Тръмп напомня на изпълнителните директори кой е най-големият шеф

При работата с най-големите американски компании, държавният глава на САЩ няма никакви колебания да действа като главен микромениджър.

В четвъртък Доналд Тръмп издигна на ново ниво навика си да казва на корпоративните шефове как да управляват компаниите си, като публично призова главния изпълнителен директор на Intel да подаде оставка. Ходът не беше необичаен за него: Тръмп каза на производителите на автомобили от Детройт да не повишават цените и поиска от Walmart да „асимилира митата“, за да ограничи ценовия натиск върху потребителите. Той притисна и футболния отбор Уошингтън Командърс да промени името си и поиска от Coca-Cola да използва тръстикова захар вместо царевичен сироп, пише Wall Street Journal.

Цялата тази намеса създава риск за бизнес лидерите, които си мислеха, че до голяма степен са разбрали стратегията на Тръмп. Публичните ласкателства и екстравагантните съобщения за инвестиции в САЩ трябваше да успокоят президента и да държат компаниите далеч от публикациите му в Truth Social. Вместо това републиканецът се намесва в бизнес решенията по безпрецедентен начин, в редица индустрии - от фармацевтиката до банковото дело и производството.

След като президентът поиска главата на един изпълнителен директор, изплуват опасения, че той ще се насочи към други корпоративни лидери, които не му допадат, предупреждават представители на корпоративния свят.

„Не е правилно президентът на САЩ да казва на борда на директорите на голяма корпорация да уволни главния си изпълнителен директор“, коментира Бил Джордж, бивш изпълнителен директор на производителя на медицински изделия Medtronic, който поддържа връзка с ръководители от различни индустрии.

Публикацията на Тръмп, критикуваща миналите бизнес отношения на главния изпълнителен директор на Intel Лип-Бу Тан в Китай, се появи същия ден, в който той използва изпълнителна заповед, за да принуди банките да правят бизнес с по-консервативни и други политически съюзници. Ден по-рано Тръмп освободи технологични компании като Apple от нови мита върху полупроводници - при условие че увеличат инвестициите в САЩ.

„Президентът Тръмп се е фокусирал върху това да превърне САЩ в най-доброто място в света за правене на бизнес и инвестиции“, посочва говорителят на Белия дом Куш Десай. „Тъй като администрацията преориентира правителствените политики, за да постави американците и Америка на първо място, бизнесът трябва да последва примера“.

През последните месеци Тръмп настояваше фармацевтичните компании да намалят цените и заплашваше ръководителите на автомобилни компании да не повишават цените заради митата. Неговата администрация започна втория си мандат, като се прицели в програмите за корпоративно разнообразие, равенство и приобщаване, заплашвайки с разследвания организации, които практикуват „незаконно разделение, борба с наркотиците и приобщаване“.

През юни, за да одобри сливането между японската Nippon Steel и US Steel, Тръмп си осигури „златна акция“, която дава на президента правомощия да назначава член в американския борд на Nippon Steel и да одобрява затварянето на съществуващи заводи в САЩ.

Тактиката на Търмп относно корпорациите се вписва в неговия модел на публично насочване към онези, на които иска да повлияе. Той я използва и с гуверньора на Федералния резерв Джером Пауъл и с украинския президент Володимир Зеленски, преди да я насочи срещу Intel. 

„Това със сигурност не е подход, който САЩ са виждали в съвременната американска политика“, коментира Мийна Боуз, директор на център, изучаващ президентството в Университета в Хофстра. „Това е огъване на икономическите интереси на правителството“, подчертава експертът.

Факторът „Китай“

Intel е във фокуса на Тръмп заради инвестициите на компанията в САЩ и Китай. Финансовите проблеми на производителя на чипове ограничиха способността му да увеличи вътрешните си инвестиции, което е приоритет на Тръмп.

По подобен начин Китай се очерта като най-голямата цел в търговската война на Тръмп, а връзките на Тан с тази държава произтичат от опита му в местната индустрия за полупроводници като рисков капиталист. Тан, който е роден в Малайзия и е гражданин на САЩ, стана главен изпълнителен директор на Intel едва през март.

Много корпоративни ръководители развиват или са имали дългогодишни връзки с китайски партньори и трябва да бъдат подготвени за подобни атаки, ако попаднат в полезрението на Тръмп, казват анализатори. „Това е новата нормалност“, изтъква Рей Уан, анализатор на полупроводници в изследователската и консултантска фирма Futurum Group.

Миналата седмица Тръмп изпрати писма до 17 компании, включително Pfizer и Johnson & Johnson, с молба да намалят цените на лекарствата в САЩ, за да съответстват на тези в други страни. Тази седмица той заяви, че скоро ще бъдат обявени мита върху вноса на фармацевтични продукти.

Тръмп показа, че е готов да се намеси и в други сфери на обществото. Той издаде поредица от изпълнителни заповеди срещу адвокатски кантори, заявявайки, че някои от тях се възползват от правната система, и отправи серия от критики срещу изследователските университети, зависими от федералното финансиране.

Някои бизнес лидери заявиха, че са най-силно разочаровани от това, че Тръмп е призовал за отстраняване на американски корпоративен ръководител, без да посочи доказателства за неправомерни действия. Други казват, че биха предпочели Тръмп да е уредил въпроса зад кулисите с борда на Intel.

Президенти на САЩ, включително демократът Франклин Д. Рузвелт, са поемали в миналото контрол над компании заради неспазване на трудовите споразумения или за да спасят ключови индустрии от колапс. През 2009 г. администрацията на Барак Обама подтикна тогавашния изпълнителен директор на General Motors Рик Уагонер да подаде оставка, докато се опитваше да предпази автомобилния производител от фалит. Ключовата разлика тук е, че правителството беше голям инвеститор в GM по това време.

Главните изпълнителни директори се опитаха да ухажват Тръмп в неговия клуб „Мар-а-Лаго“ във Флорида, като наеха нови лобисти , свързани с него, и избягваха всякакви публични изказвания, които биха могли да обидят администрацията. Последният ход на Тръмп обаче прави Вашингтон още по-труден за предвиждане, оплакват се бизнес лидери.

„Наистина се чувствам неудобно от подобен вид дейност“, споделя Нанси Тенглер, главен изпълнителен директор и главен инвестиционен директор в Laffer Tengler Investments. Призивът за оставка на главен изпълнителен директор предполага, че правителството знае най-добре как трябва да се управлява една компания. „Това, според мен, не е от компетенциите на президента“, добавя Тенглер.