Пари за кризата и бюджетът на ЕС: Какво точно бе решено?

Трябва ли правителствата да се опасяват за еврофондовете, ако подкопаят съдебния контрол?

Не, поне не според Виктор Орбан. Унгарският премиер, заедно с полския си колега Матеуш Моравецки, триумфално обяви, че „успешно са се противопоставили на всички опити, които свързват достъпа до парите на ЕС с критерии, основани на върховенството на закона“. И двете национални консервативни правителства от години желаят да владеят съдебната система и медиите.

Европейската комисия предложи нова система за наказание, базирана нана нарушенията на общата норма на закона чрез намаляване на средствата на ЕС. Меркел също се застъпи за това. Заради ветото от Орбан и Моравиеки държавните и правителствените ръководители отложиха решението.

По темата има ожесточена критика от страна на Европейския парламент: Сигналът за Орбан и Сие е опустошителен, казва зеленият депутат Даниел Фройнд: „Ние ви критикуваме за вашите ежеседмични изказвания, но не е нужно да се страхувате от последствията“. Междувременно милиарди повече от европейските данъкоплатци кацат в джобовете на клана Орбан, оплаква се Фройнд.

До колко модерен е новият бюджет?

Съкращенията, реализирани от „спестовната четворка“, са изцяло за сметка на бюджета на ЕС - и по-специално за сметка на бъдещи програми. Средствата за финансиране на научни изследвания, дигитализация или отбрана са значително намалени в сравнение с предложението на ЕК.

Фактът, че например само 6,8 милиарда евро трябва да бъдат на разположение за дигиталната програма през следващите седем години, е „лоша шега“, критикува евродепутатът от Германската социалдемократическа партия Тимо Вьолкен.

Държавните и правителствените ръководители увеличиха парите за традиционните области на земеделието и структурните фондове в сравнение с първоначалното предложение, което предвиждаше само умерени съкращения. Редица икономисти разкритикуваха факта, че възможността за модернизиране на бюджета е „пропиляна“.

Колко зелен е бюджетът?

Общо 30 процента от пакета за възстановяване и седемгодишния бюджет на ЕС ще бъдат изразходвани за опазване на климата. На пръв поглед ЕС остава верен на своята амбициозна политика в областта на климата. Държавните и правителствените ръководители потвърдиха целта за климатична неутралност до 2050 г., както и планираното затягане на целта за намаляване на CO2 за 2030 г.

Въпреки това съкращенията в бюджета на ЕС са за сметка на Зелената сделка: за въглищните региони и промяната им след прекратяването на ползването на въглищата се планират няколко милиарда по-малко бюджетни средства. Съкращаването на научните изследвания може да повлияе и на климатичните технологии, например при производството на стомана без въглероден диоксид. „Това споразумение е за сметка на климата“, критикува говорителят на политиката за климата на Зелените в Европейския парламент Майкъл Блос.

Как трябва да се изплащат сега поетите дългове?

За 750 милиарда се твърди, че ще се финансират чрез дългове, които след това трябва да бъдат изплатени. Държавните и правителствените ръководители възнамеряват да започнат с това преди края на новия бюджетен период от 2027 г. Откъде трябва да дойдат средствата за изплащането, все още не е ясно.

На срещата на върха единственото решение беше да се въведе данък върху нерециклируемите отпадъци, ако е възможно през следващата година. Лидерите не можеха да се споразумеят за други налози. Приходите от търговията с емисии вече са планирани в националния бюджет, каза Меркел. Цифровият данък все още трябва да се преработи.