Сигурен съм, че много читатели имат ярки спомени от изпитите, на които са се явявали, било то по-скоро или по-отдавна, пише Тим Харфорд за Financial Times.
Ето нещо относно изпитните техники, което заслужава вниамние. Става въпрос за въпросите с няколко възможни отговора, при които понякога първо заграждаме верния според нас, а после започваме да разсъждаваме.
Разумно ли е да вярваме на инстинкта си или е по-добре да помислим хубаво преди да отговорим?
Повечето хора биха ви посъветвали, че първоначалният отговор е обикновено правилният в сравнение с осеяните със съмнения последващи разсъждения. Три четвърти от студентите мислят така според различни проучвания през годините. Колежанските инструктори мислят по същия начин.
Изданието на Barron „Как да се подготвим за GRE теста (стандартизиран общообразователен тест, възприеман масово като приемен от университетите – бел. ред.)” ясно сочи, че студентите трябва много да внимават при промяна на първоначалния си отговор, защото обикновено го правят в грешната посока.
Това би могло да вдъхне увереност, но всъщност е тотално погрешно. Изследователи проучват този въпрос от 20-те години насам. Те заключават убедително, че промените на първоначалния отговор е по-вероятно да бъдат в правилна посока, и че студентите, които са склонни да променят отговорите си, имат по-добри оценки.
Тази пропаст между обичайното възприятие и реалността е достатъчно голяма, за да си спечели име – заблудата на първоначалния инстинкт. Без съмнение нашите първоначални инстинкти са правилни, но когато след това започнем да се колебаем, това не е без причина.
По-добре ли е да променим първоначалното си мнение? Ако да, защо не го правим? Психологът от Нюйоркския университет Джъстин Кругер изследва този въпрос. Професорът е по-популярен като съоткривател на ефекта Дънинг-Кругер – некомпетентните хора са твърде некомпетентни, за да осъзнаят колко некомпетентни са.
Кругер, заедно с колегите си Дерик Уъртц и Дейл Милър, изследват защо в дългосрочен план колежаните вярват, че трябва да имат доверие на първия си отговор, но въпреки това прибягването до втори вариант подобрява оценките.
В едно от изследванията си те показват на участниците видео от телевизионното шоу „Кой иска да стане милионер?”, като искат от тях да си представят, че наблюдават играта на състезател. На някои от участниците са показани състезатели, които винаги си променят отговорите, а други виждат само такива, които винаги държат на първото си мнение.
В изследването двете стратегии произвеждат еднакви резултати, но участниците, наблюдаващи променените отговори са по-критични към тях и помнят грешките.


Прецедент: Цял континент разреши шофиране след употреба на марихуна
Чудо: Момиче падна от 12-ия етаж и оцеля (ВИДЕО)
Магнитна буря ще удари Земята в петък
Награждават призьорите от Националния литературен конкурс „Този безкраен свят“ във Варна
Над 250 участници се включиха в Националния форум на социалните услуги край Варна
Фешараки: И двете страни лъжат за петролните потоци
Хюет и Евънс: Важни военни запаси се изчерпват от войната в Иран
LinkedIn: Наемането на AI специалисти изпреварва общия пазар на труда с 30%, част 2
LinkedIn: Наемането на AI специалисти изпреварва общия пазар на труда с 30%, част 1
Дигитални двойници и споделените данни раждат нови бизнес модели в София
Как кабината на ТИР се превръща в луксозен кемпер
Германци показаха суперкола с 2413 конски сили
Ferrari ще дебютира в краш-тест на Euro NCAP с най-скъпия си модел
Опит за изгонване на шефа на Honda завършил с неуспех
Шефът на BYD: До 5 години ще изпреварим Toyota по продажби
Една от най-известните индустрии на Грузия е притисната от Русия и Запада
Вижте дома от конопени тухли на Зак Ефрон, който тайно живее в Австралия
Синът на Андре Агаси и Щефи Граф стана неочаквана звезда на „Ролан Гарос“
Шотев: Спирането на оръжието за Украйна е димка
Бивш здравен министър: Няма да се сложи точка на източванията на Здравната каса