IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Няма да се справим с климатичната криза, докато не променим финансите ѝ

Време е да обърнем внимание и на качеството, а не само на количеството на финансирането

15:43 | 26.11.23 г. 9
Автор - снимка
Създател
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

След миналогодишната климатична среща (COP27) ООН приветства новообявения фонд за загуби и щети, предназначен да помогне на страните, засегнати от покачването на глобалната температура, като „революционно споразумение“. Но похвалите за фонда, който е ситуиран в Световната банка, бяха краткотрайни, пише за Financial Times Мариана Мацукато, професор по икономика в University College London (UCL).

Развиващите се страни казват, че държавите донори ще имат огромно влияние върху фонда и ще налагат високи такси на получателите. Но има по-дълбок проблем: това беше твърде малко, твърде късно и рискува да възпроизведе същите вредни икономически отношения, които ни доведоха до тук. Има много финансиране, но е време да обърнем повече внимание на качеството, а не само на количеството.

За да се справим с климатичната криза, се нуждаем от трансформация в цялата икономика, която поставя амбициозни цели като климатичните в центъра на нашата икономическа и фискална стратегия. Имаме нужда от дългосрочно, търпеливо и ориентирано към мисия финансиране. Правителствата - и особено публичните банки за развитие - са от решаващо значение за осигуряването на далновидното дългосрочно финансиране, от което традиционните финансисти странят.

Банките за развитие имат огромни обеми активи под управление. Общите активи, държани от тях (над 520) и от финансовите институции в света, възлизат на 22,5 трилиона долара, от които 20,2 трилиона се държат от национални банки за развитие (NDB), а 2,2 трилиона от международни банки за развитие (MDB).

Време е да използваме публично финансиране за развитие по начини, различни от досегашните. Първо, трябва да адресираме глобалната дългова криза. Както твърди Миа Мотли, министър-председателка на Барбадос, страните от Глобалния юг са изправени пред двойна опасност: те са непропорционално засегнати от последиците от изменението на климата, до голяма степен причинени от историческите емисии на Глобалния север, но им липсват средства за да отговорят на заплахата. Средно, страните с ниски доходи отделят повече от два пъти повече пари за обслужване на дълга си, отколкото за социално подпомагане и 1,4 пъти повече, отколкото за здравеопазване.

Трудната ситуация подчертава необходимостта от по-справедлива финансова архитектура, която не наказва несправедливо Глобалния юг за проблеми, причинени предимно от по-богатите държави, и вместо това осигурява подкрепа за климатични промени без допълнително да подкопава техните финанси. Това означава историческо отписване и преструктуриране на дългове, и изплащане на климатични заеми чрез грантове.

Второ, страните от Глобалния юг, които ще претърпят най-екстремните климатични бедствия, са изправени пред огромен недостиг на финансиране: те се нуждаят от 4,3 трилиона долара до 2030 г., за да избегнат най-лошите въздействия от изменението на климата. Тези разходи трябва да се третират като инвестиция, а не като разход, и трябва да бъдат защитени от бюджетни съкращения. Цената на бездействието далеч надвишава цената на действието.

Трето, качеството на финансите има значение. Важно е публичното финансиране за развитие (от правителства, NDB и MDB) да се приведе в съответствие с конкретни цели - което може да помогне за превръщането на предизвикателствата, свързани с климата, в споделени инвестиционни пътища, включващи както публично, така и частно финансиране. Възприемането на ориентиран към мисията подход, поставянето на ясни цели и повишаването на бъдещите очаквания за бизнес инвестиции могат да се комбинират в мултиплициращ ефект.

Когато публичните инвестиции се извършват стратегически, те могат да създадат нови пазари, да насърчат инвестициите на частния сектор и да увеличат дългосрочната конкурентоспособност. Създаването на екологичен стоманен сектор в Германия, например, беше възможно чрез програма за зелени заеми за тежката промишленост. За да се класират, производителите на стомана трябва да поддържат процеси с нулеви или ниски въглеродни емисии и да предоставят доказателство за съответствието. Това създаде нов пазар за въглеродно-ефективна стомана.

Четвърто, трябва да поставим прогресивни условия за дефинансиализация на частния сектор. Според прогнозите на индустриалната анализаторска компания Rystad Energy 20-те най-големи петролни и газови компании се очаква да инвестират 932 милиарда долара в разработването на нови петролни и газови находища в рамките на девет години. В същото време те увеличиха разходите за обратно изкупуване на акции с 2182 процента (близо 23 пъти – бел. прев.) през четвъртото тримесечие на 2021 г.

Отговорът се крие в публично-частна система, основана не на подаяния и субсидии, а на симбиоза. Например, Министерството на търговията на САЩ обвърза своя Закон за чиповете и наука на стойност 280 милиарда долара с условие за ограничаване на обратното изкупуване на акции, осигуряване на работниците на обучение и достъп до детски грижи, и постигане на по-висока водна и енергийна ефективност на веригите за доставка на полупроводници – гарантирайки, че преходът е едновременно справедлив и климатично ориентиран.

