Бавният спад в производството на петрол в Русия е неизбежен

През по-голямата част от последните десет години Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и Русия, известни с общото название ОПЕК+, обединиха интересите си в поддържането на високи цени на петрола и определиха производствени квоти, които допринесоха за постигането на тази цел. Саудитска Арабия, най-големият производител в рамките на ОПЕК, има, като част от своята инициатива „Визия 2030“, скъпа цел за диверсифициране на икономиката си, отдалечавайки се от зависимостта от въглеводородите, и използва приходите от петрол, за да финансира тази инициатива. Русия разчита на приходите от петрол за около една трета от общите си приходи и за финансиране на войната в Украйна, пише за Oilprice Дейвид Меслер, експерт в петролната индустрия.

И двете страни в миналото се стремяха към цена на сорт Брент от около 80 долара за барел, за да поддържат балансите си. И двете трябваше да намалят разходите, тъй като възстановяването на съкращенията на доставките в стремежа им да си върнат пазарния дял от американските производители на шистов петрол и натискът от администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп доведоха до увеличаване на глобалните запаси. Бързото увеличение на производството от април насам понижи цената на Брент от около 80 долара до около 65 долара, като някои експерти прогнозират спад до 50-59 долара в началото на следващата година.

Това, което пазарът не е включил в прогнозите си за суровия петрол, е нестабилността на руското производство поради глобалните санкции след нахлуването ѝ в Украйна. Неотдавнашна статия, публикувана в Wall Street Journal , обсъжда въздействието на санкциите и остаряването на традиционните производствени центрове на страната в Западен Сибир и Волго-Уралския регион.

В статията се отбелязва, че тези находища, дори преди войната в Украйна, са започнали да се изчерпват, което е принудило петролните компании да търсят по-далечни възможности за поддържане на производството, потенциално използвайки огромните си шистови запаси с помощта на западни технологии. Актуалните санкции срещу Москва предотвратиха този резултат и изостриха спада.

Санкциите на САЩ и Европейския съюз (ЕС) срещу Русия лишиха руснаците от оборудване и технологии, необходими за осъществяването на този подвиг. Ръстът на производството на шистов петрол в САЩ осигури по-голямата част от нарастващия ръст на световното производство на петрол през последните близо 15 години. От 2010 г. насам шистовите находища са добавили около 8 млн. барела петролен дебит към световните доставки. Производството на суров петрол в находищата в САЩ се е увеличило от около 5,4 барела петролен дебит до 13,5 млн. днес.

Това, което не се оценява напълно от обикновения човек, е, че този успех е резултат от това, че американските производители откриха как да добиват петрол рентабилно от тези находища при цени на петрола доста под 90-100 долара за барел, които преобладаваха в онези дни.

За да може Русия да повтори американското чудо, ще ѝ е необходим достъп до западни технологии, които санкциите блокират. Производството на шистови горива, такова каквото съществува в силно развитото си състояние, разчита на редица технологии, обучени полеви екипи и оборудване, разработено от американски оператори.

Софтуерът с изкуствен интелект вече е от основно значение за изображенията на находищата, който надеждно картографира траекторията на хоризонталните кладенци с дължина от около шест километра, които индустрията използва, за да увеличи максимално производството на даден кладенец.

Статията на WSJ посочва ефекта, който санкциите са оказали върху способността на Русия да разработва шистовите си находища.

„Тя не разполага с най-новия софтуер за анализ на данни от скали и кладенци, за да разбере къде и колко петрол има и как да го извлече от земята. Дори ако руските петролни компании притежават такива компютърни програми, от 2022 г. насам много от тях са забранени за актуализации, което ги прави неизползваеми в много случаи“, изтъкват анализатори.

Обучените полеви екипи също са съществен елемент, който липсва в Русия. Акцията в Украйна отклони милиони души, предимно мъже, от работата в петролните находища. Институтът за изследване на войната отбелязва в статия, че страната не успява да компенсира месечните си загуби от 45-50 000 души на месец чрез набиране на персонал. Тъй като войната източва от пазара на труда младите и здрави мъже, които иначе биха могли да търсят добре платена работа в петролните добивни обекти, е трудно да си представим, че Русия би могла да осигури персонал за разширяване на шистовото производство.

Необходимо е помпено оборудване за високо налягане, за да се разруши скалата на хиляди метра под и на няколко километра от горната част на сондажа. Тези помпи, често с мощност над 2000 хидравлични конски сили (HHP), се разполагат на терен в групи от 10-20 броя. Оценките за цената на този процес варират, но могат да достигнат до 60 млн. долара в някои случаи.

Русия, която е в затруднено положение, просто няма пари за скъпоструващо изграждане на капиталово оборудване.

Съвременните инструменти за насочено сондиране и „ходещи“ платформи също липсват в Русия. Когато сондирате шистов обект, се нуждаете от усъвършенстваната телеметрия и геопозициониране. Това също липсва там.

Умните сондажни платформи от типа, разработен от Nabors Corporation, носят подобрени възможности за теренна работа. Най-забележителна е способността на тези платформи да „се придвижват“ до следващия слот от сондажната площадка. Това е функция, която може да спести до един ден спрямо конвенционалните платофрми.

На фона на санкциите срещу руската икономика е малко вероятно страната да е в състояние да спре спада в добива от своите остарели конвенционални находища или да успее да експлоатира шистовите си залежи. Спадът вече е настъпил, както показва графиката на S&P Global. При най-лошия сценарий руското производство може да спадне с над 20% до 2030 г. до около 8 млн. барел на ден.