През последното тримесечие депозитите на банките в САЩ са намалели с рекордните 370 млрд. долара

През второто тримесечие депозитите в банките в САЩ са намалели с рекордните 370 млрд. долара, което е първият спад от 2018 г. насам. По данни на Federal Deposit Insurance Corp. към 30 юни депозитите са намалели до 19,563 трлн. долара спрямо 19,932 трлн. долара през март. 

Отливът през тримесечието не е проблем за банките, които разполагат на практика с повече депозити, отколкото искат. Депозитите в банковата система обикновено остават относително стабилни, но през последните две години набъбнаха с около 5 трлн. долара заради пандемичните стимули. Сега поредицата от увеличения на лихвените проценти от страна на Федералния резерв спомага за изтеглянето на част от тези пари от системата отчасти заради намаляване на търсенето на кредити и увеличаване на търсенето на държавни облигации, пише The Wall Street Journal. 

Когато Фед започна да повишава основния си лихвен процент тази година, банките очакваха - и искаха - някои клиенти да преместят парите си на места, където се предлагат по-високи лихвени плащания, като например държавни облигации.

Още през април много анализатори се присмиваха на идеята, че банковите депозити могат да се свият през тази година. Но темпът на повишаване на лихвените проценти от страна на Фед е по-бърз от очакваното и ефектът върху депозитите е по-ясно изразен.  

Свиването на депозити ще подхрани дебата за това как ще се проявят действията на Фед за затягане на паричното предлагане и забавяне на темпа на инфлация в една банкова система, залята с ликвидност.

Програмите за стимулиране на икономиката по време на пандемията почти утроиха размера на резервите, които търговските банки държат във Фед. Централната банка иска да намали тези резерви като част от усилията си за изтегляне на пари от системата, но само до неизвестен минимум, който ще запази ликвидността и функционирането на пазарите.

Някои анализатори очакват понижаването на клиентските депозити да подтикне банките да държат по-малко резерви във Фед. Колко бързо ще се случи това ще има последици за Фед, включително кога ще спре затягането на мерките и какъв ще бъде окончателният размер на баланса. 

Прогнозите се усложняват от програмата на Федералния резерв за Ню Йорк за 2,2 трлн. долара, в която инвеститорите съхраняват парични средства и която се запазва стабилна въпреки повишаването на лихвените проценти. Тези пари идват предимно от фондовете на паричния пазар. Механизмът за обратни репо сделки набъбна по време на пандемията, когато претоварените банки започнаха да притискат клиентите си да влагат част от депозитите си във фондове на паричния пазар.

Мнозина анализатори смятаха, че парите първо ще изтекат от обратните репо сделки. Досега обаче се случи обратното и депозитите намаляха, което може да доведе до по-бързо от очакваното свиване на банковите резерви във Фед. Това може да накара регулаторът да спре затягането в началото на следващата година, смятат някои икономисти.

„Смятам, че сме много по-близо до долната граница на резервите, отколкото е консенсусът", казва пред The Wall Street Journal Майк Клохърти, ръководител на стратегиите за лихвените проценти в UBS. Бил Нелсън, главен икономист в BPI и бивш служител на Фед по въпросите на паричното предлагане, все още смята, че програмата за обратни репо сделки вероятно ще се свие през следващата година, което ще даде на Фед повече време. Но според него шансовете може би се променят. 

„Определено има перспектива да наблюдаваме бърз отлив на депозити", казва той.