Ниските лихви облагодетелстват повече големите фирми в САЩ

Първо, когато лихвените проценти спадат, суперзвездите изпитват по-голям спад в разходите по заеми. Ако краткосрочният лихвен процент е 2% и след това спадне с 10 базисни пункта (до 1,9%), намалението в цената на заемите за лидерите в индустриите е с 15 базисни пункта повече от това при другите компании. Когато лихвеният процент е по-близък до нула, спад от 10 базисни пункта води до още по-голяма относително понижение в разходите по заемите - с 24 базисни пункта в полза на суперзвездите.

Второ, суперзвездите отговарят на относителния спад в разходите по заеми, като издават повече дълг и отново ефектът е по-голям, ако първоначалният лихвен процент вече е нисък. Когато лихвите са близо до нулата, спад от 10 базисни точки означава 5% увеличение на дълга на суперзвездите спрямо останалите в индустрията.

И накрая, водещите компании използват допълнителния дълг не само за обратно изкупуване на повече акции от другите, но и за повече инвестиции и сливания. Когато лихвените проценти са близо до нулата, спад от 10 базисни пункта е свързан с 0,4 процентни пункта по-голямо увеличение на капиталовите разходи и 1 процентен пункт на кешовите придобивания (спрямо общите активи на водещите фирми) в сравнение с останалите.

Както заключават авторите:

„Спадът в лихвите понижава непропорционално цената на заемите за лидерите в индустриите, които се възползват от това, за да наберат допълнително дългово финансиране, да увеличат ливъриджа, да изкупуват обратно акции, да стимулират капиталовите инвестиции и да извършват придобивания... констатациите предоставят емпирична подкрепа за идеята, че изключително ниските лихвени проценти обясняват възхода на корпоративнтие суперзвезди в американската икономика.”

Ако новите открития бъдат потвърдени от други изследователи, те ще имат три важни последствия. Първо, те пряко свързват политиката на Федералния резерв с конкурентната структура на индустриите, което предполага по-тясна връзка между паричната политика и феномена на суперзвездите, отколкото досега се смяташе.

Второ, те повдигат въпроса дали подобни ефекти се наблюдават в други страни. Спадът на лихвените проценти все пак бе глобален. Това дали подобни ефекти се наблюдават другаде би допринесло значително за продължаващия дебат относно ролята на различни фактори, включително антитръстовото законодателство, за възхода на суперзвездите.

И накрая, както Робърт Рубин, Джоузеф Стиглиц и Орзаг подчертаха по-рано тази година, въпреки най-добрите усилия на регулаторите и централните банки, лихвените проценти са фундаментално несигурни. Ниските ставки изглежда допринасят за непропорционалния растеж на суперзвездите - за добро или лошо - но нито те, нито останалите знаем колко дълго ще продължи ерата на ниски лихви.