IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Земеделската реформа на ЕС: Така Зелена сделка не се постига

Селското стопанство е третият по големина емитент на парникови газове в ЕС и това няма да се промени скоро

13:26 | 22.10.20 г. 1
Автор - снимка
Създател
<p>
	<em>&nbsp;Снимка: Daniel Acker/Bloomberg</em></p>

 Снимка: Daniel Acker/Bloomberg

Европейската комисия много иска да промени света. Европа трябва да стане неутрална по отношение на климата, а нейната пазарна мощ трябва да превърне целия свят в още по-зелен.

Поне на теория така звучи посланието. На практика, разбира се, е по-сложно. Добър пример за това в момента дават европейските политици по земеделието, които в тези дни определят как фермерите трябва да обработват европейската земя през следващите седем години. И отново се поклониха пред фермерското лоби.

Т. нар. Зелена сделка, както наричат този глобален климатичен проект, е създадена чрез политически изчисления. Когато Урсула фон дер Лайен беше изненадващо номинирана за председател на ЕК от Европейския съвет миналия юли, Европейският парламент изобщо не беше ентусиазиран. Депутатите там биха предпочели да видят някой от собствените си редици начело на комисията. Ето защо и самата Фон дер Лайен знаеше, че нейният избор е всичко друго, но не и сигурен.

За да привлече Зелените на своя страна, тя обеща да превърне политиката в областта на климата в един от основните си приоритети. Едно от нещата, с които тя получи гласовете на консерваторите пък, беше обещанието ѝ да остави селскостопанския сектор на спокойствие. И въпреки че депутатите от Зелените не гласуваха за Фон дер Лайен, Зелената сделка все пак я има.

Председателят на ЕК обича да нарича проекта „европейското кацане на луната“. Това е нейният проект, с който иска да влезе завинаги в европейската история.

Но: докато в енергийния сектор и промишлеността не остана необърнат и един камък (чрез последните реформи), земеделските производители до голяма степен имат право да продължат да действат както досега - и само от време на време трябва да се заемат с малко екологични проекти.

Ако ли не - няма значение. Грубо казано, това договориха министрите на земеделието на ЕС в сряда вечерта, както и евродепутатите във вторник вечерта. И това ще бъде политиката за сектора за следващите няколко години.

Както пише и Ева Фишер от Halndelsblatt, селскостопанският сектор обаче е политически чувствителен в областта на климата. Въпреки че не е един от водещите по отношение на емисиите въглероден диоксид, той е най-големият емитент на азотен оксид и вторият по големина емитент на метан. Азотният оксид е 300 пъти по-вреден за климата от въглеродния оксид, а метанът - 25 пъти. За да се постигне целта за неутралност на парниковите газове в ЕС до 2050 г., селското стопанство също трябва да бъде включено и преструктурирано. Очевидно обаче политическата воля за това я няма.

Субсидиите за селското стопанство са важни. Без тях фермерите в Европа не биха могли да произвеждат храна. Те биха били смазани от ниските цени на световния пазар. Но начинът, по който ЕС излива милиарди евро субсидии от небето, е скандален.

Земеделските министри пропуснаха възможността да променят това. Техните решения звучат така, сякаш никога не са чували за изчезването на видовете, за ерозията на почвата и за глобалното затопляне. Около един милион растения и животински видове по света са застрашени от изчезване. Само една четвърт от популациите от насекоми са оцелели в интензивното земеделие на Германия и Франция през последните 30 години. Яребици и чучулиги в полетата се виждат все по-рядко.

Подпочвените води са замърсени с нитрати, използването на пестициди се увеличава, както и на антибиотиците. Всичко това е добре известно отдавна. Но в резолюциите на министрите на земеделието няма нито един отговор на това. Вместо това има едно мъгляво обявяване на общи екологични програми, които трябва да се прилагат само за 20 процента от субсидиите. И което също може да бъде отложено с години.

Какво кара германския министър на земеделието да говори за крайъгълен камък, да, дори за промяна в системата - това е озадачаващо. Резултатът от преговорите на Юлия Кльокнер означава нещо съвсем различно. Повечето от земеделските субсидии ще продължат да укрепват индустриалното земеделие през следващите седем години. С всички последици за природата, които познаваме.

Това поражда въпроса: Какво трябва да прави Зелената сделка всъщност, ако не търси отговорност и от фермерите? Климатичните цели не могат да бъдат постигнати без преструктуриране на селскостопанския сектор. Ако никой не се осмели да се доближи до лобито на фермерите, това ще сведе амбициите на големия европейски проект за изменение на климата до просто смешен абсурд.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 09:16 | 11.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

1
rate up comment 1 rate down comment 0
khao
преди 3 години
фермерско лоби? ... лобизма в ЕС май беше забранен, хахаха
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още