Европейските лидери нямат единно мнение по отношение на ръководните постове в ЕС

Вчера лидерите от ЕС бяха разделени по въпроса кого да изберат за висшите постове в европейските институции, след като изборите раздробиха комфортните стари политически съюзи и повдигнаха тревожни въпроси за бъдещето на европейския проект.

На среща на върха в Брюксел големите сили Франция, Германия и Испания се разминаваха в мненията си за това кой е най-подходящ да ръководи Европейската комисия през следващите пет години. Мандатът на досегашния ѝ председател, бившия премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер, изтича на 31 октомври.

С оглед на това, че на изборите за Европейски парламент в края на миналата седмица имаше избирателна активност, невиждана за последните 20 години, лидерите искат да покажат, че могат да реагират бързо на тревогите на хората. Целта е на срещата на върха на 21 и 22 юни те да запълнят и четирите висши поста, които се овакантяват тази година - това са председателският пост в ЕК, заеманият от Доналд Туск председателски пост в Европейския съвет, нов върховен представител за външната политика и нов ръководител на Европейската централна банка.

Избягвайки да споменава за каквито и да са различия или имена на кандидати, Туск заяви, че лидерите се надяват "през юни вече да има яснота за всички тези постове". "Това обаче не зависи само от моята добра воля, но и от тази на всички останали", добави той. 

Френският президент Еманюел Макрон, чиято партия за пръв път обединява сили с нова бизнес ориентирана либерална група в ЕП, настоя, че изборът трябва да олицетворява новия политически проект, който европейските избиратели искат.

"Новият ред означава само едно: че не можем просто да повтаряме старите привички", каза Макрон пред репортери.

"За мен е важно при тези номинации да има паритет, да имаме двама мъже и две жени. За мен е важно да имаме най-добрите възможни профили", каза той, отбелязвайки, че трябва да има "баланс в политическо и географско отношение".

Други лидери също казаха, че целта е на висшите постове да има две жени.

На изборите в края на миналата седмица европейските десно-и левоцентристки партии от основните политически течения загубиха места в ЕП.

Консервативната Европейска народна партия, чиято група е най-голямата в парламента, и Прогресивният алианс на социалистите и демократите в продължение на 40 години имаха мнозинство в този европейски орган. Но разтревожени за климатичните промени, миграцията и сигурността, избирателите вместо към тях се обърнаха към Зелените, бизнес ориентираната група на АЛДЕ и крайнодесните партии.

Вследствие на това не е много ясно какво работещо мнозинство ще се оформи в заседаващия в Брюксел и Страсбург парламент, когато депутатите се съберат за първото си заседание през юли. Особено с оглед на това, че лидерите и политическите семейства се борят за позиции.