Авиоиндустрията отчита силна 2025 г., но хоризонтът за тази година е помрачен

Предизвикателствата през 2025 г. за авиокомпаниите са свързани с ограниченията на капацитета, включително забавянията в доставките на самолети, натрупаните задачи по поддръжката на самолетите и недостига на работна ръка, като всички те ограничават способността на авиокомпаниите да мащабират операциите си в отговор на търсенето, изтъкват от Асоциацията на българските авиокомпании.

Недостигът на самолети принуди авиокомпаниите да задържат по-стари самолети по-дълго от планираното, което забави извеждането им от експлоатация и обновяването на флота. Това има преки последици за горивната ефективност, разходите за поддръжка и целите за устойчивост. Средната възраст на флота се увеличава, като в момента е 15,1 години, добавят от асоциацията в анализ на авиационния пазар през 2025 г.

Наличността на самолети остава едно от най-значимите ограничения за растежа на авиационния сектор през 2025 г. Това, което започна през 2019 г. като временно прекъсване, се превърна в постоянен структурен недостиг, се посочва в анализа.

Въпреки че производството се възстановява, то остава доста под историческите норми, докато търсенето продължава да нараства. Натрупаните поръчки надминаха 17 хил. самолета, което се равнява на почти 60% от активния флот. Перспективите за 2026 г. са оптимистични, като се очаква производството да се ускори с облекчаването на проблемите с веригата на доставки и подобряването на координацията между производителите на оборудване и доставчиците.

Очаква се самолетният флот в света да достигне 50 хил. активни търговски самолета до 2044 г. Този растеж се дължи до голяма степен на тяснофюзелажните самолети, които предлагат гъвкавост по отношение на капацитета и експлоатационните характеристики. Развиващият се трафик подчертава нарастващото значение на многофункционалните и ефикасни самолети, които обслужват разнообразни маршрути и пазари, подчертава асоциацията.

В анализа се изтъква, че през 2025 г. нивото на въздушния трафик в Европа е с 4% над това през 2024 г., достигайки равнищата от 2019 г. със средно 30 263 полета дневно.

За 2026 г. първоначално се очакваше трафикът да нараства с темпове, близки до тези от 2025 г., подкрепен от по-силни икономически перспективи и положителни очаквания от страна на операторите на въздухоплавателни средства. След ескалацията на кризата в Близкия изток в края на февруари обаче прогнозата беше ревизирана. Тази ревизия отразява повишената геополитическа несигурност, по-слабите допускания за търсенето и оперативните смущения.

Според асоциацията приходите от сектора ще продължат да растат въпреки нестабилността, като новите типове самолети, като например теснофюзелажните машини с голям обсег A321XLR на Airbus, ще позволят на авиокомпаниите да отварят маршрути, които преди това са били икономически неизгодни, преобразувайки техните мрежи.

Поглед върху България

2025-та беше успешна година по отношение на броя на превозените пътници, изтъква асоциацията.

В страната общо 13 лицензирани български компании са изпълнявали пътнически превози, чартърни и товарни полети през миналата година. В списъка влизат „България Еър“, „Би Ейч Еър“, „Карго Ер“,“ Бул Ер“, „Юръпиън Еър Чартър“, АЛК, „Флай2Скай“, „Електра Еъруейс“, „Компас Карго Еърлайнс“, „Гъливеър“, „ГП Авиейшън“, „Джет Скай Еъруейс“ и „Авиостарт“.

Тези компании са оперирали общо с 81 въздухоплавателни средства, от които 60 пътнически и 21 карго самолета.

При пътническите разпределението е следното: 41 машини от семейство Airbus A320, 6 самолета Boeing 737, 4 машини Embraer 190, 2 самолета Airbus A330 и 7 самолета Airbus A220.

При карго самолетите 18 са към семейство Boeing 737 и 3 Boeing 747.

През 2025 г. немалка част от българските авиокомпании работят на пазари с превози между летища извън България, като основните дестинации са Германия, Белгия, Португалия, Гърция, Турция, Албания, Косово, Сърбия, както и някои страни от Aфрика, Северна Америка, Близкия изток и други.

Карго полетите се изпълняват в рамките на Европа, както и до страни от Азия и Северна Америка.

Тази експортна насоченост осигурява икономическа стабилност на операторите чрез по-равномерна заетост през годината. Силната експортна насоченост на авиационни услуги също е показател за високото ниво на предлагания продукт и безопасността на полетите, отговаряйки на високите изисквания на европейския пазар.

Асоциацията заключва, че българските авиокомпании успяват устойчиво да покриват променливите и постоянните си разходи, както и да осигуряват квалифицирани работни места и приходи в българския бюджет през 2025 г.

Полети от и до България

Европейските изследвания за развитие на въздухоплаването до 2050 г. подчертават, че има силна корелационна връзка между свързаността по въздух с икономическия растеж на страната, включително туризъм, развитие на индустрията и брутен вътрешен продукт (БВП).

Свързаността трябва да бъде държавен приоритет, за което се изискват както политики в областта, така и необходимите предпоставки на летищата, включително за развитието на дълги маршрути, изтъква асоциацията.

Страната ни се намира точно на трасето Европа-Азия, най-динамичният регион за развитие на авиационна свързаност на Европа, и това създава изключително благоприятстващи условия за нас като потенциал, от който си струва да се възползваме. Това всичко особено важи за летище София. Ако това се реализира, в бъдеще можем да се радваме на добри резултати, се подчертава в анализа.

Пътници по международни полети от и до България. Източник: ABA

Ползата от подобна политика се вижда особено добре след ескалацията на ситуацията в Персийския залив и блокиране на голяма част от големите трансферни/транзитни летища поради проблемите със сигурността в региона.

Общият брой на пътниците по международни полети достигат 11 789 989 души през 2025 г. Това ниво надхвърля с 3,9% равнището през 2019 г. и с 8,1% данните за 2024 г.

Обшият брой на пътниците по търговски полети достига 12 276 439 души, което е с 3% повече спрямо 2019 г. и със 7,9% повече спрямо нивата от 2024 г.

През 2025 г. редовните линии отчитат 17,8% повишение в броя на пътниците, а чартърните – драстично намаляват с 46,9% спрямо 2019 г. Тази тенденция се дължи както на ръста на опериране на нискотарифните превозвачи, така и на самостоятелното организиране от страна на туристите на техните пътувания.

Пътници по търговски полети от и до България. Източник: ABA

Летище „Васил Левски“ – София

Столичното летище се откроява като особено важно за свързаността на страната с почти 70% от всички пътници по международни полети и почти 6,4% увеличение на този показател спрямо 2024 г.

При него 89% от пътниците по международни полети летят по редовни линии, като само 11% са тези по чартърни полети, обслужващи основно зимните курорти. Такова е съотношението на полетите и в други европейски столици с туристически трафик като Атина, Виена и Мадрид.

Относно свързаността на летище „Васил Левски“, която е определяща за цялата държава, асоциацията отбелязва, че на този етап няма почти никакви редовни полети на изток от България към дългосрочно най-бързо развиващия се азиатски трафик от и до Европа.

През 2025 г. броят на пътниците, преминали през летище София, по редовни международни полети достига 7 872 444 души. При чартърните международни полети той възлиза на 275 977 души. Общо за международните полети числото е 8 148 421 души – с 6,4% повече спрямо 2024 г.