Главният съветник на Зеленски смята, че Украйна се приближава до сделка с Путин

Главният преговарящ на Украйна с Русия Кирило Буданов заяви, че вижда напредък към възможно мирно споразумение с Кремъл. Според него решение за прекратяване на войната може да бъде постигнато сравнително скоро, предава Bloomberg.

Макар че преговорите за прекратяване на най-кървавия конфликт в Европа след Втората световна война досега не са дали значими резултати, началникът на офиса на украинския президент Володимир Зеленски изрази оптимизъм, че разговорите се развиват към уреждане на конфликта. Бившият ръководител на военното разузнаване на Украйна каза още, че Русия също иска да спре войната.

„Всички разбират, че войната трябва да приключи. Затова и преговарят“, посочва Буданов в интервю за Bloomberg, взето на 4 април. „Не мисля, че ще отнеме още много време.“

Кирило Буданов си изгради репутация като човек, който планира и понякога лично ръководи дръзки операции срещу руските сили, докато оглавяваше военното разузнаване на Украйна от 2020 г. до януари тази година. Тогава Зеленски го назначи за ръководител на президентската си канцелария. Той е ключова фигура в украинския преговорен екип в тристранните разговори със САЩ и Русия, целящи прекратяване на войната, която вече навлезе в петата си година.

Буданов играе и водеща роля в наблюдението на обмена на военнопленници с Русия, чрез който стотици украинци са се завърнали у дома. Макар вече да работи в цивилната администрация, той запазва военния си ранг генерал-лейтенант, което му дава рядка перспектива върху политическите и военните предизвикателства пред Украйна.

Буданов призна, че и двете страни досега поддържат „максималистични“ позиции в преговорите, които се водят с посредничеството на САЩ, но изрази убеждение, че те постепенно ще се сближат в търсене на компромис.

Според него Русия има ясна мотивация да постигне сделка. „За разлика от нас, те харчат собствените си пари“, каза той. „Става дума за огромни суми - вече в трилиони.“

Началникът на офиса на украинския президент обаче отказа да коментира как би изглеждал възможен компромис по отношение на териториите – най-сложният въпрос в преговорите.

„Все още не е взето окончателно решение“, каза той. „Но по принцип всички вече ясно разбират границите на приемливото. Това е огромен напредък.“

Кирило Буданов се отличаваше сред украинците в първите години на руската инвазия със своите изключително оптимистични прогнози за развитието на войната. Настоящата му положителна оценка за състоянието на преговорите не изглежда да се споделя от някои руски представители.

Според двама източници, близки до Кремъл, реален напредък в преговорите почти няма, като дискусиите до голяма степен са блокирани по въпроса за гаранциите за сигурност за Киев. Според тях решаването на конфликта би изисквало по-широко споразумение между Москва и Киев с участието на САЩ и Европа, чиито лидери обаче не са единни по въпроса как трябва да приключи войната.

Единственият осезаем резултат от разговорите тази година е, че и двете страни са очертали позиции, които са неприемливи за другата, посочват източниците.

Кирило Буданов изтъкна, че ключово постижение на мирните преговори е поддържането на ангажимента на администрацията на американския президент Доналд Тръмп като посредник. Той каза, че Украйна очаква водещите пратеници на Белия дом в разговорите – Стив Уиткоф и Джаред Къшнър – да оглавят американска делегация в Киев, вероятно още следващата седмица, което би било първото им посещение в Украйна от началото на войната.

Посещение в Киев е обсъждано, но Белият дом все още не е насрочил дата, според американски източник, запознат с въпроса.

Украйна търси яснота относно характера на американските гаранции за сигурност, които да предотвратят бъдеща руска агресия като част от евентуално мирно споразумение. Това вероятно ще бъде ключова тема в разговорите с пратениците.

Путин иска Украйна да изтегли войските си от Донецка област в източната част на страната, включително от райони, които руските сили никога не са контролирали във войната, дефакто започнала още през 2014 г. Украйна настоява конфликтът да бъде замразен по сегашната фронтова линия, докато САЩ са предложили създаването на т.нар. свободна икономическа зона там.

Украйна остава силно зависима от военна и финансова помощ от своите чуждестранни съюзници, водени от Европейския съюз (ЕС), и рискува да остане без средства през следващите два месеца, ако не бъде осигурено жизненоважно финансиране. Страната все още не е получила първия транш от обещаните 90 млрд. евро финансиране от ЕС след вето на унгарския премиер Виктор Орбан и не е изпълнила всички ангажименти, изисквани от Международния валутен фонд (МВФ) за отпускане на допълнителна помощ.

Икономиката на Русия също е под нарастващ натиск с увеличаващ се бюджетен дефицит заради огромните военни разходи и помощта за бизнесите, засегнати от западните санкции. Скокът в световните цени на петрола вследствие на войната на САЩ и Израел в Иран донесе на руския президент Владимир Путин неочаквани приходи, които могат временно да подпомогнат финансирането на агресивните му политики.

Според Буданов това предимство може да се окаже краткотрайно, тъй като войната в Иран може скоро да приключи.

Той призна, че Русия не страда от недостиг на войници и може да мобилизира потенциален резерв от 23,5 млн. души, ако е необходимо - значително повече от възможностите на Украйна, която се сблъсква с дефицит.

„Това е оценка от времето, когато бях ръководител на военното разузнаване, въз основа на доклад, изготвен в края на 2025 г. за мобилизационния капацитет на Русия за Путин“, каза той. „Прочетох го в оригинал. Няма проблеми – и няма да има през следващите години.“

Въпреки това предимството на Русия по отношение на човешкия ресурс не се превръща в реални успехи на бойното поле, тъй като Украйна залага на иновации във войната с дронове, за да поддържа баланс на силите. Украинските войски са провели няколко ефективни операции тази година.