Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Фед трябва да адаптира политиката си към инфлацията

Дори покачването на цените, което наблюдаваме, да е преходно, то рискува да стане постоянно

Фед трябва да адаптира политиката си към инфлацията

Снимка: Bloomberg

Започва се с появяването от време на време на подводни камъни, докато регулаторите гребат в морето от отричане. След това се появяват още много камъни. Накрая те виждат, че плават към инфлационна скала. Само с голямо усилие отклоняват кораба и гребат към безопасно място. Ето как започва да изглежда светът за някой, чийто живот като икономист започва през 70-те години на миналия век, пише Мартин Уулф за Financial Times.

Малцина тогава искаха да повярват на предупрежденията на Милтън Фридмън. Но той беше прав. Процесът започна да се проявява със скокове в цените на това, което покойният Джон Хикс нарече „пазари с гъвкави цени“, като тези на храните. Някои скокове в цените можеше да бъдат обяснени с ограничения в предлагането, като петролното ембарго от 1973-74 г. В това, което Хикс нарече „пазари с фиксирани цени”, видяхме прекомерно търсене и недостиг. Но когато покачването на цените стана по-всеобхватно и реалните заплати бяха ерозирани, работниците станаха по-войнствени. Накрая общата спирала заплати-цени стана твърде видима.

Още по темата

Какво стоеше зад всичко това? Отговорът бе: свръхоптимизъм по отношение на потенциалното предлагане, докато не стана твърде късно. Правим ли същите грешки сега? Според мен, да. Дори покачването на цените, което наблюдаваме, да е преходно, то рискува да стане постоянно. Освен това, дори ако човек е по-голям оптимист, изглежда невъзможно да се оправдае настоящата парична политика, особено в САЩ. Тя би имала смисъл в депресия. Но вече не рискуваме да изпаднем в депресия.

През май 2020 г. отбелязах предупрежденията на монетариста Тим Конгдън за предстоящата инфлация. В началото на 2021 г. добре известни кейнсианци, по-специално Лорънс Самърс и Оливие Бланшар, се присъединиха, до голяма степен в отговор на огромния фискален стимул, предложен от Джо Байдън. Повторих опасенията си за инфлацията през март и май, и по други поводи.

Сега хората, които биха тревога, се чувстват оправдани. В неотдавнашна статия Сaмърс излага подробен отговор на възгледа на вярващите в преходната инфлация, изразен от председателя на Федералния резерв Джей Пауъл на конференцията на централните банкери в Джаксън Хоул, Уайоминг през август. Това не е изненадващо. В САЩ инфлацията през октомври достигна 6,2% на годишна база. По-лошото е, че базовата инфлация (без цените на храните и енергията) достигна 4,6%. За щастие ситуацията изглежда по-добре в еврозоната и Обединеното кралство, с основна инфлация съответно от 1,9 и 2,9 процента. Мнението на Европейската централна банка, че заплахата от инфлация е много по-малка в еврозоната, отколкото в САЩ, изглежда оправдана.

Днес, както отбелязва Самърс, цените се покачват в много сектори на американската икономика, включително жилищния. Нещо повече, инфлационните очаквания (измерени като разликата в доходността между конвенционалните и защитените с инфлацията държавни ценни книжа) са се повишили с около процентен пункт през последната година. Както подчертава Джейсън Фърмън от Харвард, на трудовия пазар се появяват признаци на натиск. Разбира се, той до голяма степен се е възстановил.

Въпреки това все още могат да се забележат специални фактори. Сред тях са покачващите се цени на газа. Подробен анализ на Международната агенция по енергетика (МАЕ) описва редица фактори от страна на търсенето и предлагането - сред тях, че „европейските нива на подземно съхранение на газ в края на септември бяха с 15 процента под техните средни стойности за пет години“. Така че, макар силата на търсенето да изигра роля, тя не беше единственият фактор.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Европа трябва да упражни по-голям натиск върху руския износ на петрол