България е в средата на глобална класация за военна мощ

България попада в средата на класация за военна мощ, заемайки 61-ро място от общо 145 анализирани държави в индекса на GlobalFirepower (GFP) за 2025 г., представен на сайта на Европейската комисия (ЕК).

Подреждането на GFP се основава на потенциалния капацитет на всяка страна за водене на война по суша, море и въздух чрез конвенционални средства. Резултатите включват стойности, свързани с човешката сила, оборудването, природните ресурси, финансите и географията, представени от над 60 отделни фактора, използвани при формулирането на мярката PowerIndex. Колкото по-малък е индексът, толкова по-силна е съответната държава и толкова по-голям е нейният конвенционален военен капацитет.

Индекс със стойност 0,0000 е теоретичен идеал, който реалистично е непостижим.

Лидер в подреждането са САЩ с индекс от 0,0744, подкрепяни от огромен бюджет за отбрана и най-голям въздушен боен капацитет. Страната разполага и с втория по големина военен човешки ресурс – над 150 млн. души, в това отношение тя е изпреварена единствено от Китай, която разполага с над 764 млн. души като ресурс. САЩ регистрират и най-голям бюджет за отбрана – 895 млрд. долара, колкото следващите девет страни, взети заедно. Тези средства поддържат флот от самолетоносачи, глобални сателитни мрежи, развойна дейност и средства за възпиране.

Втори в класацията е Китай с коефициент от 0,0788. Страната демонстрира икономическа мощ и бързо нарастваща армия. Военният бюджет на страната достига 267 млрд. долара, като основното предимство тук е разчитането на местно производство, което осигурява на Пекин важна роля в Азия.

Русия завършва челната тройка с коефициент от 0,0788, която разчита на сухоземна мощ в лицето на широк парк от танкове, както и на значителното си географско присъствие. Бюджетът ѝ за отбрана достига 126 млрд. долара.

Веднага след тях е Индия, чието огромно население ѝ дава предимство при военния човешки ресурс. Страната е вложила през 2025 г. 75 млрд. долара в отбранителния си сектор.

Разпределение на страните в Европа по военна сила. Графика: ЕК/GlobalFirepower

Мястото на България

Страната ни заема 61-ро място в класацията с индекс от 1,2522. Пред България се нареждат Азербайджан (1,2531) и Мароко (1,1273). Точно след нея са Белгия (1,2564) и Сърбия (1,2576).

Погледнато в детайли, прави впечатление, че GFP подчертава липсата на висок външен дълг и стабилната финансова среда. Въпреки това България изостава по отношение на военната техника и размера на армията. Официално страната разполага с около 36 хил. активни военнослужещи и едва 3000 души в запас. И макар България да записва внушителните 6724 бронирани превозни средства и 334 танка, голяма част от този капацитет се нуждае от модернизация.

При въздушната сила България разчита на 71 летателни апарата, от които едва 11 изтребителя.

И все пак най-големият проблем си остава демографията. GFP отчита, че едва 2,6 милиона българи са годни за служба, като младежите, които всяка година достигат пълнолетие, са едва около 61 хил.

За сравнение, съседна Гърция, която е поставена на 30-о място, разполага с над 142 хил. активни войници, 178 модерни изтребителя и 1344 танка.

България поддържа военен бюджет от порядъка на 2,48 млрд. долара, или 2% от брутния си вътрешен продукт, каквато е и целта на НАТО.

Силните и по-слабите в НАТО

Войната на Русия в Украйна доведе до увеличаване на колективните разходи за отбрана в НАТО до рекордните 2,77% от БВП през 2025 г., като новата цел е 5% от БВП до 2035 г.

Макар Европа и Канада да бележат исторически скок в отбранителните си бюджети, балансът на силите в НАТО все още се диктува от Вашингтон. САЩ отделят 3,19% от своя БВП за отбрана, което в реални цифри означава одобрен за 2026 г. бюджет от над 1 трлн. долара.

Все пак отличникът в рамките на алианса е Германия, след като правителството в Берлин пренебрегна дълговата спирачка  и обяви разходи за отбрана в размер на 114 млрд. долара, или 2,3% от БВП на страната. По този начин Германия се затвърждава като най-големият двигател в разходите за отбрана в Европа, следвана от Великобритания (89 млрд. евро) и Франция (68 млрд. евро).

Засилване на източния фланг

Ако измерим приноса на страните като дял на разходите за отбрана от собствената им икономика, най-големите отличници на НАТО се намират най-близо до Русия. Начело на тази класация е Полша, която се стреми към разходи в размер на 5% от своя БВП – рекорд, който я поставя пред САЩ. През 2025 г. страната задели 57 млрд. долара за отбрана, което представлява 4,8% от нейната икономика.

Прибалтийските страни и Румъния следват с разходите между 2,5% и 3,5% от БВП. Естония се откроява с разходи в размер на 2,4 млрд. долара, или 5,4% от БВП. По-голяма част от тези разходи отиват за превъоръжаване – противовъздушна отбрана, дронове и запаси от боеприпаси. В това отношение Естония планира да похарчи 3,4 млрд. евро до 2029 г.

Военният бюджет на Литва достига 4% от БВП, или около 4,7 млрд. евро. Латвия я следва с 2,1 млрд. евро, което се равнява на 4,73% от БВП.

Междувременно Румъния се утвърждава като регионален лидер по западното Черноморие с разходи за отбрана от 10 млрд. долара. Голяма част  от средствата се насочват към инфраструктурни проекти, включително превръщането на авиобазата „Михаил Когълничану“ край Констанца в най-голямата военновъздушна база на НАТО в Европа

Ситуацията на Балканите

По отношение на бюджета за отбрана България заема едва пето място, като е изпреварена от Турция (51,4 млрд. долара), Румъния (10 млрд. долара), Гърция (8,4 млрд. долара) и Сърбия (2,88 млрд. долара). След страната ни се нареждат Хърватия (1,3 млрд. -1,5 млрд. долара), Албания и Северна Македония – където разходите варират от 300 до 500 млн. долара.

При общата военна мощ лидер на Балканите е Турция с коефициент от 0,1902, следвана от Гърция (0,5337) и Румъния (0,8984). Под страната ни остават Сърбия (1,2576), Хърватия (1,5074) и Албания (1,6815). Северна Македония е с коефициент от 2,4042.