Възможно е да има спекулативни опити за увеличение на цените у нас с приемането на еврото, но би трябвало конкуренцията да не го допусне. Ако има такова повишение, то няма да е породено от спекула. Пряка връзка между влизане в еврозоната и повишение на цените на дребно е неоснователна, защото пазарът определя цените. Вероятно отклоненията на дребно ще са в резултат от закръгляне. Суровините няма да поскъпнат заради еврото, но пазарът остава динамичен. Това коментират производители от различни сектори у нас, след като темата за въвеждането на еврото в България предизвиква оживени обществени и икономически дебати, като един от най-обсъжданите въпроси е дали промяната на валутата ще доведе до повишаване на цените на хранителните продукти.
Опасенията на много граждани са свързани не само с евентуалното поскъпване, но и със спекулативни практики от страна на търговци и производители.
Има ли държавата регулационни механизми срещу поскъпването
Въвеждането на еврото не е основание за повишение на цените, може да има колебания заради закръгляне. Като цяло контролните органи нямат механизмите да спрат повишение на цените, които са породени от различни фактори, които влияят върху крайния продукт – инфлацията при енергията, суровините, консумативите и др.
Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите в България Димитър Зоров смята, че трудно може да се стигне до спекула, освен ако не е отражение на по-високи цени на суровините и консумативите.
„Такива процеси ще има при много производители, но те са отразени в цената заради инфлационните процеси. Това въобще не е свързано в еврото, но дори да е, никой няма да го признае“, коментира Зоров по Нова телевизия.
Според него няма как КЗК да открие нарушение в промяна на цената на една чаша например, която струва 5 лева, а стане 3 евро. „Всеки ще се оправдае с пазарната икономика. Контролните органи нямат механизмите да спрат това, освен ако няма грубо нарушение от типа 4 лева - 6 евро. Дори простото закръгляване на цените в страните, въвели еврото, води до повишаване на цените при крайния купувач", коментира той.
Председателят на Съюза на птицевъдите Ивайло Гълъбов заяви, че пряка връзка между движение на цените на дребно и влизането в еврозоната не бива да се търси.
"Това е неоснователно опасение, може да има само малки движения при закръглянията, но главно при продажбите на дребно. Не очакваме никакво повишаване на цените на суровините, породено от приемането на еврото. Накъде ще тръгнат цените, ще покажат борсите“, посочи той.
По думите му в момента имаме голямо разминаване между производителност на труда и възнагражденията на работниците, а също така е наличен дефицит на квалифицирана работна ръка в хранително-вкусовата промишленост и животновъдството. "Необходимо е изсветляване на бизнеса и събиране на данъците от вноса от трети страни - най-често от Украйна. Местното производство също трябва да се стимулира", посочи Гълъбов.
Яни Янев от Сдружението на производителите на растителни масла не смята, че влизането на България в еврозоната и приемането на еврото е основание за вдигане на цените.
"Може да има колебания, породени от закръгляне на цените, но ние вече работим в евро заради 90% експорт на продукцията. Така че купуваме и продаваме в евро, не би трябвало при маслата да има промяна, освен ако не повлияят други фактори - цените на суровините или енергията например. Не очаквам с въвеждането на еврото покачване на цените. Може да има спекулативни опити, но конкуренцията и пазарният натиск не би трябвало да ги допуснат. Разбира се, също и регулаторните органи", подчерта Янев.
Според изпълнителния директор на борсата в село Първенец Илия Гатев цените се движат надолу, защото в момента на пазара има предимно българска продукция.
"Няма усещане за инфлация, цените са стабилни, освен при стоки, при които влияят специфични фактори. Най-големите притеснения, свързани с еврото, са при липсата на яснота на регулацията след навлизане на еврото. Не се знае какви проверки ще се правят. Няма нито един държавен механизъм, регулиращ цените - прави го пазарът. Нямаме представа как ще се осъществява ценообразуването, очакваме регулация от държавата. Цените на борсата в Първенец се образуват ден за ден в зависимост от променящи се фактори. Например черешите по-евтино от 9 лева няма да се продават. Това обаче няма нищо общо с еврото", категоричен е Гатев.
Еврото няма да повлияе на цените на храните, но ще продължат да им влияят климатът и пазарните практики, смята председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов. В коментар по bTV той посочи няколко примера за движението на цените на зеленчуци и млечни продукти. Към днешна дата част от зеленчуците са по-скъпи, а обяснението са климатичните условия в конкретните години. При млечните продукти - масло, мляко и сирене, също има ръст в цените и без въвеждането на еврото.


