Петър Чобанов: Снижаването на инфлацията зависи от калибрирането на фискалната политика

Преди очакваното присъединяване на България към еврозоната непосредственото предизвикателство е успешно навигиране на окончателното снижаване на инфлацията до средните за Европейския съюз (ЕС) равнища. Това може да стане с внимателно калибриране на фискалната политика в отговор на динамиката на основната инфлация. Това изказване направи при откриването на „Финансов форум 2024“, организиран от „Капитал“, доц. Петър Чобанов, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“.

„Ефективният контрол на натиска върху заплатите и цените в България не трябва да бъде административен, а организиран въз основа на качествени данни, резултати и ефективен трипартитен диалог между основните участници“, коментира той.

Според него при забавяща се инфлация българската икономика ще бъде по-добре подготвена да поеме ефектите от фискалното затягане, което поставя началото на вечната дискусия за фискална консолидация, предпазливост и дисциплина, за да се осигури бюджетен капацитет и фискално пространство в случай на бъдещи шокове.

„Необходима е нова формулировка на приоритетите на фискалните разходи, съчетана с проактивно управление на публичния дълг, което включва и огромния потенциал на емисиите от вътрешен дълг“, заяви подуправителят на БНБ. И напомни, че основният политически инструмент за подобрение с доказан ефект е поредица от добре проектирани и оптимално ръководени структурни реформи особено в социалната сфера. Те биха повишили растежа на производителността и устойчивостта на дълга, като в същото време ще ускорят икономическото сближаване с ЕС.

Доц. Чобанов подчерта огромното значение на синергичната връзка между паричната и фискалната политика както в страната, така и в света. „Винаги трябва да следим фискалните развития в големите държави и нашите основни търговски партньори поради факта, че настоящите повишени лихвени проценти, насочени към борба с инфлацията, трябва да са съчетани с адекватни фискални политики, особено в среда с висок публичен дълг. Така рисковете за икономическия растеж се очаква да бъдат контролируеми, адаптивни и предвидими“, отбеляза той.

Според наднационални оценки (напр. МВФ) световният растеж се предвижда да гравитира около 3,1% през тази година и 3,2% догодина. Той отбеляза, че прогнозите за 2024 г. и 2025 г. са повишени поради положителните резултати в Съединените щати и нововъзникващия пазар като цяло.

„Освен това фискалната подкрепа в Китай също играе съществена роля за подобряване на глобалната икономическа активност“, отчете подуправителят на БНБ, но напомни, че международните прогнози за 2024 г. и 2025 г. са под историческите 20-годишни средни стойности преди пандемията главно заради затягането на паричната политика от централните банки, както и заради умерената фискална подкрепа за разлика от периода на COVID-19.

Въпреки това, по думите му, на световно ниво инфлацията изглежда се забавя повече от очакваното в повечето региони. Същевременно обаче все още има значителни проблеми с предлагането.

Доц. Чобанов добави, че независимите прогнози за предстоящата глобална инфлация се ревизират в посока надолу и показват по-стабилен и устойчив икономически растеж. Той е на мнение, че вероятността от твърдо приземяване е намаляла значително, след като рисковете за глобалния растеж като цяло се управляват.

Според него възниква въпросът дали по-бързата дезинфлация би могла допълнително да улесни финансовата среда. „Неограничителната фискална политика има потенциала временно да доведе до по-висок растеж, но също така да провокира неблагоприятен риск от скъпоструваща корекция в средносрочен и дългосрочен план, особено по отношение на публичните финанси и дългосрочната устойчивост“, посочи макроикономистът.

Той е убеден, че трябва да се постави акцент върху структурните реформи, които имат пряк ефект върху производителността особено по отношение на подобренията в мрежите за социална защита, които биха могли да доведат до положителни вторични ефекти.

Доц. Чобанов отчете и негативния момент, свързан с евентуални нови сътресения при цените на суровините, свързани с геополитическите развития – включително политическата несигурност в региона на Червено море, съчетани с допълнителни изкривявания на веригата за доставки. Той допусна, че ситуацията може да доведе до допълнително затягане на паричната политика. Затова трябва да се обърне специално внимание и на развитието на пазара на имоти в световен мащаб и особено в Китай, което има потенциал да попречи на положителните подобрения в растежа.

Доц. Чобанов настоя за международна координация в сферата на частните инвестиции, екологосъобразен устойчив растеж по отношение на политиките по изменението на климата като цяло. „Тясното сътрудничество в области от общ интерес е от решаващо значение за прехода към възобновяема енергия и за изграждането на издръжлива и устойчива икономика. Тясното наднационално сътрудничество с ЕС и ОИСР също има потенциал да подобри представянето на България в сфери като здравеопазване, образование, изкуствен интелект и инвестиции“, прогнозира подуправителят на централната банка.

Той е убеден, че това е пътят, по който страната ни може да преодолее хроничните пречки пред перспективите за растеж на националната икономика – международно сътрудничество в дух на взаимно уважение, силна фискална рамка, фокусиране върху фискалната дисциплина, гъвкав пазар на труда и реформирани механизми на мрежите за социална защита. „Времето да действаме в унисон, хармония и съгласие – бизнес, академични среди, синдикални организации и правителство – е сега“, подчерта Петър Чобанов.