Всички имат различно мнение за единодушното взимане на решения в ЕС

Европейският съюз трябва да се откаже от принципа за вземане на решенията си с единодушие, каза германският външен министър Йохан Вадефул в интервю за изданията от медийната група „Функе“, предаде БТА, позовавайки се на ДПА.

Вадефул посочи изрично спора с Унгария около големия заем за Украйна, отпускането на който останалите членове на ЕС подкрепиха.

„Трябва да премахнем принципа на вземане на решенията с единодушие във външната политика на ЕС и политиката на сигурност до края на сегашния мандат на Европейския парламент, за да можем да бъдем по-дееспособни на международната сцена и да покажем, че сме станали наистина по-зрели“, отбелязва той.

Следващите избори за Европейски парламент са през 2029 година.

Вадефул подкрепя подход, при който решенията в 27-членния ЕС да се вземат с квалифицирано мнозинство от две трети. „Всичко, на което станахме свидетели през последните седмици по отношение на помощта за Украйна и санкциите срещу Русия, сочи натам“, посочи дипломат номер едно на Германия.

Будапеща в момента блокира заема за Украйна. Премиерът Виктор Орбан обвини Киев, че спъва доставките на руски петрол за Унгария и Словакия по тръбопровода „Дружба“, който пострада при действия на руската армия в района на Броди в Западна Украйна през януари.

По отношение на предстоящите на 12 април парламентарни избори в Унгария Вадефул каза, че унгарците сами решават кой да ги управлява, и добави, че Германия ще работи с всяко правителство в Будапеща, което и да е то.

Лидерът на ЕНП също се обяви за премахване на единодушието

Лидерът на Европейската народна партия (ЕНП) и председател на групата на ЕНП в Европейския парламент Манфред Вебер също даде интервю за медиите на „Функе“, в което и той се обяви за премахване на единодушието, съобщи германското радио.

По думите на Вебер, който е сънародник на Вадефул и представител на консервативния баварски Християнсоциален съюз, сестринската партия на християндемократите на Вадефул, в сегашните турбулентни геополитически времена ЕС трябва да бъде по-гъвкав, защото в противен случай „рискува да се превърне в играчка в ръцете на Тръмп, Путин и Си, ако отделни държави могат да блокират всичко с ветото си“, имайки предвид лидерите на САЩ, Русия и Китай.

Председателят на комисията по европейските въпроси на Бундестага Антон Хофрайтер също се включи в дискусията. Той изрази по-различно мнение, обявявайки се за „разширено вето“, зад което да стоят поне четири държави. Хофрайтер определи като „наивни“ въжделенията на консервативните политици за премахване на единодушния принцип, понеже по думите му по-малките държави в ЕС никога не биха се съгласили.

Какво е разположението на силите в ЕС по въпроса?

„Политико“ отбелязва, че в ЕС се оформя значителна група от държави, които са недоволни от блокирането на политическите решения на Съюза чрез правото на вето. Според изданието нейни водачи са Германия и Швеция.

Миналия месец консервативният шведски премиер Улф Кристершон също поде темата, прогнозирайки, че въпросът за вземането на решенията във външната политика с квалифицирано мнозинство не е приключен и че „ще бъде повдигнат отново“ на лидерско ниво.

Цитирани от „Политико“ дипломати предупреждават, че дори Орбан да падне от власт в неделя, проблемът с ветото ще остане, тъй като в ролята на Будапеща хипотетично може да застане всяко друго правителство.

„Действително имаме сериозни проблеми с начина, по който вземаме решенията си“, коментира пред изданието испанският евродепутат от социалистите Начо Санчес Амор, който е член външнополитическата комисия на ЕП. „Всеки месец изниква по някой нов казус, който осветлява тази тенденция. Трябва да реагираме.“

Друга група – състояща се от Франция, Белгия и по-малки държави, които се страхуват да не бъдат смазани от по-големите – се окопават в защита на правото на ветото с аргумента, че това ще накърни жизненоважен за тях интерес.

„Според мен ако започнем дебати за правилото за европейския консенсус, ще си навлечем големи неприятности“, каза миналия месец пред репортери в Брюксел белгийският премиер Барт де Вевер.

Това, за което почти всички са единодушни, е, че проблем действително има, отбелязва „Политико“.

Изданието допълва, че това поражда институционално напрежение вътре в Съюза, като дори се е стигнало до спор между председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и върховния представител по въпросите на външната политика и политиката на сигурност Кая Калас за това кой да играе водещата роля във външната политика на ЕС. На среща с постоянните представители на страните от Съюза френският външен министър Жан-Ноел Баро е предупредил председателя на ЕК да не превишава правомощията си, допълва „Политико“.

(БТА)