Завръща ли се инвестирането в стойност и малки акции?

Приказката на Тони Дай се превърна във фолклор в някои кътчета на пазарите. Преди две десетилетия някога възхваляваният фонд мениджър напусна работата си като инвестиционен шеф на Phillips & Drew и отлетя за Бахамите, за да лови риба, а не подценените акции, с които направи име, пише Робин Уигълсуърт за Financial Times.

Тогава Дай се бе прочул като най-голямата „мечка” в лондонското Сити, настоявайки, че фондовият пазар е изпаднал в мания, която се случва веднъж на век. Представянето му повехна, клиентите напускаха на тълпи и в крайна сметка той и Phillips & Drew решиха, че разводът е най-доброто решение - само седмици преди балонът да се спука.

Дай бързо се превърна в емблематична жертва на дотком балона, като развенчаването му сигнализира за ренесанс на неговата „стойностна“ инвестиционна школа, фокусирана върху намирането на подценени и недолюбвани акции.

Не го казвайте на глас, но може би Тед Арънсън ще се окаже Тони Дай на този пазарен цикъл? 

Арънсън е друг прочут инвеститор, чийто хедж фонд AJO Partners хвърли кърпата през октомври миналата година. Към онзи момент активите му под управление се бяха понижили до около 10 млрд. долара от над 30 млрд. през 2007 г., тъй като акциите на стойността според една мярка претърпяха най-лошия си резултат от два века насам.

„Сушата при стойността - най-дългата в историята - е в основата на предизвикателството пред нас“, написа той в прощалното си писмо до инвеститорите. „Все още вярваме, че има бъдеще за инвестирането в стойност, но за съжаление то едва ли ще дойде достатъчно бързо за нас."

Както обаче показа Дай преди 20 години, принудителното оттегляне на някога възхвалявани фонд мениджъри, чиито усет изглежда ги е изоставил, често е контриращ индикатор. Откакто Арънсън слезе от сцената, индексът на стойностните акции на MSCI в световен мащаб се покачи с почти 16%, в сравнение с 11% ръст на бенчмарка за акциите на растежа. Всъщност книжата на стойността дори победиха технологичния индекс Nasdaq след средата на октомври. 

Разбира се, това идва след забележително дълъг и болезнен период на по-лошо представяне. Акциите на стойността са се радвали на кратки завръщания и преди, но само за да се сринат отново. Много инвеститори смятаха, че някога почитаната „стойностна” стратегия ще се завърне през 2020 г., но пандемията осуети това.

Подобно развитие имаше и при по-малките акции. Те също исторически са побеждавали по-големите, но през последното десетилетие бяха в немилост, но не чак толкова колкото акциите на стойността, чието представяне беше много продължително болезнено.

Когато BlackRock миналата есен пусна ETF върху акции на стойността с малка капитализация, това естествено предизвика смях в инвестиционната общност. Трудно беше да се измисли нещо, което да е повече срещу пазарния дух на времето. Подчертавайки скептицизма, iShares Factors US Small Cap Value ETF - с тикера SVAL - набра мизерните 45 милиона долара активи.

Стартирането на фондове на върха на пазарния цикъл има дълга и печална история. Но решението на BlackRock да пусне такъв, който е точно в пресечната точка на двете най-избягвани зони на фондовия пазар, изглежда като че ли на редкия случай за покупки на дъното.

От старта си в края на октомври SVAL отчете ръст от 38% - почти двойно на индекса Fang + на Нюйоркската фондова борса, който включва любимци на фондовия пазар като Tesla, Netflix и Amazon (или китайските им еквиваленти Baidu и Alibaba). Американските малки акции като цяло са поскъпнали с повече от 8% вече през 2021 г.

Въпросът е дали това е началото на мощно и трайно възраждане - както се случи след оттеглянето на Дай от Phillips & Drew - или нов разочароващ фалшиф сигнал?

Съдейки по купищата инвестиционни изследвания, изглежда Wall Street смята, че е първото. Последното проучване сред фондовите мениджъри на Bank of America разкрива, че инвеститорите никога не са били толкова сигурни, че двете загърбени стратегии отновно ще станат модерни. Единодушието стряска дори оптимистите.

Много зависи от очакванията за мащабни фискални разходи в САЩ, възстановяването на световната икономика през 2021 г. и повишаването на доходността на облигациите, което да намали привлекателността на чувствителните към лихвите акции на растежа. Съществуват и истински, дългосрочни тенденции, които са предизвикателство за много индустрии, които в момента са класифицирани като „стойностни”, както и за много по-малки компании, притиснати от конкуренти гиганти.

Но след кошмара от изминалото десетилетие, кой би имал нещо против донякъде оправдания оптимизъм на инвеститорите в стойност и малки акции?