Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Суровини

Втечненият природен газ разпалва Балканите

Ожесточената конкуренция за контрола върху газовите потоци в региона е в разгара си

Втечненият природен газ разпалва Балканите

Снимка: Архив Ройтерс

Не бяха изминали и шест месеца от деня, в който ЕС обяви през декември 2017 година, че възнамерява да финансира строителството на терминал за втечнен природен газ (LNG) на хърватския остров Крък със 101,4 милиона евро, за да допринесе за енергийната сигурност на Централната и Югоизточна Европа, когато руският гигант „Газпром“ съобщи, че възнамерява да финансира със 70 милиона евро строителството на завод за втечнен природен газ в Зворник, Босна и Херцеговина.

Това е малък пример за ожесточената конкуренция за контрола върху газовите потоци на Балканите. Същевременно усилията на САЩ да изнасят гориво за Европа са в пълен ход, посочва БТА.

Несъществуваща трансгранична връзка

В някои документи ЕС подкрепя възможността за изграждане на съоръжения за втечнен природен газ в Гърция, както и в Хърватия, България и Полша. Европейските институции обаче отбелязват проблема, че мрежата от енергийни интерконектори в страните от Югоизточна Европа в момента е незавършена. Поради това особено силно внимание се отделя на завършването, например, на интерконектора между Гърция и България (IGB).

Още по темата

Макар Гърция, Хърватия и България да имат амбицията да станат врата към Полша и Литва за американския втечнен природен газ в Югоизточна Европа, Вашингтон открито изразява „пълна и абсолютна подкрепа“ за работата си по плаващата платформа за съхранение и регазификация (FSRU) и терминала на хърватския остров Крък.

София пък планира да работи с Катар за изграждане на инфраструктура за втечнен природен газ или за компресиран природен газ (CNG) с участието на държавни компании оператори от двете страни, за да внася катарски газ.

Екологична катастрофа

Превръщането на хърватския остров Крък в терминал за втечнен природен газ обаче предизвика разнопосочни реакции, основно сред част от местните жители. Те изразиха дълбоко безпокойство от изграждането на нова промишлена зона в залива Кварнер. Това ще доведе до разрушаване на морската екологична система и изваждане на района от туристическата карта на острова с население 19 000 души, който през лятото привлича до 190 000 туристи, основно от Германия.

За работата на съоръжението е необходимо да се използва хлор и поради тази причина организации и граждани се оплакват, че заливът Кварнер ще се превърне в плувен басейн. И се заричат да се мобилизират, ако държавата не се разгледа отново въпроса.

В очакване на шистовия газ

Във всеки случай въпросът, който човек може да си зададе, е дали Хърватия има нужда от този терминал, тъй като американският втечнен природен газ може да закъснее. В такъв случай, с какво ще се пълнят дотогава хранилищата?

В изявление LNG Croatia – държавната компания, която управлява проекта, съобщи, че е в процедура за нов търг с крайна дата за подаване на офертите 8 юни за изграждане на плаваща платформа за съхранение и регазификация. Посочва се, че по този начин се отменя предишният търг заради необходимостта да се направи преоценка на проекта. Местни медии съобщават, че на първата фаза на процедурата се наблюдава ограничен интерес, посочва още БТА.

„Необходимо е да се преразгледат техническите характеристики и капацитет на първоначално възложената плаваща платформа за съхранение и регазификация, за да се намалят първоначално планираните капиталови разходи по проекта и да се открие възможност за изпълнението му с по-ниско натоварване на капацитета“, съобщи LNG Croatia, без да предостави допълнителна информация.

Първоначалният капацитет на съоръжението за втечнен природен газ бе 2,6 милиарда кубични метра годишно, като се планираше експлоатацията да започне през 2020 година.

Проектът за внос на втечнен природен газ на остров Крък ще бъде разработен на два етапа. Първата фаза включва разполагане на плаваща платформа за съхранение и регазификация, а втората фаза предвижда строителство на наземни съоръжения за внос на втечнен природен газ, посочва LNG Croatia.

По статията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (16)

   1| 2    
1
 
0
 
16
15% до: sgg21
преди 6 месеца
Северен поток 2“ е отворен за участие на други страни, Русия ще се бори за него, заяви президентът на Руската Федерация.

„Проектът е отворен, отворен е за участие в него на други партньори, не само на тези, които участват днес“, каза още Путин в рамките на пресконференцията след срещата си с германския канцлер Меркел.
По спомени Путин не говореше така за Южен поток. Нека тръгне и ще видим, защото Полша, а и други държави заплашват със съд.
4
 
4
 
15
преди 6 месеца
Няма профилна снимка
Мен лично ме притеснява долното изречение. Украинците и те видяха зор с пазарните цени на Германия, а иначе голям вой бяха надали срещу тоталитарния евтин газ от Русия. Друго си е демократичният "германски" газ на двойно по-високи, но все пак пазарни цени:

Under the agreement, Gazprom will adjust its gas prices to open market prices in Western Europe, reduce restrictions on the resale of gas and allow countries to request a reduction in gas prices.
https://www.thefirstnews.com/article/concern-as-eu-reaches-agreement-with-gazprom-in-antitrust-probe
2
 
6
 
14
khao до: supertrader
преди 6 месеца
Няма профилна снимка
Това което гори и е енергия акумулирана в него е водорода
---
хахахахахахахахахахахахахаха, ти сериозно ли ?
1
 
8
 
13
sgg21 до: 15%
преди 6 месеца
Няма профилна снимка
По тръбите на СП2 колко диверсифицирана газ ще тече?
8
 
0
 
12
преди 6 месеца
Няма профилна снимка
Тези тръби които сега поставят просто ще ги изоставят, ЕС ако иска чиста и евтина енергия да инвестира в мощности за производство на графен, да обезпечи еврото с паладий защото и той се използва в нищожно количество е необходим. Графена е открит в Европа междувпрочем.

Още от Суровини
Цената на петрола няма да надвиши 80 долара за барел