Готова ли е Европа за обща армия?

Европа се бори за собственото си обединение в опит да посрещне предизвикателствата от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през последните четири години, пише CNBC в материал.

Заплахата от Русия и нарастващото напрежение със САЩ при президента Доналд Тръмп подхраниха предположенията, че отговорът на разделението, излишъците и дублирането на европейските отбранителни усилия е единна европейска армия. Идеята е почти толкова стара, колкото и европейското сътрудничество след Втората световна война, но стана обект на интензивна дискусия през 2026 г.

На Световния икономически форум (WEF) в Давос Андриус ​​Кубилюс, комисар на Европейския съюз по отбраната и космоса, заяви пред CNBC, че ЕС трябва да обмисли създаването на постоянна военна сила от 100 хил. войници, за да може да „се сражава като Европа“.

Той направи коментара си, след като испанският външен министър Хосе Мануел Албарес заяви пред Ройтерс, че континентът трябва „да се съсредоточи върху правилното интегриране на своята отбранителна индустрия“, тъй като „съвместните усилия биха били по-ефективни от 27 отделни национални армии“.

Но върховният представител на блока по външната политика и сигурността Кая Калас предупреди, че общоевропейска армия би била „изключително опасна“, добавяйки, че нейните поддръжници „не са обмислили това от практическа гледна точка“. „Ако вече сте част от НАТО, не можете да създадете отделна армия“, каза тя.

Укрепване на европейския стълб

Идеята за обща европейска армия се повдига за първи път през 1951 г., когато Франция предлага съвместни сили, които да противодействат на Съветския съюз и да гарантират, че превъоръжаването на Германия не заплашва съседите ѝ. Но предложението е отхвърлено във френския парламент три години по-късно.

Анализ на Center for Strategic and International Studies, публикуван през февруари миналата година, призовава европейските лидери да възобновят дискусиите и по-високите разходи да вървят ръка за ръка с реформата и интеграцията на европейските отбранителни сили.

„Това е голямо предизвикателство, защото европейските армии не са предназначени да работят помежду си. Те са предназначени да работят със Съединените щати“, каза пред CNBC Макс Бергман, директор на програмата за Европа, Русия и Евразия в Center for Strategic and International Studies, който е автор на доклада.

По думите му реакцията на Европа на една война би била „много объркана“. Той добавя, че армиите на страните използват различни видове оборудване и „харчат много пари, но не координират как ги харчат. Има много излишъци, дублиране, както и неефективност“.

През последните години Европейската комисия обеща да повиши конкурентоспособността и иновациите на европейската отбранителна индустрия. За да се справят с някои от неефективностите в настоящата система, лидерите също така се споразумяха да засилят усилията за съвместно снабдяване с боеприпаси, противовъздушна и противоракетна отбрана, както и с наследени системи, с общ бюджет от 310 млн. евро.

Някои европейски лидери предложиха Европа да се съсредоточи върху укрепването на позицията си в НАТО, вместо да се стреми към независими въоръжени сили. Финландският президент Александър Стуб заяви пред CNBC на Световния икономически форум миналия месец, че отбранителните способности на региона трябва да се „използват на национално ниво и в НАТО, а не като армия на ЕС“.

„Трябва да укрепим европейския стълб на НАТО“, каза той, добавяйки: „Правим две неща: засилваме отбранителната си индустрия... и от друга страна, увеличаваме възможностите на европейските държави.“

Някои скорошни проучвания показват, че настроението се е променило, откакто Русия започна пълномащабната си инвазия в Украйна преди четири години.

Проучване Евробарометър на ЕС показа, че подкрепата за обща политика на ЕС в областта на отбраната и сигурността се е увеличила през последното десетилетие. Тя е била 76% през 2014 г. след руската инвазия и анексиране на Крим и стига 81% през пролетта на 2025 г., най-високата стойност от 2004 г. насам.

Когато европейците бяха попитани за подкрепа или противопоставяне на създаването на регионална армия, която да включва сили от собствената им страна, 61% от анкетираните в Литва са подкрепили идеята, според анкета на YouGov от октомври миналата година. В Германия 59% от анкетираните са подкрепили предложението, докато в Испания този дял е бил 58%. Повече от половината от анкетираните в Дания (56%) и Франция (55%) също застават зад идеята.

„От електорална гледна точка това в никакъв случай не е губещ вариант“, посочва Бергман пред CNBC. „Някои от последните проучвания показват, че европейците са много притеснени за собствената си сигурност. Те смятат, че потенциалът за война е много реален... те искат, в известна степен, радикална промяна, когато става въпрос за отбрана“, посочи още.

Някои експерти по сигурността са скептично настроени относно идеята за суверенна европейска армия, която би спечелила гласовете на избирателите, дори в несигурни времена.

Гунтрам Волф, старши сътрудник в Bruegel, който специализира в икономика на отбраната и европейското превъоръжаване, заяви, че идеята за суверенна европейска армия е „доста малко вероятна, освен ако обстоятелствата не се променят драстично“. Той твърди, че гражданите в цяла Европа биха предпочели, ако техните страни работят за съвместна отбрана.

„Гражданите като цяло са разбрали, че това би било по-ефективно и би струвало по-малко. С войната срещу Украйна и разпадащите се трансатлантически отношения европейските граждани започнаха още повече да подкрепят по-дълбоката европейска отбранителна интеграция“, каза той пред CNBC.

По-голямото европейско сътрудничество в областта на отбраната е популярно в цяла Европа, но има и предизвикателства, предупреди Лиана Фикс, старши сътрудник за Европа в аналитичния център Council on Foreign Relations.

„От военна гледна точка най-важните въпроси за решаване са вземането на решения и европейските командни структури. Досега всички все още разчитат на структурите на НАТО“, отбелязва тя.

Ангажиментите към НАТО

На срещата на върха на НАТО в Хага миналата година държавите членки обещаха да увеличат разходите за отбрана, за да постигнат нова цел от 5% от брутния вътрешен продукт (БВП), след натиск от Тръмп.

Испания беше единствената, която се отказа от ангажимента. Премиерът Педро Санчес заяви, че страната ще ограничи военния си бюджет до „достатъчно и реалистично“ ниво от малко над 2% от БВП.

В интервю за CNBC на Световния икономически форум министърът на икономиката на Испания Карлос Куерпо заяви, че страната трябва да „използва по най-добрия начин“ парите си „по отношение на реалното укрепване на нашата армия, нашата отбранителна промишленост и нашия суверенитет, що се отнася до отбраната и сигурността“.