Тазгодишната климатична среща на ООН (COP28), започваща в края на ноември в Дубай (в богатите на петрол ОАЕ), едва ли ще промени дебата. Но ако искаме да постигнем значим напредък в смекчаването на климатичните промени, трябва да се справим по-добре. Време е да повишим амбициите си и да преминем от реактивност към проактивност, от запушване на финансови дупки към оформяне на справедливо, зелено бъдеще, завършва Мацукато.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 15:43 | 26.11.23 г.
Специални проекти виж още
Още от Екология и ESG виж още

Коментари

8
rate up comment 5 rate down comment 2
scott
преди 4 месеца
некви чичковци да разпределят и крадът.ОТГОВОРНОСТ НА ЦЕНТРАЛНО НИВО ОТ ГОЛЕМИТЕ ЕКОЗАМЪРСИТЕЛИ КАТО ВОЕННИ, ГРАЖДАНСКА АВИАЦИЯ И ИНДУСТРИИ.Прроблемите на разделното събиране на *** и капачките на кока коле требва да изчезнат от съзнанитео на йзйрйт. Той да е само ЗАЛЕСИТЕЛ - ПОСТОЯННО!ТОВА РАЗБИРАМ АЗ ПОД ФИНАНСИРАНЕ НА ЕКОКАМПАНИИ! Сегашния начин е направен така, че парите за въглеродни емисии да се краднат и разхищават, плюс тровене на мозъка на потребителите! НЕТ, НАЙН И НИХТ!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 5 rate down comment 1
scott
преди 4 месеца
До: zelka007ше ти кажа какво според мен, ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ!Най-важно ЗАЛЕСЯВАНЕ. СЕКА ЕКОКОМПАНИЯ ТРЕБВА ДА ЗАПОЧВА: ТИ!ПОСАДИ ЛИ ЕДНО ДЪРВО ТАЗИ СЕДМИЦА?!?!?!? И това е, което требва да се иска от юзърите ПОСТОЯННО!!!!! Естествени поглъщатели на въглерод и решевещи водната криза са ДЪРВАТАТА!ПОСЛЕ: ВИЕ, ВОЕННИТЕ, ПЛАТИХТЕ ЛИ ВЪГЛЕРОДНИЯ И РАДИАЦИОНЕН ДАНЪК ТОЗИ МЕСЕЦ?!?!?!?!ПОСЛЕ: ВИЕ, ПРАВИТЕЛСТВАТА, ПЛАТИХТЕ ЛИ ЗА ИНДУСТРИЯТА ТОЗИ МЕСЕЦ?А НЕ - ДАЙТЕ ДА СЪБИРАМЕ ПАРИ ВЪВ ФОНД, КОЙТО ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 1 rate down comment 6
zelka007
преди 4 месеца
До: scott ... и според теб , требе да седим и нищо да не правим , щото видиш ли някога може да изригне супервулкан , който да ни върне в "първи бъ" клас ?! защо се храниш , след като пак ще огладнееш ?! защо се лекуваш , след като в крайна сметка все пак ще умреш ?! доста посредствена логика вадиш ... :)))
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 10 rate down comment 2
scott
преди 4 месеца
секи ден и отровните еко теми?ЗАВРЕТЕ СИ ГИ ОТЗАД. АЗ СЪМ НЕЕКОЮЗЪР!!!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 9 rate down comment 3
scott
преди 4 месеца
САМО ЛУДИ ХОРА, КОИТО ИМАТ САМО ПАРИ могат да говорят за климатична криза и справяне с нея. ИМИ ПЪК ИСКАТ ДА СЕ ГАВРЯТ С ОСТАНАЛИТЕ ХОРА КАТО ГИ ЗАНИМАВАТ С МАЛОВАЖНИ И НЕРАЗРЕШИМИ ПРОБЛЕМИ, ДОКАТО ГИ *** ВСЕКИ ДЕН!Ей, ***, давате ли си сметак, че едно изригване на гоуем вулкан и край на климатичните инвестиции за 200 години? Ами войните и атомните централи-оръжия? КОЙ ШЕ ПЛАЩА ВЪГЛЕПОДНИТЕ И РАДИЯЗИЯТА ОТ ТЕХ? ВОЕННИТИ, ПОЛИТИЦИТЕ?!?!? Е ДА ,АМА НЕ!Фанали сте юзърите и ги клатите се ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 11 rate down comment 4
cyclop
преди 4 месеца
Нещо ГЛОБАЛНИЧКО ни трябва за да се "справим" с измишльотините, които генерират. Ммм. Я гледай вкусна вкусна засукана пропагандичка на нещо много специално - "трябва да поставим прогресивни условия за дефинансиализация на частния сектор" Ама разбира се че ТРЯБВА, нали е от номер 1 копи-пейст синтезаторът на трябвализъм. Ам како е туй дефинансиализация бре каква трудна дума и колко особено звучи, ама поне е "прогресивно", значи сигурно е хубаво
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 11 rate down comment 4
Tikva007
преди 4 месеца
Вие, че няма да се справите с климатичната криза, е факт. Постулат, доказан! Но, че ще ебббетте Родител No.1 на световната икономика и финанси, е точно толкова сигурно! Само революции са ви в главата, и то по ленинско-троцкистки тертип. Централно-плановата икономика в ЕС вече е на сцената, репетира се постановката-римейк на оруеловата *1984*. Новото заглавие е *2030*. Дали беше случайност, че пак днес г-н Нейков ни спусна тезисите на тема *Истината* на един истински апологет на Оруел.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 7 rate down comment 4
Tikva007
преди 4 месеца
*Няма да се справим с климатичната криза, докато не променим финансите
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още