Без руски газ ЕС ще трябва да свие потреблението с 20%, за да изкара следващата зима

2022 година мина под знака на енергийната криза в страните от ЕС, пише в анализ на базирания в Брюксел мозъчен тръст Bruegel. В края на годината и в първия месец на 2023 година стана ясно, че страните от общността ще преминат без сътресения зимата - от една страна заради достатъчните доставки на втечнен газ, а от друга - заради по-топлото от обичайното време през този отоплителен сезон.

Като цяло през 2022 година потреблението на газ намалява с 12%, като при производството на електроенергия спадът е от 2%, а индустрията и домакинствата заедно реализират 15% намаление на потреблението. Но ако Русия изцяло спре доставките на газ, то страните от общността ще трябва да намерят начин да ограничат потреблението с 20 на сто, за да може да посрещнат без затруднения следващата зима.

Какво се случва на газовия фронт

Високите температури тази есен и зима ограничават потреблението на газ и нивата в газохранилищата са рекордни (малко над 72% към 1 февруари). Това означава по-малко натиск върху пазарите преди 1 октомври, когато предписанията на ЕК са, че страните от общността трябва да нагнетят своите газохранилища до 90% от капацитета им. Поставената цел носи спокойствие за потребителите, но и означава риск от ново рязко поскъпване на газа през лятото, когато държавите пълнят газохранилищата си. Затова и в Bruegel препоръчват изработването на механизми за противодействие, като например общи покупки на природен газ. Подобна възможност има и от ЕК насърчават първите преговори да бъдат проведени през пролетта.

Спокойната зима ще зависи до голяма степен от два фактора - достъп до втечнен газ и намаление на потреблението. А сметките са базирани на много условности като например колко студено ще бъде до края този отоплителен сезон, ще има ли доставки на газ от Русия през следващите месеци, както и с какви количества газ в газохранилищата ще приключи отоплителния сезон към края на април.

През август 2022 година ЕК препоръча на страните да намалят потреблението на газ с 15% през зимата, тоест това ограничение трябва да бъде в сила до 31 март 2023 година. До голяма степен през лятото и есента страните от ЕС не успяха да постигнат това искане, защото газът беше използван за производство на електроенергия на фона на проблемите в сектора на ядрената енергетика във Франция и засушаването, което оряза производството на водните централи.

Ако се запази сегашното състояние и тръбен руски газ влиза в ЕС през Украйна (за Словакия, Австрия и Италия) и "Турски поток"(за Унгария), както и известни количества втечнен газ, то страните трябва да намалят потреблението си с 13%, за да посрещнат без проблем следващата зима.

Ако Русия спре транзита си през Украйна, то намалението трябва да бъде в рамките на 17%. При изцяло преустановени доставки на руски газ в ЕС, страните ще трябва да намерят начин да намалят потреблението на газ с 20%.

Тези изчисления обаче са направени на базата на нормални за региона температури. При по-студено време редукцията трябва да е по-голяма - например при по-студено време, ако Русия спре изцяло доставките, потреблението трябва да намалее с 26%, а при по-топло от обичайното - с 15%.

От значение е, разбира се, и откъде идва намалението. Ако това става заради топлото време, е едно, но ако причината е срив в индустрията, то ситуацията става много по-сложна.

Данните показват, че заради по-високите цени на газа, много домакинства се преориентират и избират нови начини за отопление, което освобождава количества газ, които са използвани за отопление. През 2021 година 2 млн. термопомпи бяха инсталирани в страни от ЕС. Очакванията са, че през тази година този брой ще бъде надминат. Само с термопомпите потреблението на газ през 2023 година ще намалее с 0,5%, сочат изчисленията на Bruegel.

Войната в Украйна ускори и изпълнението на редица газови проекти - например интерконекторите между Гърция и България, Франция и Германия, Полша и Словакия, както и на Baltic Pipe, който свързва Норвегия и Полша. В допълнение Германия вече има своите първи терминали за втечнен газ - нещо, за което говореше от години, но реализацията на тези планове беше забавена. Вместо това Берлин подкрепяше "Северен поток 2". След като Москва призна независимостта на ДНР и ЛНР, Германия спре сертификацията на проекта.

Досега ЕС имаше късмет не само с времето, но и с намаленото потребление на втечнен газ в Азия - заради високите цени и забавената китайска икономика. Не е ясно обаче дали тази тенденция ще продължи.