Призракът на имотния срив през 90-те години отново броди в Швеция

Много преди Европа да се изправи пред дълговата си криза Швеция премина през собствен имотен срив през 90-те години на миналия век. Сега страната се готви да използва стар наръчник, за да овладее проблемите си, пише Ройтерс.

Швеция подкрепи за първи път имотния си сектор в средата на 80-те години, когато страната отмени строгите ограничения върху кредитирането и така предизвика срива на жилищния си пазар и спасяването на две банки, а самата тя се озова в рецесия.

Швеция се възстанови и цените на жилищата отново тръгнаха рязко нагоре, като средната цена на едностаен апартамент в Стокхолм достигна около 4,4 млн. крони (426 800 долара). Сега продажбите спряха, а шведите очакват с притеснение бъдещето.

„Пазарът е почти замръзнал“, коментира Йенс Хенриксон, главен изпълнителен директор на една от най-големите банки в Швеция, Swedbank.

Банките следят внимателно средните по размер имотни компании в страната, много от които са обременени с дълг, натрупан през десетилетието на рекордно ниски лихви и на практика безплатни пари.

В центъра на срива е имотната група SBB, оценявана на 13 млрд. долара, която вземаше кредити, за да купува социални жилища, офиси, училища, болници и полицейски участъци. Сега ликвидностите ѝ бързо се топят.

Имотите са в основата на шведската икономика, съставлявайки 80% от дълга на домакинствата. Обременени от жилищни заеми, шведите са два пъти по-задлъжнели от германците или италианците.

Цените тръгнаха рязко надолу, след като централната банка започна да вдига лихвите по кредитите. Цените на жилищата също са надолу с около една пета спрямо връхната им точка от март 2022 г., отразявайки растящите лихви по ипотечните кредити.

Цените може да намаляват дълго време. Макар че цените на имотите се удвоиха в петте години до срива през 90-те, оттогава те са нараснали петкратно.

Шведските ръководители се готвят за действия. През 90-те години на миналия век правителството даде гаранции, за да спаси доверието.

Каролина Екхолм, генерален директор на шведската Служба по дълга, казва, че Швеция има финансовата сила да се намеси, за да предотврати спешни продажби на имоти от компании, които бързат да разпродават.

Тя допълва, че страната има леко дългово бреме и може да си позволи да заеме повече пари, за да се намеси и да подкрепи имотния сектор, ако възникне заплаха за по-широката стабилност. Екхолм говори за предоставянето на кредитни гаранции или субсидирани заеми.

Печалният опит на Швеция през 90-те години, когато банките иззеха голям брой имоти с изтеглени заеми за тях, втвърди подхода ѝ и се превърна в модел за справяне с кризи. Изпитващите затруднения имотни компании в Швеция са подложени на внимателно наблюдение.

Swedbank има ипотечни кредити и заеми за асоциации на наематели и собственици на стойност 1 трлн. крони (97 млрд. долара) и още 240 млрд. крони в заеми за компании, занимаващи се с управление на имоти.

Други банки също са решени да овладеят спешни продажби.

„По време на банковата криза през 90-те години имахме допълнителни обезпечения“, казва Карл Седершолд, финансов директор на Handelsbanken, която има жилищни заеми за 1,7 трлн. крони (165 млрд. долара) и още 300 млрд. крони за бизнес имоти.

„Създадохме компания, в която вложихме всички допълнителни обезпечения и я управлявахме като имотна компания. Също така я продадохме на печалба“, допълва той.

Масих Яздъ, главен финансов директор на шведската банка SEB, омаловажава заплахата от разпространение на кризата.

„Имаме допълнителни обезпечения. Готови сме, имаме издръжливостта. Ще гарантираме…, че ще изгуби възможно най-малко пари, като ги продадем на добър пазар“, допълва той.

В същото време натискът върху имотните компании се запазва.

„Ниските лихви години наред…накараха хората да вярват, че те са нормата. Мисля, че централната банка допусна сериозна грешка“, коментира Бо Лундгрен, министър на данъчните и финансовите въпроси в началото на 90-те години на миналия век.

Централната банка съобщи, че отдавна е предупреждавала за рисковете.

Лундгрен прогнозира, че имотните компании ще понесат най-тежкото бреме. „Това не е проблем на обществото, това е техен проблем“, счита той.