Как две войни разделят Европа и САЩ

Най-големият страх на европейските лидери е, че войната на Доналд Тръмп в Иран ще го накара да изостави Украйна. Правителствата са опасяват, че президентът на САЩ може да отмъсти на европейските съюзници на Америка за това, че му отказаха помощ в Близкия изток, главно като прекъсне останалата част от американската помощ за Киев, посочват четирима дипломати от ЕС, цитирани от Politico.

Докато се борят да избегнат трайно прекъсване на трансатлантическите отношения, лидерите се надяват, че предложението им за ограничена подкрепа за действията на Тръмп срещу властта в Техеран ще бъде достатъчно, за да го убеди да продължи курса си в конфликта с Русия.

Войната в Иран „не трябва да отклонява вниманието ни от подкрепата, която оказваме на Украйна“, коментира френският президент Еманюел Макрон в края на срещата на върха на ЕС в Брюксел миналата седмица.

Лесно е да се разбере защо лидерите на ЕС са толкова разтревожени. През последните дни Тръмп многократно ги критикува, че не са направили повече, за да му помогнат да отблокира Ормузкия проток - корабоплавателният маршрут, по който се превозват около 20% от световния петрол, затворен от Иран в момента, в който САЩ и Израел започнаха войната. Американският президент също така изрично свърза продължаващото участие на САЩ в НАТО с конфликта в Близкия изток.

„НАТО Е ХАРТИЕН ТИГЪР!“, написа той в собствената си социална платформа Truth Social. „Те се оплакват от високите цени на петрола, които са принудени да плащат, но не искат да помогнат за отварянето на Ормузкия проток... СТРАХЛИВЦИ“, заключи той. „… ще запомним.“

В същото време Москва предложи на Вашингтон „услуга за услуга“, при която Кремъл ще спре да споделя разузнавателна информация с Иран, ако Вашингтон спре да предоставя на Украйна информация за Русия, разкри медията.

Въпреки че, според източниците на изданието, САЩ са отхвърлили предложението, фактът, че то е било отправено сигнализира евентуален компромис между намесата на страната в Украйна и Близкия изток.

„В момента се очертава пукнатина между Европа и САЩ, за която, като убеден проамериканец и привърженик на трансатлантическото сътрудничество, съжалявам“, коментира финландският президент Александър Стуб в интервю за Daily Telegraph. „Това е реалност, с която трябва да се примиря, и очевидно се опитвам да спася каквото мога“, добавя той.

Ракетите като бонбони

Правителствата се опасяват, че войната в Иран изразходва ракети и боеприпаси за противовъздушна отбрана, от които Киев се нуждае, за да се защити от Русия, казват пред Politico четирима дипломати от ЕС, които са говорили под условие за анонимност.

„Когато човек види какво направи Тръмп по отношение Гренландия, как заради прищявка прекъсна обмена на разузнавателна информация с Украйна, винаги има риск“, казва един от дипломатите.

„Очевидно е, че Близкият изток отклонява вниманието от Украйна“, добавя вторият източник на медията от средно голяма страна от ЕС. „Емирствата изстрелват ракети Patriot все едно са бонбони, докато Украйна отчаяно се нуждае от тях. Може да се стигне до ситуация „или-или“, в която САЩ имат достатъчно капацитет само за един конфликт и изоставят Украйна", добавя дипломатът.

Украинският президент Володимир Зеленски е категоричен относно риска от подобен компромис, като коментира пред BBC в четвъртък, че има „много лошо предчувствие“ относно въздействието на войната в Близкия изток върху Украйна. Той изрази съжаление отфакта, че с напредването на войната водените от САЩ мирни преговори между Украйна и Русия „постоянно се отлагат“, а Кремъл говори за „ситуационна пауза“.

Украински преговарящи пътуваха през почивните дни до САЩ за разговори с пратениците на Тръмп, Стив Уиткоф и Джаред Къшнер. Според публикация в платформата X разговорите са били „конструктивни“, но няма и следа от намек кога преговорите с Русия ще бъдат възобновени.

Контрол на щетите

Европейските лидери, включително френският президент Еманюел Макрон, британският премиер Киър Стармър и генералният секретар на НАТО Марк Рюте, активизират усилията си, за да покажат, че подкрепят целта на американския президент за освобождаване на Ормузкия проток.

Рюте открито хвали усилията на Тръмп. Бившият нидерландски премиер миналата седмица определи унищожаването на военния капацитет на Иран от САЩ и Израел като „много важно“ и го свързва с „европейската сигурност“ в момент, когато някои лидери на ЕС, като испанския премиер Педро Санчес, критикуват войната като „незаконна“.

Макрон е по-предпазлив публично, но активен зад кулисите. В два отделни разговора с Тръмп преди срещата на лидерите на ЕС, проведена миналия четвъртък, френският президент е уверил американския си колега, че Франция ще помогне за освобождаването на протока, когато условията го позволят, според коментари на самия Тръмп и трети дипломат от ЕС, който е бил информиран за разговорите.

В ранните часове на петък Макрон, който иначе обеща да изпрати военноморски отряд в Ормузкия проток, след като горещата фаза на войната отшуми, заяви, че Франция се стреми към освобождаването на пролива чрез Организацията на обединените нации.

В отговор на въпрос на Politico до Европейския съвет в четвъртък френският лидер заяви, че Париж възнамерява да „проучи мнението на основните си партньори“ относно внасяне на резолюция в Съвета за сигурност на ООН за осигуряването на свобода на корабоплаването по жизненоважния воден път.

Стармър, след съобщения, че Иран е изстрелял балистична ракета по американско-британската база "Диего Гарсия" в Индийския океан, даде зелена светлина на САЩ да използват британски бази за извършване на удари по ирански обекти. Преди това той беше дал разрешение базите да бъдат използвани само за отбранителни удари.

Стармър беше и основният организатор на изявление, подписано от седем държави от ЕС и съюзниците му – Великобритания, Франция, Германия, Италия, Нидерландия, Канада и Япония. В изявлението страните изразяват „готовност да дадат своя принос към подходящи усилия за осигуряване на безопасно преминаване през протока“.

На въпрос за намерението на това изявление, което не обещава никаква незабавна материална помощ, трети дипломат коментира пред медията, че „трябва да покажем на Тръмп, че сме активни в Близкия изток. Това е в наш интерес и в интерес на Украйна“.

Подобни обещания засега остават неясни. Макрон и германският канцлер Фридрих Мерц заявиха, че нямат намерение да бъдат въвличани във войната в Иран. Що се отнася до Тръмп обаче, „външният вид е важен - понякога повече от същността“, казва същият дипломат.