Централните банки не се колебаят да разширят балансите си, когато удари криза. Те също така не трябва да се колебаят и да ги намалят по време на възстановяване - особено когато инфлацията е висока, пише за Financial Times Кристин Форбс, професор по международна икономика от Масачузетския технологичен институт и бивш член на комисията по монетарна политика на Английската централна банка.
В миналото стандартната практика на централните банки беше да изчакат възстановяването да се засили, след което да се прекратят всякакви програми за покупка на активи, след това да повишат лихвените проценти на няколко пъти и едва тогава, ако възстановяването все още е в ход и инфлацията се приближава до целта, обмисляха количествено затягане.
САЩ бяха единствената страна, която изпълни тези критерии по време на последното възстановяване - но едва две години след първото покачване на лихвите - и дори бяха освободени само около 750 милиарда долара активи от 3,6-те трилиона, закупени след 2006 г.
Този подход може да имаше смисъл, когато инфлацията бе ниска, а пазарът на труда бавно се възстановяваше. Ако е необходимо само скромно затягане, централните банки трябва да дадат приоритет на инструмента, който хората разбират и който може да бъде по-добре калибриран. И в ерата на много ниски лихвени проценти имаше смисъл да се съсредоточим върху повишаването на лихвите.
Но този път е различно. Има няколко причини, поради които количественото затягане трябва да бъде приоритет днес. Моят фокус тук е върху САЩ, въпреки че много от аргументите се отнасят за други страни, като Канада, Обединеното кралство, Нова Зеландия и Австралия.
Първо, с инфлация доста над целта, до голяма степен затворена разлика между действителния и потенциалния брутен вътрешен продукт, и при положение, че растежът над тенденцията вероятно ще продължи, Федералният резерв ще трябва да затегне доста паричната политика. За разлика от последното възстановяване, ще има място за затягане с повече от един инструмент. Количественото затягане не трябва да пречи на лихвените проценти да бъдат повишени няколко пъти.
Второ, постигането на част от необходимото затягане чрез баланса може да позволи на Фед да повишава лихвените проценти по-постепенно. Това ще даде на уязвимите сегменти от икономиката повече време за подготовка.
Преди година очакванията на пазара бяха, че първото покачване на лихвите ще се случи през април 2024 г. Сега пазарите предвиждат поне три повишения през 2022 г. И ако инфлацията продължи да надвишава очакванията, може да се наложи още затягане.
23:51 | 13.09.22 г.
Китай завладява автомобилния пазар у нас 
VII СУ „Найден Геров“ спечели състезанието за IV клас от спортния празник „Бързи и сръчни“ - Есен 2026 
Трима бъдещи юристи избраха Окръжен съд – Варна за своя стаж 
Как да реагирате, ако спукате гума на магистралата? 
Над 150 души са дариха кръв за пострадалите на АМ „Тракия“ във Варна 
дава под наем, Офис, 357 m2 София, Левски Г, 2999 EUR 
дава под наем, Тристаен апартамент, 90 m2 София, Иван Вазов, 950 EUR 
продава, Многостаен апартамент, 171 m2 София, Център, 620000 EUR 
продава, Тристаен апартамент, 90 m2 София, Център, 599000 EUR 
продава, Къща, 136 m2 Добрич област, с.Дуранкулак, 92700 EUR 
Субран от Allianz: Пазарите подценяват ръста на инфлацията 
Изолацията не е решение - икономическата свързаност остава ключова за растежа 
Иран произвежда по 50 балистични ракети месечно въпреки щетите по индустрията 
С новия финансов директор сигурността ще стане приоритет на Binance 
Най-големите привърженици на MAGA в Европа внезапно сменят тона 
Хиперкола, за която едва ли сте чували, отива на търг 
Тoyota възроди марката Scion с много евтин пикап 
Този Citroen има шест колела, баня с биде и ускорява като спортна кола 
Новата Dacia Sandero ще е електрическа, с над 400 км пробег 
Дори здравият хибриден двигател на Toyota има слабо място 
Почти 40% от инфлацията в Гърция идва от жилищните разходи 
Заради арка: Семейство Кенеди съди администрацията на Тръмп 
Чужденци търсят морски имоти и селски къщи у нас 
Скок на краткосрочните наеми в Гърция: На Цикладите достигат 1852 евро месечно 
Над 42% от българите не могат да покрият непредвиден разход 
преди 4 години Те хубаво се готвят да затягат, но нега да предвидят някакви средства за подпомагане на кредитополучателите, за опростяване на дълговете им, и т.н. Идея си нямате колко народ ще изреве на умряло ако лихвите се върнат на едни нормални нива около 5-6% за ипотечни и 8-10% за потребителски кредит. Повечето народ и сега едва изплаща вноските, а ако се вдигнат лихвите ще стане мор. Нека да се опростяват кредитите на длъжниците, а ако трябва да е за сметка на опростяване на депозитите на депозантите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години info***ecb.int, philip.lane***ecb.europa.eu, isabel.schnabel***ecb.europa.eu, christine.lagarde***ecb.europa.euТова са адресите на всички от Европейската централна банка .Понеже се правят на ударени за инфлацията и че била временна можете спокойно да ги залеете с писма относно тяхната отговорност за ценова стабилност и позицията им на статичен наблюдател в момента .Вече го направих няколко пъти ,бъдете активни заливат ги от целия Европейски съюз.Трябва да разберат че обществото не спи и хората не са глупави да им вярват на лъжите отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Нека да кажем не на затягането. Количествените облегчения са добро средство за подпомагане на бизнеса, за разпределянето на свеж ресурс към бизнеса, който той да усвоява. Дори успяхме да постигнем с годините и проинфлационните цели, че и да ги задминем дори. По-добре е да се промени и актуализира проинфлационната цел от 2% на 10% например и така да имаме нова цел за постигане. Ако се наложи може да се смени и с 50% инфлационна цел. Нещо което е показало че работи 3 петилетки не трябва да се бута. отговор Сигнализирай за неуместен коментар