Дефицитът на инвестиции рискува да препъне света в изпълнението на климатичните цели

Липсата на инвестиции в зелена енергия поставя света на път, който няма да му позволи да ограничи глобалното покачване на температурите до 1,5 градуса по Целзий – определен от учените праг в общите усилия за ограничаване на изменението на климата, пише Bloomberg.

Тази констатация е публикувана от мозъчния тръст REN21, фокусиран върху възобновяемата енергия. В годишния си доклад за състоянието на световното търсене и предлагане на чиста енергия групата заяви, че увеличението на екологичните разходи през миналата година не е достатъчно, за да предотврати покачването на емисиите на парникови газове.

„Въпреки че отчетохме още една рекордна година по отношение на ръста на енергията от възобновяеми източници, в същото време търсенето на енергия се увеличава и скоростта на усвояване на енергия от възобновяеми източници не е достатъчна, за да навакса“, изтъква Рана Адиб, изпълнителен директор на REN21.

Миналата година глобалният капацитет на възобновяема енергия достигна рекордните 473 гигавата, отбелязвайки 36% увеличение спрямо 2022 г. на фона на продължаващия растеж в индустрията, посочва REN21. Нови инвестиции за общо над 600 млрд. долара са били насочени към възобновяемата енергия и зелените горива през 2023 г.

Но инвестициите трябва да достигнат приблизително 1,3 трлн. долара годишно до края на десетилетието, ако искаме глобалното затопляне да бъде овладяно, добавя организацията. Прогнозата се основава на целите, определени в Парижкото споразумение за климата от 2015 г.     

„Дори не достигаме 50% от това, което е необходимо годишно“, посочва Адиб. „Правителствата са поели ангажимент, но това трябва да бъде последвано от действие“.

Нещо повече, инвестициите във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) не се разпределят равномерно, тъй като най-нуждаещите се развиващи се пазари до голяма степен изостават. Според REN21 43% от миналогодишните инвестиции в чиста енергия са направени в Китай, 20% в Европа и 15% в САЩ. Междувременно по-малко от 4% се отнасят до Африка и Близкия изток.

Причината е, че по-бедните страни плащат повече за установяване на доставки на чиста енергия. Средната цена на капитала за такива проекти е около 10% в развиващия се свят, което е над два пъти повече спрямо цената на капитала за ВЕИ в развитите икономики, подчертава Адиб.

Това е „ключово предизвикателство за решаване, за да се осигури глобален преход“, допълва тя.

В същото време публичните средства продължават да се вливат в изкопаеми горива под формата на субсидии, като приблизително 20% от финансирането за енергийни проекти от страни донори и многостранни банки за развитие отиват за невъзобновяеми източници, установява REN21.

„Парите са там“ за чистата енергия, изтъква Адиб. Но „икономическите и финансовите сигнали не вървят в правилната посока“.