БНБ: Лихвите по депозити и кредити ще продължат да се понижават

Поведение на банките

През периода януари-август от БНБ отчитат запазване тенденцията банките да увеличават чуждестранните си активи и да намаляват чуждестранните си пасиви. Трендът обаче беше по-слабо изразен в сравнение с година по-рано и временно се обърна в периода около поставянето на КТБ и ТБ „Виктория“ под специален надзор.

През юни банки върнаха в България парични средства, инвестирани до този момент в чуждестранни активи, най-вероятно с цел да си осигурят допълнителна ликвидност, пишат експертите на централната банка. Тогава няколко банки изпитаха остър недостиг на ликвидни средства, което явно е принудило трезорите да прибегнат до този ход. През следващите два месеца (юли и август) отново се наблюдаваше нарастване на чуждестранните активи на банките и намаление на чуждестранните им пасиви, констатират още от БНБ.

Според централната банка кредитните институции у нас са променили поведението си и по отношение на поддържаните свръхрезеври. До края на юни банките поддържаха в края на месеца по-високи свръхрезерви в БНБ спрямо средномесечното им равнище, докато в периода юли-септември тенденцията се обърна. Трезорите започнаха да поддържат по-ниски резерви в края на месеца, защото ситуацията в банковия сектор се нормализира.

Друг фактор, който повлия върху политиката на банките по управление на резервите им в БНБ, бе паричната политика на ЕЦБ, която понижи лихвите при основните си операции по рефинансиране и по кредитното улеснение и определи отрицателен лихвен процент по депозитното улеснение, отбелязват от централната банка.

От една страна понижението на депозитите на банките в БНБ на годишна база бе вследствие промяната в политиката на банките по управление на свръхрезервите им в края на месеца в периода от юли насам, а от друга – в резултат от продължаващото свиване на салдата им по сметките в системата ТАРГЕТ2-БНБ, формирано като тенденция от второто тримесечие на 2013 г.

Поведение на домакинствата и предприятията

В периода от януари до септември нормата на спестяване на домакинствата се запази висока и продължи да оказва влияние за нарастване на привлечените средства в банковата система въпреки краткотрайните негативни ефекти в края на юни, заключават от БНБ.

Но съществено влияние върху динамиката на паричните агрегати в края на юни оказа именно ликвидният натиск, на който бе подложена банковата система. Част от срочните депозити беше изтеглена от банковата система, което увеличи парите в обращение, а друга част бе трансформирана в овърнайт депозити.

Изградените в банките и целенасочено изисквани от БНБ ликвидни буфери, както и предприетите мерки за съхраняване на стабилността на банковата и финансовата система допринесоха за възстановяване на доверието, посочват от банката.

През следващите месеци се наблюдаваше нарастване на депозитите и забавяне растежа на парите в обращение. През четвъртото тримесечие на 2014 г. и през първото тримесечие на 2015 г. от БНБ очакват постепенно забавяне в темповете на растеж на парите в обращение и на широките пари.

Инвестиции на банките и кредитната активност

През деветмесечието значителна част от разполагаемия финансов ресурс на банките бе използван за инвестиции в ДЦК, издадени от българското правителство, за увеличаване на вземанията от неправителствения сектор, както и за нарастване на чуждестранните им активи и в по-малка степен за намаление на чуждестранните им пасиви, отчитат от БНБ.

Обобщените резултати от анкетата на централната банка за кредитната дейност на банките, провеждана всяко тримесечие, показват слабо нарастване на търсенето на кредити от предприятия през третото тримесечие на 2014 г.

През този период при домакинствата БНБ отчита нарастване в търсенето както на потребителски, така и на жилищни кредити, като при вторите балансът на мненията показва по-голямо увеличение. Същевременно банките смекчават кредитните си стандарти по отношение на потребителските кредити за домакинства и кредитните стандарти за предприятия, докато по отношение на жилищните кредити смекчаването им е по-слабо изразено, сочат данните от проучването.

Банките отчитат, че за затягане на кредитната политика допринасят главно макроикономическата среда и кредитният риск. За смекчаване на стандартите продължават да допринасят обемът и цената на привлечените средства и конкуренцията между банките, докато в по-ниска степен това се отнася за доходността от алтернативни инвестиции и риска, свързан с обезпечението. За четвъртото тримесечие на 2014 г. очакванията на банките са кредитните стандарти да се затегнат по отношение на кредитите за предприятия, да останат без промяна при жилищните кредити, а при потребителските да бъдат смекчени.