Битката за Испания е ключова за успеха в усилията за стабилизиране на дълговата криза в периферията на Европа и ограничаването на разпространението й към сърцето на валутния съюз. За да спечели тази битка, испанското правителство трябва бързо да преструктурира известните като "cajas" регионални спестовни банки, без допълнително да дестабилизира публичните си финанси, пише Мохамед Ел-Ериан, изпълнителен директор на Pacific Investment Мanagement Co. в коментар за Financial Times.
Испанският успех е от изключителна важност за еврозоната. Ако Испания не успее, съществуващите в Европа спасителни механизми няма да сработят и това ще повиши съмненията за устойчивостта на по-слаби страни като Гърция, Ирландия и Португалия. Това ще доведе и до нов натиск върху еврото, германските лихвени проценти и ще окаже негативно влияние върху доверието в Европейската централна банка (ЕЦБ).
Като начало добрите новини. За разлика от Гърция, в Испания няма непосредствена криза на публичните финанси. При нива от едва 60% от брутния вътрешен продукт (БВП), в сравнение с приблизително 120% в Гърция, публичният дълг на страната е доста по-лесно управляем в сравнение с гръцкия. Всъщност, ако вземем единствено публичните финанси, Испания не е изправена пред дългови проблеми, които застрашават динамиката на растежа или могат да се отразят негативно на спредовете на испанските облигации.
Предизвикателството пред испанския бюджетен дефицит и дълг идва не от непосредствената задлъжнялост, а от „вероятни непредвидени пасиви“ - задълженията в други сектори, които правителството може да реши да абсорбира, за да предотврати по-нататъшни икономически и финансови сътресения.
Испания е там, където Ирландия се намираше преди няколко години. През следващите няколко седмици страната трябва да избере дали да използва правителствени фондове, за да рекапитализира своите cajas, като абсорбира загубите им. Нещо повече, спестовните банки не са единственият сектор в Испания, който изпитва дългови проблеми и съответно крие непреки рискове за публичните финанси. Пазарът на недвижимата собственост също е проблематичен, както и някои сегменти в частния сектор.
Ирландското правителство реши да използва пари на данъкоплатците, за да абсорбира голяма част от загубите на банките. Данъкоплатците бяха наказани за стари прегрешения на банките, докато повечето кредитори и всички, които имаха депозити, останаха незасегнати.
Решението на ирландското правителство беше подтикнато от преценката, че поемането на дълговата тежест от по-широки кръгове, включително ощетяването на повече кредитори, ще се окаже крайно негативно. Всъщност никой не може със сигурност да твърди какви щяха да са последствията.
Това, което е ясно, е че при прогнозирани 30% от БВП, цената за спасяването на банките се оказа прекомерна за ирландските публични финанси. Проблемите на банките напълно погълнаха бюджетните ресурси, превръщайки банковата криза в национална дългова криза. В резултат на това сега страната разчита на спасителни фондове от Международния валутен фонд и Европейския съюз.
Испания определено иска да избегне участта на Ирландия. Испанската централна банка налага реформи на cajas и се опитва да ги накара да рекапитализират. Някои от тях като каталунската Caixa наистина предприемат конкретни стъпки за набиране на свеж частен капитал.
Това са важни стъпки, но не трябва да забравяме, че спестовните банки са в дълбока финансова дупка. Оценките за необходимостта от свеж капитал в сектора са крайно противоречиви. Според някои прогнози са достатъчни едва 20 млрд. евро, докато според други сумата възлиза най-малко на 100 млрд. евро. Нещо повече, в cajas все още се съхранява основната част от депозитите, които са ключови за благосъстоянието на Испания.
Ако продължи да налага реформи, Испания може да избегне незавидната съдба на Ирландия. Това обаче не е сигурно и едва ли ще се случи автоматично. За да избегне най-лошия сценарий, през следващите седмици Испания трябва да осъществи допълнителен и забележим прогрес с вливането на нови капитали в спестовните банки. Необходимо е и институционално оздравяване на банките, в някои случаи чрез сливания.


Археологическо откритие във Варна изпревари цивилизациите на Древен Египет и Месопотамия
Убийството на Георги Марков и ролята на КГБ отново във фокуса на британско разследване
Варна е и областта с най-голямо търсене на учители и преподаватели в страната
Хлябът поскъпва, производителите изнемогват
Експерт във Варна: За да защитят децата си, възрастните трябва да научат колкото може повече за ИИ
Технологичните сривове: Ето една теория защо всичко се разваля
Остарелият софтуер не е проблем, ако бизнесът управлява риска
Норвегия разширява проучванията за нефт и газ в Арктика близо до Русия
В сянката на Русия Норвегия разширява енергийните си граници в Арктика
Как да спасим следващия Дженсън Хуанг от самия него
Китайско качество? Покривът на нов SUV се... набръчка
Властите в Швеция подменят пътни знаци заради руски танк
Stellantis се оттегля изцяло от моторните спортове
Следващият Maybach ще има водопад в салона
Пет нови брутални кросоувъра от Китай, които копират Defender
Полезно ли е да спите с котката си в едно легло?
Каримански: Държава да се заеме с предизвикателствата пред бюджета
Петко Петков е избран за член на ВСС от квотата на следователите с 323 гласа
Акция на ГДБОП в дома на автоексперта Станимир Карапетков
Петгодишният кибершпионаж срещу институциите ни не е изолиран случай
преди 15 години За разлика от Гърция и Ирландия в Испания има 20-тина % безработица.... отговор Сигнализирай за неуместен коментар