Примирието в Иран - глътка въздух, а не край на кризата

Сспоразумението за примирие между САЩ и Иран по-скоро е глътка въздух за подготовка на пазара за следващите движения, не се намираме в края на кризата. Дори да се стигне до споразумение, ще са нужни поне три месеца, за да се възстановят нормалните операции. Това мнение изрази Преслав Райков, финансов анализатор, в предаването „Светът е бизнес“ на Екип на Bloomberg TV Bulgaria.

Според него най-притеснителното е, че продължават ударите срещу петролна инфраструктура. Най-голямата петролна рафинерия „Рас Танура“ беше ударена и част от капацитетите ѝ е извън пазара. Най-големият терминал за втечнен природен газ, който Катар оперира, също беше поразен и количествата от него са извън пазара. Продължава саботажът на петролопроводи, на добивна инфраструктура и инфраструктура за съхранение, обобщи гостът.

Споразумението за примирие по-скоро е стратегическо позициониране на САЩ за следващата фаза на конфликта, смята Райков. От друга страна, Иран е притиснат и военните му способности намаляват, добави той.

Според Райков за пазарите е изключително важно дали ще започне сухопътна операция в Иран. Ако това се случи, конфликтът може да се проточи до края на годината, прогнозира той.

Кривата на фючърсите върху петрола, която показва по-скоро очаквания за скорошен край на конфликта в Близкия изток, не отразява реалността, смята събеседникът. Според него тя се дължи на голямото количество задържани доставки, които са натоварени и стоят на танкери, или се намират в терминалите и са подготвени за износ до пристанищата. Много от тях биха били евакуирани, ако се стигне до решение за Ормуз.

Но новите доставки ще дойдат от инфраструктурата, която беше нарушена, а редица страни от Близкия изток спряха добива на петрол, защото вече нямат достатъчно място за съхранение, нито експортен пазар, отбеляза Райков. Рафинирани продукти като самолетно гориво и дизел също не могат да напуснат станата, добави той.

Според Райков най-страшното за петролните пазари е това, което се случва в момента - затварянето на протока и ударите срещу най-големите производители.

„Световният натиск за отваряне на Ормузкия проток е много голям. Той идва от Китай и европейски страни, тъй като химическата промишленост в Европа е силно зависима от доставките на петрол, втечнен природен газ и суровини за производството на торове през протока.“

Вижте целия коментар във видеото на Екип на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" можете да гледате тук.