Предпазливост – думата на годината за водещите централни банки

2025 година бе поредното доказателство, че в политиката и икономиката няма нищо сигурно – както у нас, така и по света. Investor.bg обобщава най-важното от изминалите 12 месеца в годишната си секция „Икономиката през 2025“.

Ако трябва да определим действията на водещите централни банки по света през тази година с една дума, то тя би била „предпазливост“. Повишената несигурност по цялото земно кълбо през 2025 г. накара повечето гуверньори и техните колеги да действат изключително внимателно в старанието им едновременно да ограничават ценовия натиск, но и да не пречат на икономическия растеж по неговия собствен курс.

Не е изненадващо, че през тази година почти не видяхме резки понижения на лихвените проценти от страна на ключовите парични власти. Редица въпроси възникнаха още през януари – като например дали американският президент Доналд Тръмп наистина ще разпали световна търговска война (както и направи за известен период от време). Несигурност продължи да произтича и на фона на продължаващата война на Русия в Украйна, покачващото се напрежение между Израел и „Хамас“ и още редица конфликти, които все така поставяха под съмнение икономическия растеж в глобален мащаб.

Ето как избраха да действат водещите централни банки през тази година.

Европейската централна банка

След осем поредни намаления на лихвените проценти от юни 2024 г. насам, Европейската централна банка (ЕЦБ) прекрати цикъла по облекчаване на паричната политика през лятото, след като инфлацията в еврозоната започна да циркулира все по-трайно около целта от 2%. Базираната във Франкфурт финансова институция запази разходите по заемите без промяна на ниво от 2% и на последното си заседание за годината, проведено на 18 декември.

Последните данни показаха, че общата годишна инфлация в еврозоната се е ускорила леко през ноември, оставайки близо до целта на паричния орган. Тя е достигнала 2,2% през месеца, което е с 0,1 процентни пункта повече спрямо предишния месец, показа доклад на европейската статистическа служба Евростат. Базисната инфлация, която изключва волатилни елементи като храни и енергоносители, за пореден месец е останала без промяна на ниво от 2,4%.

Представителите на ЕЦБ изглеждат спокойни относно перспективите пред инфлацията и засега не са склонни да променят лихвените проценти допълнително. Главният икономист на паричния орган Филип Лейн заяви неотдавна, че той и колегите му са уверени, че забавянето на ръста на заплатите ще им помогне да постигнат устойчива инфлация около целевото ниво.

Все пак притеснения има. Гуверньорът на Ирландската централна банка Габриел Маклуф заяви по-рано, че макар ЕЦБ да е „в добро положение“ по отношение на инфлацията, би било грешка да се заключи, че целта е постигната „изцяло“, тъй като цените на услугите и храните продължават да растат бързо.

Други се тревожат за риска от продължителен период на твърде бавна инфлация заради силното евро и предизвикателствата пред икономическия растеж. Заместник-председателят на ЕЦБ Луис де Гиндос обаче омаловажи тези опасения и нарече настоящото ниво на лихвите „правилното“.

Но Де Гиндос се тревожи и за икономическата стабилност.

„Уязвимостта остава повишена предвид несигурността около геоикономическите тенденции и крайното въздействие на митата на американския президент Доналд Тръмп в една нестабилна международна среда“, каза на скорошно събитие централният банкер.

Той посочи като притеснения „високите оценки и концентрацията на финансовите пазари, експозициите към кредитен риск за компании, чувствителни към митата, и държавен риск в някои големи развити икономики“.

На този фон Луис де Гиндос заяви, че поддържането на устойчивостта на банките и на по-широката финансова система е „ключово“, като призова за по-строг мониторинг за небанковия сектор.

Централните банки и финансовите регулатори по света напоследък предупреждават за рискове за финансовата стабилност, идващи от завишените оценки на компании, свързани с изкуствения интелект (AI), предизвикателствата пред независимостта на Федералния резерв и бързия растеж на стейбълкойните.

Германската централна банка предупреди, че геополитическото напрежение, търговските конфликти и нарастващият публичен дълг в Европа натежават върху стабилността на германската финансова система, добавяйки риска от рязък пазарен спад, при положение че цените на акциите и облигациите вече са „значително завишени“.

Международният валутен фонд (МВФ) миналия месец също подчерта опасностите, идващи от небанковите институции, като посочи, че традиционните банки могат да понесат „значителен“ удар по капитала, ако се появят проблеми в тези части на системата, включително хедж фондове и алтернативни управляващи активи.

Интересен факт е, че настоящите решения на ЕЦБ са в рамките на двугодишния процес по подмяна на по-голямата част от Изпълнителния съвет на паричния орган, включително и на председателя Кристин Лагард.

Федералният резерв

За централната банка на САЩ годината съвсем не беше лека. Федералният резерв се сблъска с тежки месеци не само заради породената от митата несигурност, но и заради постоянните атаки от страна на президента Доналд Тръмп, който упорито настояваше за рязко намаление на лихвите. Той многократно си позволи да обиди председателя на финансовата институция Джером Пауъл, търсеше вратички в закона, които да му позволят да го уволни, и опита да отстрани един от членовете на Управителния съвет – Лиса Кук.

(Продължава на следващата страница)