Централните банки трябва да свият балансите си по-агресивно

Поставянето на по-голям акцент върху количественото затягане би било знак за тяхната независимост

10:59 | 25.01.22 г.

Препоръчан материал от партньор на investor.bg

Снимка: Bloomberg

Централните банки не се колебаят да разширят балансите си, когато удари криза. Те също така не трябва да се колебаят и да ги намалят по време на възстановяване - особено когато инфлацията е висока, пише за Financial Times Кристин Форбс, професор по международна икономика от Масачузетския технологичен институт и бивш член на комисията по монетарна политика на Английската централна банка.

В миналото стандартната практика на централните банки беше да изчакат възстановяването да се засили, след което да се прекратят всякакви програми за покупка на активи, след това да повишат лихвените проценти на няколко пъти и едва тогава, ако възстановяването все още е в ход и инфлацията се приближава до целта, обмисляха количествено затягане.

САЩ бяха единствената страна, която изпълни тези критерии по време на последното възстановяване - но едва две години след първото покачване на лихвите - и дори бяха освободени само около 750 милиарда долара активи от 3,6-те трилиона, закупени след 2006 г.

Този подход може да имаше смисъл, когато инфлацията бе ниска, а пазарът на труда бавно се възстановяваше. Ако е необходимо само скромно затягане, централните банки трябва да дадат приоритет на инструмента, който хората разбират и който може да бъде по-добре калибриран. И в ерата на много ниски лихвени проценти имаше смисъл да се съсредоточим върху повишаването на лихвите.

Но този път е различно. Има няколко причини, поради които количественото затягане трябва да бъде приоритет днес. Моят фокус тук е върху САЩ, въпреки че много от аргументите се отнасят за други страни, като Канада, Обединеното кралство, Нова Зеландия и Австралия.

Първо, с инфлация доста над целта, до голяма степен затворена разлика между действителния и потенциалния брутен вътрешен продукт, и при положение, че растежът над тенденцията вероятно ще продължи, Федералният резерв ще трябва да затегне доста паричната политика. За разлика от последното възстановяване, ще има място за затягане с повече от един инструмент. Количественото затягане не трябва да пречи на лихвените проценти да бъдат повишени няколко пъти.

Второ, постигането на част от необходимото затягане чрез баланса може да позволи на Фед да повишава лихвените проценти по-постепенно. Това ще даде на уязвимите сегменти от икономиката повече време за подготовка.

Преди година очакванията на пазара бяха, че първото покачване на лихвите ще се случи през април 2024 г. Сега пазарите предвиждат поне три повишения през 2022 г. И ако инфлацията продължи да надвишава очакванията, може да се наложи още затягане.

Коментари

Добави коментар

ert
преди 4 години

Те хубаво се готвят да затягат, но нега да предвидят някакви средства за подпомагане на кредитополучателите, за опростяване на дълговете им, и т.н. Идея си нямате колко народ ще изреве на умряло ако лихвите се върнат на едни нормални нива около 5-6% за ипотечни и 8-10% за потребителски кредит. Повечето народ и сега едва изплаща вноските, а ако се вдигнат лихвите ще стане мор. Нека да се опростяват кредитите на длъжниците, а ако трябва да е за сметка на опростяване на депозитите на депозантите.

отговор

nkavrakov1982
преди 4 години

info***ecb.int, philip.lane***ecb.europa.eu, isabel.schnabel***ecb.europa.eu, christine.lagarde***ecb.europa.euТова са адресите на всички от Европейската централна банка .Понеже се правят на ударени за инфлацията и че била временна можете спокойно да ги залеете с писма относно тяхната отговорност за ценова стабилност и позицията им на статичен наблюдател в момента .Вече го направих няколко пъти ,бъдете активни заливат ги от целия Европейски съюз.Трябва да разберат че обществото не спи и хората не са глупави да им вярват на лъжите

potten
преди 4 години

Нека да кажем не на затягането. Количествените облегчения са добро средство за подпомагане на бизнеса, за разпределянето на свеж ресурс към бизнеса, който той да усвоява. Дори успяхме да постигнем с годините и проинфлационните цели, че и да ги задминем дори. По-добре е да се промени и актуализира проинфлационната цел от 2% на 10% например и така да имаме нова цел за постигане. Ако се наложи може да се смени и с 50% инфлационна цел. Нещо което е показало че работи 3 петилетки не трябва да се бута.