме нужда.

Рисковете са реални. Основната лихва по федералните фондове се повиши с 5,25 процентни пункта за две години (до диапазона 5,25-5,50% - бел. прев.) и това оказа натиск върху жилищния пазар. В действителност Федералният резерв повишава цените на жилищата, защото хората, които имат ипотеки с фиксирани ниски лихвени проценти, не желаят да продават. Така че новите купувачи на жилища, освен с по-високите ипотечни лихви, се сблъскват със слабото предлагане и високите цени на домовете. Досега останалата част от икономиката успяваше да предотврати разпространението на слабостта от жилищния сектор, но не е гарантирано, че това ще продължи.

Друг риск са финансовите пазари. Бързите, големи и неочаквани повишения на лихвените проценти на Фед от 2022 г. насам напрегнаха кредитните пазари и банките. Досега кредитополучателите и кредиторите се справят. Но както показва драматичният фалит на Silicon Valley Bank, тази среда наказва лошите или дори несполучливите бизнес решения. Трудно е да се каже къде са слабите точки сега, но колкото по-дълго лихвените проценти остават високи, толкова повече Фед рискува да навреди сериозно на икономиката.

Няколко ръководители на Фед казаха, че „най-лошият възможен изход“ би бил той да започне да намалява лихвите и след това да трябва да ги повиши отново, ако инфлацията пак се вдигне. Това е странно, макар и неизненадващо, безпокойство, тъй като Фед има история на „корекции на политиката“, която следва промените в света. Но светът претърпя забележима дезинфлация, а Фед не променя политиката си.

От самото си начало този цикъл няма много общо с Фед. Толкова сме близо до премахването на последните пандемични смущения. Сега не е моментът централната банка да се бави с намаляването на лихвите. Време е Фед да подкрепи икономиката, завършва Сам.