Бурният ръст на жилищния пазар у нас отстъпва пред по-умерено развитие

Силните ръстове на пазара на жилища в България от миналата година ще отстъпят на по-умерени темпове на развитие заради изчерпването на потенциала на търсенето, мотивиран от фактори след COVID-19. Освен това темпът на нарастване на доходите на населението изостава от скоростта на покачване на цените на жилищата, което също води до охлаждане на жилищния пазар у нас. Това коментираха представители на имотната индустрия по време на бизнес дискусията „Пазарът на имоти в динамична среда“, организирана от имотния портал Imoti.net, част от Investor Media Group, към който принадлежи и Investor.bg.

„Нашият пазар е в състояние, при което търсенето вече не може да приема по-високи реални цени на жилищата, затова броят на сделките ще започне да намалява, но динамиката все още е по-добра в сравнение с периода преди COVID кризата“, коментира Мирослав Владимиров от ЕРА „България“. Според него за момента пазарът е устойчив и ако не се случи непредвидено събитие, в следващата година и половина ще се наблюдава леко затихване на броя на сделките, а цените ще отразяват значителната инфлация. Владимиров обаче очаква влизане на страната ни в еврозоната през 2024 г. да създаде силен мотив за търсене, който „може да промени пазара за една нощ“. Един от големите рискове пред него в по-дългосрочен план е отрицателното демографско развитие, изтъкна експертът.

Христо Георгиев от iHome Real Estates също не очаква сътресения на жилищния пазар у нас през 2023 г., а за тази година прогнозира, че броят на вписаните сделки ще се доближи до нивото от около 250 хил., достигнато миналата година. „Купувачите са предпазливи и резервирани, по-взискателни са към типа строителство, към банката, която ги финансира, това е нормално отрезвяване на пазара“, отбеляза Георгиев.

В луксозния сегмент, където попадат жилищните имоти на цена от 250 хил. евро нагоре, тенденцията е купувачите да търсят домове с множество нови технологии заради кризата. В този сегмент няма купувач, който да не търси алтернативно отопление и осветление на дома си и още при заявяването на желание за покупка на имот купувачите питат какви са начините за отопление, охлаждане и осветяване на жилището, съобщи Невена Стоянова, управляващ партньор на Luximmo Finest Estate. Тя допълни, че тези тенденции не са наблюдавани преди февруари тази година (началото на войната в Украйна- бел. ред.).

Хората обръщат внимание и на сигурността, като се интересуват дали подземният етаж на имота им може да се превърне в бункер, който да бъде използван при необходимост, разказа Стоянова.

По-заможните купувачи на жилища у нас държат също имотът им да разполага с неща, които подобряват здравето им, като средства за пречистване на водата и въздуха и обръщат внимание на материалите, вложени в сградата.

„Във високия сегмент оставаме положително настроени, защото купувачите все още търсят неща, които не виждаме на пазара, но които инвеститорите тепърва ще включват в проектите си“, отбеляза Стоянова.

Към момента купувачите с по-големи финансови възможности търсят жилища с четири спални и баня към всяка от тях, задължително с голяма градина, двор или тераса. Заможните българи, които купуват имот в чужбина, разширяват географския периметър, за да диференцират риска на спестяванията си. Те поглеждат не само към традиционните Гърция, Испания, Франция, Австрия, а и към Дубай заради опасенията им за европейската икономика и възможността при евентуална тежка криза на Стария континент да се установят там със семейството си, съобщи Стоянова.

Инфлацията в последните две години е повишила себестойността в строителството с 27%, каза Георги Шопов, председател на Управителния съвет на Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП). И добави, че по-основно влияние върху стойността на крайния продукт има повишената цена на терените за жилищно строителство – за две години тя е нараснала с до 50%. „Стойността на терена влияе в зависимост от района от 20% до 80% на стойността на крайния продукт“, който е поскъпнал с между 18% и 28%, отбеляза Шопов.

По думите му в поскъпването на строителството и на жилищата нямаше да има нищо лошо, ако със същите темпове нарастваха и доходите на населението, но това не е така. Разминаването води до известно охлаждане на жилищния пазар – запитванията са нараснали спрямо миналата година, но сделките са намалели с 12%, сочат наблюденията на Шопов. „Това показва, че нуждата от жилище остава, но възможностите на хората за придобиването му намаляват“, отбеляза той. В същото време делът на хората, които купуват жилища с инвестиционна цел, е нараснал от 15% на 19%.

Шопов определи като негативна тенденция част от предприемачите да задържат имотите и да ги продават на по-късен етап след акт 16 заради липсата на яснота за себестойността вследствие на покачването на строителните материали и непрекъснатото повишаване на цените на жилищата. „По този начин предлагането намалява, а търсенето остава постоянно и се насочваме към тенденцията в западноевропейските страни, където населението в големите градове няма шанс за собствено жилище“, коментира Шопов. Той добави, че за момента няма спрени жилищни обекти и очаква стартирането на нови да продължи, тъй като по-високите изисквания на хората към жилището, което обитават, и към заобикалящата ги среда създават постоянен поток от клиенти, търсещи покупка на имот.