Опасност за децата: Дилъри продават бонбони с наркотици вътре
Гръцките власти проверяват месото от България, цената на гироса скача
Ето кога ще завали сняг в градовете
Преди "Никулден": Българската риба изчезва от пазара
Прокуратурата внесе обвинителния акт срещу Благомир Коцев
Как победихме сомалийските пирати - и как светът може да го направи отново
Фоули: На американския долар му липсва силна посока
Balmain с нов творчески директор, Capri Holdings отчита неочаквани загуби
Октомврийските данни за пазара на труда може да не излязат, част 2
Октомврийските данни за пазара на труда може да не излязат, част 1
Audi показа концепция на болида си за F1
Subaru няма да произвежда нови електрически модели
Когато емблемата не е само декор - гениалната скрита камера на Volkswagen
10-те най-добри хибридни кросоувъра на пазара
Зелената и синята зони скачат двойно от 5 януари
Том Форд отново режисира филм, Адел ще направи дебюта си в киното
"Справедливост за Мая": Протестиращи поискаха по-строги наказания за македонския лекар СНИМКИ
Арестуваха ясновидка в Сидни заради измама за близо 50 млн. долара


преди 5 месеца Да не забравя, че умрях от смях как с освободените минимални резерви на банките ще финансираш ББР. Вземи прочети Закона за ББР, там конкретно е описано как може да се финансира ББР, и вложения от частни банки НЕ ФИГУРИРА в списъка. Пак повтарям - резервите на банките са пари на банките, които пък са ги взели от фирми/домакинства или други банки, НЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО. С две думи, говорехме за влиянието на влизането в еврозоната върху валутните резерви, само че ти не си наясно с основните понятия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 месеца До: TrustcrusherДа, държавата може да създаде инвестиционен фонд и може част от него да бъде финансирана ТЕКУЩО от фискалния резерв (това е по-скоро теоретично), но разходът ще бъде записан в Закона за държавния бюджет за година ХХХХ, където се записват поименно и конкретно всички разходи, държавни гаранции и други условни задължения и срещу тях следва да стоят съответни приходи. Нетното влияние върху фискалния резерв в общия случай е НУЛА. И пак питам - какво общо има това с ВАЛУТНИТЕ РЕЗЕРВИ ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 месеца До: Tikva007Всичко, което си изписал, няма нищо общо с валутните резерви и особено с освобождаване на някакви суми от валутните резерви. Нито за КТБ, нито за инвестиционните фондове, нито за ББР, нито за покупките на ДЦК. Фактът, че не го разбираш, е достатъчен. Както казах, трябва да се четат учебници. Да не говорим, че явно не правиш разлика между валутни резерви и фискален резерв, който между другото е 9%!!!!! от валутните резерви в края на април. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 месеца До: Trustcrusher: Само намаляването на резервните изисквания на банките дават над 15 млрд. От там може да се капитализира ББР, която после кредитира *стратегически* фирми и проекти - този филм скоро го гледахме. Може и създаване на инвестиционни фондове с публични средства и мъгляв контрол. Съфинансиране на проекти с ЕС, при което парите се усвояват от приближени фирми. Изкупуване на държавен дълг на вторичния пазар не пряко, но по същество със същия ефект.. . Или ти стига толкова за днес? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 месеца До: Trustcrusher: Случаят Weiss (C-493/17)Съдът потвърждава правото на ЕЦБ да изкупува държавен дълг на вторичния пазар (програмата PSPP), стига това да не е предварително координирано с държавите. Заключение: Забраната е само за директно закупуване т.е. ако БНБ или ЕЦБ изкупи български ДЦК на вторичния пазар, това е разрешено. Аналогия: Финансиране на държавата чрез покупки от пазара, уж като пазарна операция, всъщност е прикрито финансиране. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 месеца До: Trustcrusher: Ето ти малко и съдебна практика: Случаят Случаят Pringle (C-370/12) - Съдът постановява, че държавите могат да създават специални фондове (напр. Европейския стабилизационен механизъм), които да финансират правителствата при нужда. Заключение: Ако парите не идват директно от ЕЦБ или БНБ, а минават през междинна структура забраната по чл. 123 не важи. Аналогия: България може да създаде Национален инвестиционен фонд и да го капитализира с част от резерва - напълно законно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 месеца До: Trustcrusher: Аз няма да ти слизам на нивото с обиди, защото не съм к е л е ш като теб. Само ще те питам, да видим какво казват учебниците ти: 1. Парите на КТБ *свободни* ли бяха и къде отидоха? 2. Парите, които правителството тегли като кредити, *свободни* ли са? Защото повечето заминават през бюджета и други пътечки към споменатите фирми. 3. Твоята пръддлива дума ли гарантира Сребърния фонд, или закона, който се променя по-лесно от Конституцията, която видяхме как се магери в скута Му. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 месеца До: TrustcrusherТекущите сметки, които правителството може да използва са малка част (около 20-30% от целия резерв) и варират в зависимост от изпълнението на бюджета, приходи от емисии дълг и т.н. Никакви 4 млрд. евро няма. Четвърто, парите към фирмите на Пеевски са разпределени по бюджетите на ведомствата и като изключим, че оперативно плащанията минават в някакъв момент през фискалния резерв, те са заложени в бюджета и зад тях стоят приходи, т.е. фискалният резерв няма нищо общо. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 месеца До: Trustcrusher: Да, директното финансиране на правителството от страна на БНБ е забранено по член 123 от Договора за функциониране на ЕС. Но тази забрана има вратички, които се използват от години в еврозоната включително чрез съдебно признати схеми. Ако много настояваш, че всичко ти е ясно, мога да ти драсна някои схеми, по които доста пари от резерва ще си намерят пътечки към фирмите на Пеевски и Борисов. Пълненето на главите с глупости се случва на публично ниво. Кинтите обичат тъмнината. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 месеца До: Trustcrusher: И така нататък. . . Историята на пладнешкия грабеж и погроми в най-новата история на България е низ от декларирани намерения и гаранции, размахвани от професори като теб и последващото им зассирране от реалностите и фактите. Цяла армия *експерДи* като теб обясняваха преди време, как токът ще поевтинее след либерализацията, а преди това все специалисти обясняваха още по-напоително как нямаме нужда от АЕЦ. Когато ще се удря балтията на България, винаги се намират агитатори. отговор Сигнализирай за неуместен коментар