Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Криптовалути

Заплахите и ползите от дигиталните пари

Засега криптовалутите изглеждат надценени, новите платформи за плащане са полезни, а Libra е обезпокоителна

Заплахите и ползите от дигиталните пари

Снимка: gettyimages

Какво е бъдещето на парите в цифровата епоха? Това беше темата на събитие в Института за международна икономика Питърсън по-рано миналия месец. Този семинар беше интелектуалният връх по време на моето пребиваване на годишните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон. Първият отговор на този голям въпрос е: „Сложно е.“ Вторият е: „Наистина е важно“ - особено след проекта на Facebook за дигиталната валута Libra, пише Мартин Уулф за Financial Times. 

Тази нова идея принуди регулаторите да се замислят здраво - и с право. Парите са твърде важни, за да бъдат оставени само на частния сектор. Подобно на законите, те са основополагащо обществено благо. Държавата винаги е имала контрол над парите и трябва да продължава да го прави. Леъл Брейнърд, членка на борда на Федералния резерв на САЩ, даде да се разбере, в отлична реч на събитието, че държавният контрол ще продължи. Но Фед не е единственият регулатор, който мисли за тези нови играчи в монетарната система.

Още по темата

Как трябва да го направят? В панела, който аз модерирах, Хюн Сонг Шин от Банката за международни разплащания направи разлика между „архитектурата“ на паричната система и „технологията“, която я поддържа. Днешната монетарна система предлага пример. По-голямата част от парите, които използваме, са страничен продукт на кредитирането от частни институции (банки). Съответно парите ни представляват най-вече прехвърлимите задължения на банките към притежателите на сметки. Преди век сметките са били на хартия. Сега те са в електронни регистри. Но архитектурата не се е променила.

И така, това, което сега виждаме, промяна в архитектурата ли е или просто в технологията? За да отговорите на този въпрос, е полезно да си припомните трите функции на парите: разчетна единица, съхранение на стойност и средство за плащане. Днес разчетната единица се създава от държавата, но системите за съхранение на стойност и разплащания се осигуряват най-вече от банки. В този контекст помислете за три форми на дигитални пари: криптовалути; изградени системи за цифрови плащания, като Alipay на Alibaba; и Libra на Facebook.

Криптовалутите предлагат нови разчетни единици, съхранение на стойности и средства за разплащане. По този начин те предлагат и нова архитектура за създаване и използване на парите. Но това е лоша архитектура. Както Брейнърд каза в речта си: „Ранните версии на криптовалутите проявиха изключителна нестабилност, ограничен капацитет, непредвидими трансакционни разходи, лимитирано или никакво управление и ограничена прозрачност.“ Те са анархистична фантазия.

Новите платежни системи обаче са както реални, така и големи. Според Брейнърд, „в Китай потребителите и бизнесът участват в две мобилни мрежи, Alipay и WeChat Pay, които по някои сметки миналата година са обработили мобилни разплащания за повече от 37 трлн. долара“. Най-малкото тези системи прехвърлят плащанията на дребно към нови играчи. Но, както твърди важно изследване на Маркус Брунермайер и Харолд Джеймс (и двамата от Принстънския университет) и Жан-Пиер Ландау (от Science Po), цифровите платежни системи потенциално създават конкурентни екосистеми, като плащанията са свързани с мрежи за данни, с банкиране и управление на активи като подчинени функции.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

1
 
3
 
1
преди 9 месеца
Няма профилна снимка
ОТ СТАТИЯТА: " ...в този нов дигитален свят централните банки също трябва да се запитат дали и как да създадат свои цифрови пари....."

ТАКИВА РЕВОЛЮЦИОННИ БЕЗУМИЯ ВОДЯТ ДО ПРЕВРЪЩАНЕТО НА НАЦИОНАЛНИТЕ БАНКА В ЧАСТНИ БАНКИ.

Разбирам мъката и проблема на ОТРИЦАТЕЛНИТЕ ЛИХВИ водещ до КЕШИРАНЕ на влоговете и увеличаване на издаваните от националните банки КУПЮРИ гарантирани с АКТИВИ, които са несъпоставими с АКТИВИТЕ на частните банки.

От какво се поражда недоверието към ЧАСТНИТЕ БАНКИ и най вече от възможността за ДЕКАПИТАЛИЗАЦИЯ НА ТЕХНИТЕ АКТИВИ??

В момента сме свидетели на НАДУВАНЕТО НА БАЛОН НА АКЦИИТЕ НА ВОДЕЩИ ФИРМИ, което няма как да не се отрази и върху АКТИВИТЕ НА ЧАСТНИТЕ БАНКИ, които при един срив на акциите, биха предизвикали ДЕКАПИТАЛИЗАЦИЯ НА АКТИВИТЕ ИМ.

БЯГАЙКИ ОТ ТАЗИ ОПАСНОСТ ХОРАТА ПРЕДПОЧИТАТ ДА КЕШИРАТ ПАРИТЕ СИ ДОВЕРЯВАЙКИ СЕ НА ЦЕНТРАЛНАТА БАНКА , КОЯТО Е ТЕХНИЯТ ЕМИТЕНТ.

Проблема е че КЕШИРАНЕТО придоби размери които излизат извън възможностите на ЦЕНТРАЛНИТЕ БАНКИ, които могат да увеличават паричната си маса но не до БЕЗКРАЙ.

ПРЕХВЪРЛЯНЕТО НА РИСКА ОТ ЧАСТНИТЕ БАНКИ КЪМ ЦЕНТРАЛНИТЕ НЕ МОЖЕ ДА ПРОДЪЛЖИ ДО БЕЗКРАЙ, ЗАЩОТО ПРЕДПАЗНИЯ МЕХАНИЗЪМ НАЛАГА ДА БЪДАТ СПАСЕНИ ЦЕНТРАЛНИТЕ БАНКИ , А НЕ ПРЕВЪРНАЛИТЕ СЕ ВЪВ ФИНАНСОВИ ПИРАМИДИ ЧАСТНИ БАНКИ.

Срива на системата е неизбежен и никакви подобни РЕВОЛЮЦИОННИ БЕЗУЧИЯ превръщащи частните ЦЕНТРАЛНИТЕ БАНКИ В ЧАСТНИ , няма да спасят една обречена на фалит ДЕКАПИТАЛИЗИРАНА система

Още от Криптовалути
50 лв. ще бъде таксата за вписване в регистъра за обмяна на виртуални валути