Страхът от пропускане на възможността на пазарите се сблъсква с реалността

Много се говори за спекулативната треска, която подкрепи ръстовете на фондовите пазари в началото на годината. След предизвикателната 2022 г. имаше рязко възстановяване на по-рисковите активи, като инвеститорите изглежда възприеха по-оптимистичен поглед върху света, особено по отношение на лихвените проценти.

Но под повърхността на промяната имаше признаци, че основите на FOMO (страх от пропускане на възможността – бел. прев.) подема може да са били по-нестабилни, отколкото изглеждаше първоначално. Това помага да се обясни скорошното заличаване на ръстовете и защо сега има причини за предпазливост, пише за Financial Times Лора Купър, старши макро стратег в BlackRock.

Вместо да бъде движен от по-постоянни инвестиции в традиционни акции или фондове, голяма част от подема беше подкрепен от фактори като покриването на къси позиции и бурната опционна активност в САЩ.

През януари имаше силен ръст в закупуването на кол опции, залози, които се изплащат, когато дадена акция или индекс достигне определено ниво и инвеститорът може да купи ценната книга, обект на опцията. Подобни покупки представляваха много повече от средния дневен брой сделки с американски акции през януари.

Тази търговия с деривати усили подема при базовите ѝ активи, тъй като дилърите купуваха и продаваха позиции, за да поддържат пазарно неутрална позиция. Когато пазарите се повишиха, повече от договорите влязоха „в пари“, т.е. надминавайки цената си на упражняване и се получи обратният ефект. С упражняването на опциите дилърите бяха принудени да „развържат“ позиции в базовите активи, което предизвика волатилност и допълни разпродажбата на акции.

Липсата на убеденост в подновения бичи пазар за акции беше очевидна и от потока от инвеститорски средства. Купуването на акции в световен мащаб значително се забави в началото на годината.

Използвайки потоците към борсово търгуваните фондове (ETF-и) като измерител на промените в позиционирането, става ясно, че всички пари, които са били инвестирани през тази година, до голяма степен са отишли в недостатъчно притежавани експозиции.

Инвеститорите намаляват вложенията в ETF-и за американски акции досега тази година, за да финансират увеличения на други места. ETF-те за европейски акции привлякоха най-големите си притоци от една година през януари и още 4,8 милиарда долара бяха добавени през февруари, въпреки че теглото на Европа остава занижено, след като миналогодишните изходящи потоци допълниха продажбите от предходните години.

Но такъв поток от базирани в САЩ инвеститори към Европа обикновено не е устойчив или хеджиран спрямо еврото; той може да се обърне при първия признак на недостатъчно относително представяне.

Изненадите в посока нагоре при икономическите данни могат да се разглеждат като оправдание за изместването на стиловите предпочитания от фокусирания към качеството американски фондов пазар към ориентираните към стойността европейски акции, които се възползват от по-положителната среда за растеж. 

Но тези данни означават, че калкулираното от пазарите намаляване на лихвените проценти от Федералния резерв, Европейската централна банка и Английската централна банка, което придружаваше подема на фондовия пазар в началото на годината, е било погрешно. Изненадващата устойчивост на икономиките, особено в Европа, накланя инфлационните рискове нагоре, повишавайки шансовете за по-високи лихви за по-дълго.

Въпреки продължаващите ястребови насоки от страна на централните банки относно монетарната политика, очакванията за снижаване на лихвените проценти през следващата година не са се променили толкова много, подготвяйки нова равносметка за по-рисковите активи. Особено извън Европа парите преследваха части от пазара, които са най-уязвими към повишения на лихвените проценти, но не участваха в разпродажбите през февруари, включително дискреционни потребителски и технологични акции.

Разбира се, животинските духове са трудни за противопоставяне, когато са съчетани с достатъчно ликвидност. Инвеститорите натрупаха кеш, като близо 5 трилиона долара се държат във фондове на паричния пазар в САЩ от инвеститори по целия свят, докато растящите баланси на Народната банка на Китай и Японската централна банка допълнително компенсират затягането на паричната политика от другите водещи централни банки.

Признаците за устойчив ценови натиск в Япония обаче предполагат, че ЯЦБ може да се наложи да промени курса си, докато отприщването на кешовите резерви вероятно зависи от това дали икономическият фон ще остане благоприятен - все по-малко вероятен резултат поради ефекта, който предстои да окажат миналите и бъдещите повишения на лихвите.

Тази все още несигурна позиция за акциите дава основание да се запазят вложенията в пазарните ниши на стойността. Инвеститорите също така с право гледат на увеличаващите се възможности при инструментите с фиксиран доход. В резултат на това потоците към глобални облигации и кредитни ETF-и изпреварват купуването на акции от началото на годината.

Като цяло рисковете от инфлация остават, посоката на монетарната политика е неясна и може да са необходими рецесии, за да се върне инфлацията до целите на централните банки от 2 процента. Докато движението на цените на акциите предполагаше, че биковете командват парада в началото на годината, изобилието от несигурност и потенциална икономическа болка сега започва да се отразява на пазарните цени с още предстоящи ефекти.