Ще преоформи ли кризата в Украйна световната парична политика?

Най-изложената на риск икономика от региона Централна и Източна Европа е Полша, която продава 9% от износа си на Украйна и Русия. Следват Турция и Унгария с 6 на сто всяка и Румъния с 5%, показват данни на Royal Bank Scotland Group Plc.

Що се отнася до банките – Украйна и Русия съставляват 6% от външните вземания на Австрия, 4% на Италия и 2% на Франция. JPMorgan Chase & Co. изчислява, че експозициите на европейските банки в Русия възлизат на 56 млрд. евро, а в Украйна – на 15 млрд. евро. Австрийската Raiffeisen Bank International AG и фреснката  Societe Generale SA притежават най-големите експозиции.

Един срив на енергийните пазари може да представлява по-голяма заплаха, считат от американската инвестиционна банка. Освен че е най-големият доставчик на петрол и на въглища за ЕС, Русия доставя около 30 на сто от природния газ в Европа и притежава пет от 12-те тръбопровода, които пренасят газ през Украйна.

Централните банкери в Япония не виждат причина, поради която да променят прогнозата си за състоянието на икономиката, въпреки че ще я преразгледат, ако напрежението нарасне и започне да оказва въздействие върху търговията, твърдят лица, запознати с дискусиите, които се водят в Японската централна банка.

Централната банка на Русия вече реагира на кризата, като повиши лихвените проценти за пръв път от от 1998 г. насам заради рязкото обезценяване на рублата.

Вчера Централната банка на Канада посочи Украйна като причина да запази основния лихвен процент непроменен. И Полската централна банка остави основния си лихвен процент без промяна - на 2,5%. Гуверньорът Марек Белка заяви, че заради сътресенията в Украйна ставките следва да останат непроменени най-малко до края на третото тримесечие.

Сигналите, че случващото може да преоформи икономиката на Европа, могат да накарат Полша да преосмисли своя скептицизъм към приемане на еврото. През 2012 г. страната се отказа от намерението си да приеме единната валута.