Няма да се справим с климатичната криза, докато не променим финансите ѝ

След миналогодишната климатична среща (COP27) ООН приветства новообявения фонд за загуби и щети, предназначен да помогне на страните, засегнати от покачването на глобалната температура, като „революционно споразумение“. Но похвалите за фонда, който е ситуиран в Световната банка, бяха краткотрайни, пише за Financial Times Мариана Мацукато, професор по икономика в University College London (UCL).

Развиващите се страни казват, че държавите донори ще имат огромно влияние върху фонда и ще налагат високи такси на получателите. Но има по-дълбок проблем: това беше твърде малко, твърде късно и рискува да възпроизведе същите вредни икономически отношения, които ни доведоха до тук. Има много финансиране, но е време да обърнем повече внимание на качеството, а не само на количеството.

За да се справим с климатичната криза, се нуждаем от трансформация в цялата икономика, която поставя амбициозни цели като климатичните в центъра на нашата икономическа и фискална стратегия. Имаме нужда от дългосрочно, търпеливо и ориентирано към мисия финансиране. Правителствата - и особено публичните банки за развитие - са от решаващо значение за осигуряването на далновидното дългосрочно финансиране, от което традиционните финансисти странят.

Банките за развитие имат огромни обеми активи под управление. Общите активи, държани от тях (над 520) и от финансовите институции в света, възлизат на 22,5 трилиона долара, от които 20,2 трилиона се държат от национални банки за развитие (NDB), а 2,2 трилиона от международни банки за развитие (MDB).

Време е да използваме публично финансиране за развитие по начини, различни от досегашните. Първо, трябва да адресираме глобалната дългова криза. Както твърди Миа Мотли, министър-председателка на Барбадос, страните от Глобалния юг са изправени пред двойна опасност: те са непропорционално засегнати от последиците от изменението на климата, до голяма степен причинени от историческите емисии на Глобалния север, но им липсват средства за да отговорят на заплахата. Средно, страните с ниски доходи отделят повече от два пъти повече пари за обслужване на дълга си, отколкото за социално подпомагане и 1,4 пъти повече, отколкото за здравеопазване.

Трудната ситуация подчертава необходимостта от по-справедлива финансова архитектура, която не наказва несправедливо Глобалния юг за проблеми, причинени предимно от по-богатите държави, и вместо това осигурява подкрепа за климатични промени без допълнително да подкопава техните финанси. Това означава историческо отписване и преструктуриране на дългове, и изплащане на климатични заеми чрез грантове.

Второ, страните от Глобалния юг, които ще претърпят най-екстремните климатични бедствия, са изправени пред огромен недостиг на финансиране: те се нуждаят от 4,3 трилиона долара до 2030 г., за да избегнат най-лошите въздействия от изменението на климата. Тези разходи трябва да се третират като инвестиция, а не като разход, и трябва да бъдат защитени от бюджетни съкращения. Цената на бездействието далеч надвишава цената на действието.

Трето, качеството на финансите има значение. Важно е публичното финансиране за развитие (от правителства, NDB и MDB) да се приведе в съответствие с конкретни цели - което може да помогне за превръщането на предизвикателствата, свързани с климата, в споделени инвестиционни пътища, включващи както публично, така и частно финансиране. Възприемането на ориентиран към мисията подход, поставянето на ясни цели и повишаването на бъдещите очаквания за бизнес инвестиции могат да се комбинират в мултиплициращ ефект.

Когато публичните инвестиции се извършват стратегически, те могат да създадат нови пазари, да насърчат инвестициите на частния сектор и да увеличат дългосрочната конкурентоспособност. Създаването на екологичен стоманен сектор в Германия, например, беше възможно чрез програма за зелени заеми за тежката промишленост. За да се класират, производителите на стомана трябва да поддържат процеси с нулеви или ниски въглеродни емисии и да предоставят доказателство за съответствието. Това създаде нов пазар за въглеродно-ефективна стомана.

Четвърто, трябва да поставим прогресивни условия за дефинансиализация на частния сектор. Според прогнозите на индустриалната анализаторска компания Rystad Energy 20-те най-големи петролни и газови компании се очаква да инвестират 932 милиарда долара в разработването на нови петролни и газови находища в рамките на девет години. В същото време те увеличиха разходите за обратно изкупуване на акции с 2182 процента (близо 23 пъти – бел. прев.) през четвъртото тримесечие на 2021 г.

Отговорът се крие в публично-частна система, основана не на подаяния и субсидии, а на симбиоза. Например, Министерството на търговията на САЩ обвърза своя Закон за чиповете и наука на стойност 280 милиарда долара с условие за ограничаване на обратното изкупуване на акции, осигуряване на работниците на обучение и достъп до детски грижи, и постигане на по-висока водна и енергийна ефективност на веригите за доставка на полупроводници – гарантирайки, че преходът е едновременно справедлив и климатично ориентиран.

Тазгодишната климатична среща на ООН (COP28), започваща в края на ноември в Дубай (в богатите на петрол ОАЕ), едва ли ще промени дебата. Но ако искаме да постигнем значим напредък в смекчаването на климатичните промени, трябва да се справим по-добре. Време е да повишим амбициите си и да преминем от реактивност към проактивност, от запушване на финансови дупки към оформяне на справедливо, зелено бъдеще, завършва Мацукато.