П. Илиева: Еврозоната поставя България на европейската туристическа карта

Българският туризъм изпраща нелека, но успешна 2025 г. За поредна година туристическата индустрия у нас показа, че въпреки геополитическите и икономически турбуленции устоява на предизвикателствата. Войната в Украйна и проблемите с инфлацията продължават да тежат на индустрията. Каква година изпраща българският туристически сектор и какви са очакванията на туроператорите за 2026 г. – разговаряме с Павлина Илиева, председател на Обединение "Бъдеще за туризма" (ОБТ).

- Госпожо Илиева, каква беше 2025 г. за българския туризъм? Има ли още какво да наваксва секторът, за да достигне предпандемичните си параметри, смятани за рекордни за страната?

По отношение на входящия туризъм има много работа, за да стигнем удовлетворяващи нива, докато при изходящия туризъм нещата са различни. След пандемията ситуацията в този сегмент рязко се промени - българите пътуват изключително много зад граница и годината беше много добра в това отношение. Пътуващите българи се увеличават, което е добра тенденция и туроператорите изпращат успешна година. Разбира се, успехът зависи от осъзнатостта на бизнеса, защото туризмът е изключително подвластен на политически, природни, икономически събития. Всички, които са с добра чувствителност към промените, се адаптират бързо.

- Кои основни фактори движат възхода на пътуванията в чужбина?

Туроператорите у нас се радват на благоприятна среда заради любопитството на българина, желанието му да открива нови места и преживявания. Нарастването на доходите също е важен фактор и влияе за ръста на пътуващите.

- Как очаквате да повлияе на българския туризъм предстоящото членство на страната в еврозоната?

С влизането на България в еврозоната би било по-лесно да се работи в сферата на туризма. Да пътуваш зад граница с една валута е удобно, лесно, достъпно, важно е и за чужденците у нас. Влизайки в еврозоната, се появяваме на европейската туристическа карта и бихме могли да бъдем сред водещите дестинации, защото сме атрактивни. Все още сме нови от гледна точка на европейския турист. Не ни познават толкова, колкото ни се иска. С приемането на еврото можем да бъдем предпочитани пред нашите съседи.

- Темата за Туристически гаранционен фонд в България раздели бранша първоначално. Какви са очакванията ви за текстовете в закона?

През годината успяхме да постигнем някакъв напредък, доколкото се създаде проектозакон, който да влезе в Комисията по туризъм в парламента. Надяваме се да намери път за обсъждане, но имаме готовност да продължим да работим за усъвършенстването му. Задължени сме да имаме този инструмент по директивата за пакетните пътувания и е важно за защитата на пътуващите.

- Туроператорският бранш не успя да се пребори за удължаване на по-ниската ДДС ставка за туроператорите и туристическите агенти. Каква е принципната Ви позиция по този въпрос?

Хубаво е да има постоянна величина на ставката, за да има предвидимост и бизнесът да не страда. Продъжбите се случват дълго преди пътуването и резки промени не са в интерес на туроператорите и на пътуващите. Нека да се знае процентът, а не да се променя.

- Туристическата индустрия в Европа отчита завръщане към пакетните почивки. Какви са тенденциите за България?

Българинът обича да пътува организирано и това се вижда все по-отчетливо. Предплатените пътувания са се увеличили няколко пъти в последните пет години. Европейците също предпочитат туристическите пакети – това им дава възможност всичко да е подсигурено предварително, осигурява удобство и сигурност.

- Вече беше регистриран ръст на цените на пакетните почивки. Очакват ли туроператорите ново поскъпване през 2026 година?

Повишението на цените е в рамките на инфлацията, цената на пакета зависи от повишените цени на услугите в него. Едва ли ще има още увеличения на цените на туристическите пакети освен при евентуални неблагоприятни обстоятелства в геополитиката, икономиката и т.н.

Сивата икономика обаче продължава да е най-големият бич в сектора на туризма, мащабът на сивите практики е голям и докато не се ангажира и държавата в тази борба, проблемът ще стои.

- Кои са предпочитаните от българите дъpжaви за посрещане на Коледните и Нoвoгoдишнитe пpaзници с оглед на peзepвaциитe тази година?

Обичайно по-малко хора пътуват по време на Коледа, който е семеен празник, но и около тези празнични дни наблюдаваме увеличение на пътуващите. По-скоро в Европа заради коледните базари и далечните дестинации за тези, които предпочитат да съчетаят Коледа с Нова година. Традиционно далечните воаяжи са за Кариби, Малдиви, Тайланд, Бали, както и круизните пътувания, които са най-новата мода в пътуванията за българите. Предпочитани са и съседните държави, както и Египет, Тунис, които вече са традиционни оферти.

- По международни изследвания сегментът "луксозен туризъм" в следващото десетилетие всяка година ще нараства с поне 8%. Има ли България потенциал да се превърне в бутикова дестинация на Югоизточна Европа, предлагаща лукс, вплетен в българската култура, специфика и  гостоприемство?

Има потенциал, ако започне да работи в тази посока. Страната ни има потенциал за много видове туризам, но към момента се хвърляме в различни посоки без единна цел. За да се развива България като луксозна дестинация, трябва много работа по различни компоненти – добра инфраструктура, атракции, хотели, обслужване - все комплекс от неща, които да направят продукта луксозен. Все още сме много далеч от това, но има потенциал, и то в различни посоки. Важно е и пречупване на самото мислене за цените, защото луксът струва пари.

- Как ще се отрази поредната политическа криза върху бранша?

Изпадането в безвремие заради липсата на редовно управление не е добре за бизнеса, нищо няма да се свърши, административните решения ще са в застой. За развитие на бизнеса са нужни предвидимост и стабилност.

- Какви са очакванията Ви за развитието на туризма в България през 2026 г.?

Изминалата година беше много добра, очакваме следващата да е по-добра за бизнеса. Влизането в еврозоната ще се отрази в положителна посока и е глътка въздух за туризма в България.