Призракът на хлорното пиле*

Последната тревога на враговете на споразумението е, че то ще засили индустриализацията на европейското земеделие, ще доведе до по-нататъчното му окрупняване, и в крайна сметка ще предизвика загуба на работни места, много запустели земи и селски дворове, и огромни щети за околната среда и биоразнообразието.

Голямата разлика между двата най-големи пазара в света е, че в Европейския съюз винаги е бил валиден „принципът на предпазливостта“ - според него, когато един производител реши да наложи на пазара нови продукти, преди това трябва да докаже, че са абсолютно безвредни за здравето. Докато в САЩ нещата не стоят точно така. От ключово значение е този принцип да остане валиден и след отпадането на всички търговски ограничения.

Само така европейците ще имат гаранцията, че купуват храни от най-високо качество, с ясна технология за производство. На етикетите трябва да пише ясно и разбираемо откъде идва продуктът, от какво е произведен и какви съставки съдържа.

Според прогноза на Мюнхенския икономически институт ifo, изработена по поръчка на Европейския парламент, след влизането в сила на TTIP създаваната добавена стойност в хранително-вкусовата промишленост ще падне с 0.7 процента (в най-развитите страни, като Германия и Франция, дори с 0.9 процента). Докато за САЩ прогнозата е увеличение от 0.4 процента. Нека отбележим обаче, че ifo обещава на България ръст на БВП от почти 5%, или около 4 млрд. лева годишно, заради ефекта от TTIP.

"Ползите от споразумението ще бъдат усетени във всички сектори, с изключение на селскостопанския", коментира директорът на Центъра за външна търговия към ifo Габриел Фелбермайр пред вестник TAZ. В момента Европа се радва на положително салдо в търговията със САЩ в хранителния сектор (около 6 млрд. евро). Но споразумението ще промени това. „В този сектор ЕС трябва да положи много повече усилия, защото ще се усети негативен ефект“, подчертава Фелбермайр. Някои сектори ще бъдат засегнати особено тежко – като например испанското производство на плодове и зеленчуци, където се очаква спад от цели 3%, или германската млекарска индустрия - спад от 1.9%. Само някои страни, като Португалия, ще усетят положителен ефект в производството на растителни масла. Но истината е, че тези загуби няма да се усетят особено драматично, защото дори и сега земеделските производители от ЕС получават между 40 и 60 процента от своите приходи не от продажби, а от субсидиите на ЕС.

Като цяло ефектът от TTIP ще е положителен, защото аграрният сектор представлява само 4% от общия износ на ЕС за САЩ - около 15 млрд. евро. За сравнение експортът на машини и съоръжения е четири пъти по-голям – близо 60 млрд. евро. Поради което очакванията са ползите от другите сектори да компенсират негативните последици за земеделието.

Кой ще спечели от отпадането на вносните мита за селскостопански продукти, които в момента са 12% за ЕС и 7% за САЩ? Най-вече - производителите на мляко, на специални месни продукти и вино.

България е особено чувствителна към освобождаването на търговията с аграрни стоки от мита и такси. Рисковете за страната може да намерят проявление в три посоки:

- България все още се радва на добре запазено генетично разнообразие. Така че всеки компромис с вноса на ГМО от САЩ може да засегне индустрията за биохрани, която през последните години набира скорост и има голям потенциал за развитие;

- При сегашните мита вносът на храни от САЩ не е особено рентабилен. Ако тази преграда падне, българският производител ще претърпи пореден удар, защото пазарът ще се наводни с евтини масови продукти отвъд океана. Всъщност либерализацията ще обезсмисли аграрните субсидии и цялата Обща селскостопанска политика на ЕС – преди още България да усети ползата от нея.

- Под най-голям натиск след въвеждането на TTIP ще бъдат малките фирми и местните производители, които и без това са под постоянен ценови стрес. С наводняването на пазара на евтин аграрен внос от САЩ ще те бъдат принудени постоянно да понижават цените, което постепенно ще ги лиши от възможността да заделят средства за инвестиции и модернизация, поради което с течение на времето ще ги направи още по-неконкурентни и те постепенно ще отпаднат от пазара. Това е смисълът на мегаспоразумението за свободна търговия – шансовете на малките и независимите производители да намаляват, докато те изцяло бъдат изместени от големите акули.

В същото време обаче ще спечелят българските потребители. Прогнозите на ifo за страната са, че влизането в сила на споразумението ще доведе до икономии в размер на около 200 евро годишно за четиричленно семейство (при 550 евро средно за Европа). Въпросът е доколко тези икономии ще се отразят на стандарта на живот. И дали ще са достатъчна компенсация за нашествието на хлорното пиле.

---

* Статията е публикувана в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 60 / 2015