Защо пазарите следят не само какво, но и как го казват централните банки

Лихвените проценти няма да се върнат към нулата - централните банки го знаят, пазарите на облигации го отразяват в цените, а пазарите на акции се страхуват. Централните банки трябва да направят повече, за да предадат това послание.

Не е важно обаче само какво казват те, но и как го казват, пише за Financial Times Джумана Салехийн, главен икономист за Европа и ръководител на инвестиционните стратегии във Vanguard (Europe). В скорошен анализ Харун Мумтаз, Роксан Шпицнагел и Салехийн проучват как се движат цените на активите след комуникация от Английската централна банка (АЦБ) – речи, съобщения за паричната политика и пресконференции.

Те откриват, че цените на активите реагират по различен начин на това как се предава новата информация за бъдещата посока на политиката. Изказванията на членовете на Комисията по парична политика (MPC) имат по-мощно влияние върху средносрочната до дългосрочна доходност на британските ДЦК, отколкото съобщенията за лихвените проценти и пресконференциите.

Доказателствата са по-силни за САЩ. Федералният резерв предпочита да не изненадва пазарите. Речите на председателя на Фед са по-важни от съобщенията на Федералната комисия за отворения пазар (FOMC) за цените на акциите в САЩ и доходността по средносрочните и краткосрочни облигации.

Измерването на добрата комуникация не е лесно. Но сложната комуникация обикновено е последвана от по-голяма волатилност на цените на активите, което е нежелателно от макроикономическа гледна точка.

Въпросът, разбира се, е сложен. Причина за сложната комуникация може да бъде лошият избор на думи и липсата на яснота в мисленето. Но тя може да се дължи и на предизвикателна икономическа среда. Това може да затрудни прогнозирането накъде се движи икономиката и би усложнило подходящия отговор на паричната политика. Например, когато икономиката беше засегната от шокове като пандемията и войната в Украйна, централните банки трябваше да работят с нови концепции и данни, за да определят най-добрия курс на политиката. Въз основа на езиковата структура и думите авторите на проучването откриват, че комуникацията на АЦБ е станала по-сложна с времето, тъй като средата е станала по-предизвикателна. Сложната комуникация може също да бъде резултат от конфликт между членовете на Комисията по парична политика - може да е трудно да се предадат различията във възгледите по прост начин.

Но важността на комуникацията е особено уместна сега, тъй като пазарите обсъждат колко дълго ще продължат високите лихви. Добрата политика, наред с късмета, се смятат за ключа към Голямата умереност от 1987-2006 г. - период на икономическа стабилност и ниска пазарна волатилност. След пандемията, войната в Украйна и продължаващото геополитическо напрежение има опасения, че навлизаме в период на голяма нестабилност.

Цикличният и структурният компонент на лихвените проценти несъмнено са се увеличили. Цикличната позиция на лихвените проценти се определя от централните банки. Когато инфлацията е висока и растежът е устойчив, те поставят основната лихва над неутралния лихвен процент  - нивото, при което икономиката е в равновесие. Това е ситуацията днес. Фед, ЕЦБ и АЦБ заявиха, че лихвите са рестриктивни и ще останат такива за известно време.

Според авторите на доклада лихвите ще се отдръпнат от своите циклични върхове през 2024 г. С връщането на икономиката към равновесие цикличният компонент ще падне до нула. Но изследването показва, че неутралната реална лихва в САЩ се е увеличила с около 1 процентен пункт след голямата рецесия, последвала финансовата криза от 2007-8 г., до около 1,5% днес, което прави неутралната номинална лихва около 3,5%. Вътрешни оценки показват, че неутралните лихви в Обединеното кралство и еврозоната са се увеличили с подобен процент.

Следователно средните лихвени проценти през следващото десетилетие ще бъдат значително по-високи от тези в предходното. Ако стане така, това ще има дълбоки последици за правителствата, пазарите и инвеститорите.

Федералният резерв предоставя предвижданията на своите ръководители за дългосрочните лихвени проценти чрез своите точкови диаграми на индивидуалните им прогнози. Но Фед се забави с промяната на посланието си за неутрална лихва: дългосрочният лихвен процент беше над 4% през 2012 г. и спадна под 3% едва през 2016 г. ЕЦБ и АЦБ не са склонни да дават насоки за неутралната лихва.

Това е поради от страха да не се объркат нещата и несигурността около оценяването на неутралния лихвен процент. Но добрата комуникация – т.е. тази, която е ясна и проста – е един потенциален начин за смекчаване на волатилността, осигурявайки на финансовите пазари котва относно средносрочните лихвени проценти. Просто казано, речите помагат на паричната политика да си свърши работата. Навременното предаване на посланието за неутралната лихва е от изключително значение. То влияе върху цените на активите и финансовите условия, които са важен канал за предаване на паричната политика. Монетарните власти обаче могат да се справят по-добре - те трябва да се ангажират с неутралната лихва и да говорят за нея, завършва Салехийн.