Йоловски: Над 6100 киберинцидента е имало в публичния сектор от началото на годината

От началото на година до момента са регистрирани над 6100 киберинцидента в публичната сфера. Това заяви министърът на електронното управление Александър Йоловски, който участва в представянето на резултатите по проект, свързан с развитието на Националния координационен център и с българска екосистема за киберсигурност. 

Министър Йоловски уточни, че това са инциденти, свързани само с публичния сектор и не засягат критичната инфраструктура. Като пример за увеличаващите се киберзаплахи, той посочи данните от миналата 2022 г., когато регистрираните инциденти са 4100 и коментира, че това „изобщо не са малки числа“.

„Дигитализацията и киберсигурността са две страни на една и съща монета. Дигитализацията е невъзможна без обратната страна, а именно киберсигурността“, каза Йоловски, цитиран от БТА. Според него в България и цяла Европа темата за споделяне на информация и киберсигурността става все по-актуална заради непрекъснатото развитие на технологиите, включително и на изкуствения интелект. 

„Нито една стратегия за киберсигурност не трябва да изпуска инвестициите в услуги и оборудване, но и инвестициите в хора. Ние лесно можем да закупим определени продукти, да внедрим определени решения, но ако нямаме хората, които да обезпечат тяхната дейност, задачата не е изпълнена. Именно за това е важно да се учим от грешките в миналото и да правим все по-големи инвестиции в хората“, смята министърът на електронното управление. 

Йоловски подчерта, че в България има добри специалисти в областта на информационните и комуникационните технологии, както и „добра банка от фирми“, които работят за българския и чуждите пазари. Според него на ниво Европейски съюз се забелязва липса на достатъчно специалисти както в областта на информационните технологии, така и в киберсигурността. „Другите държави членки също инвестират много в тази посока. България не бива да изостава назад. Оживяването на екосистемата е от ключово значение“, посочи Йоловски. 

Той даде три примери за изводите, които страната ни е направила в тази област и подобренията, върху които е работила. Първият пример бе свързан с проблемите с Търговския регистър отпреди няколко години. Йоловски припомни, че това е довело до създаване на хранилище за резервни копия на критични данни, като към настоящия момент общо 36 администрации съхраняват резервни копия на данните си там. Вторият пример е с повишения брой DDoS атаки (атаки за отказ от услуги) след началото на войната в Украйна. Министърът увери, че в кратки срокове държавата е предприела мерки, за да създаде и надгради защитен интернет възел, така че да се предоставя централизирана услуга за защита от такива атаки. 

„Към настоящия момент работи много добре. Има 55 централни администрации, които са защитени и този брой непрекъснато се увеличава“, обясни министърът. Третият пример, който даде министърът на електронното управление, бе свързан с теча на данни от Националната агенция по приходите (НАП). „След този теч НАП направи невероятно важна инвестиция в подновяване на цялата си инфраструктура“, подчерта Йоловски. 

„За да се предпазваме в бъдеще, трябва да правим инвестиции сега“, каза в заключение министърът. 

Основната цел на представения днес проект „Разгръщане на мрежата от Национални координационни центрове с държавите членки" е свързан с развитието на Националния координационен център у нас и на активна и ангажирана българска екосистема за киберсигурност с много партньори в публичния и частния сектор, както и в академичните среди. Националният координационен център ще служи като национална точка за контакт по всички теми, свързани с киберсигурността по проекта, обясниха от министерството. Предвижда се и създаването на програма за финансова подкрепа, която ще подпомогне малки и средни предприятия в усвояването на най-съвременни решения за киберсигурност.